Том се изправя рязко, като събаря стола. Балдони неспокойно му препречва пътя към вратата.

– Моля ви. – Посочва падналия стол. – Можем да поискаме съдебно разрешение и да направим разпита официално и по много по-неприятен начин.

Том вдига стола.

– Не мога да разбера какво искате от мен! Опитах се да помогна на един човек, който намери мъртво момиче в проклетия ви канал. По този случай ме накарахте да ви разкажа целия си живот, а сега ме разпитвате за всеки, когото познавам.

Валентина завърта празния стол и го подканва:

– Моля ви, седнете и се опитайте да погледнете нещата през нашите очи.

Той въздъхва ядосано и сяда.

– Дълги години сте били свещеник, вършели сте си работата, водили сте, предполагам, тих, спокоен и непорочен живот. После изведнъж убивате двама души, отказвате се от обетите си, отивате на друг континент и се озовавате във Венеция, където – съвсем случайно – откривате трупа на момиче. После... – Валентина си придава изражение на крайно недоумение. – ... за капак на всичко, ви намираме в любовна връзка с ваша сънародничка американка, с която, изглежда, не сте се познавали преди. Може всичко това да са съвпадения. Но нашата работа е да проверим. Дори да се наложи часове наред да ви задаваме неудобни въпроси, докато задоволите любопитството ни.

– Чудесно! – отговаря Том, като едва сдържа гнева си. – Сега погледнете нещата от моята гледна точка: опитвам се да направя едно добро дело, като пресичам улицата, за да защитя една жена. Но въпреки усилията ми тя бива изнасилена почти пред очите ми.

Споменът го кара да замълчи. За момент се пита какво ли става сега с горкото момиче, което не успя да спаси, и как ли се справя с разбития си живот.

– Впоследствие се налага да защитавам живота си, при което убивам двама души.

Отново замълчава, обзет от още мъчителни спомени: лицето на мъртвия младеж, бледо и издължено... Кръвта върху фланелката му, двама мъртви мъже – мъже, които предпочита да беше възпрял, а не да убива...

– Сега вие ми кажете какво бихте мислели за себе си в такава ситуация. Че сте постъпили правилно или сте извършили зло? Че Бог одобрява стореното, или е разгневен от пълната каша, която сте забъркали? – Мълчанието на двамата полицаи му подсказва, че ги е накарал да се замислят. – Да... може би тогава и вие щяхте да се почувствате като мен – травмирани, объркани, щяхте да искате отчаяно да избягате от всичко това.

Валентина и Роко изчакват мълчаливо, докато Том си сипва вода от пластмасовата бутилка на масата. Чашата е зацапана, но това не го интересува.

– Колкото до Тина... – Тук гневът му достига връхната си точка. – Това наистина не ви влиза в работата, но въпреки това ще ви кажа. Да, не се познаваме. И сме интимно близки. Може би ще отида в ада заради това, въпреки че се съмнявам, но точно сега връзката ми с нея е почти единственото хубаво нещо, което ми се случва.

– Съжалявам – казва Валентина.

Поглежда го изпитателно за момент; страстта му изглежда искрена – повече от искрена, впечатляваща, трогателна. Карвальо ѝ бе казал, че трябва да бъде сигурна в него – абсолютно сигурна – преди да даде ход на плана им. Тя отново се вглежда в очите му. Валентина умее да преценява хората, а този човек дори не мигва. Очевидно е, че не крие нищо. Тя махва на колегата си:

– Покажи му документите, Роко.

Балдони подава една папка на Том:

– Това е докладът на съдебния лекар.

Том се намръщва:

– Ако не е от значение, предпочитам да не го гледам. Сигурен съм, че вътре няма нищо приятно. Искам да си вървя.

Валентина взема папката и я отваря.

– Обикновено не даваме на цивилни да гледат такива неща, но трябва да ви ги покажем. – Обръща я и я поставя на масата пред Том. – Прав сте, не е приятно. Съжалявам за това. Но точно в момента никой в тази стая не може да си позволи да прави само приятни неща. Колкото и да не ни харесва, всички сме свързани със смъртта на момичето.

Том поглежда документа. Не е това, което очакваше. Няма кървави снимки на тялото. Вместо това вижда компютърна скица на трупа на Моника. Всички рани, нанесени от убиеца, са означени със стрелки, номерирани и описани. Том обръща листа и го бутва обратно на полицайката.

– Съжалявам. Все още не разбирам. Трябва ли това да ми говори нещо?

Валентина се изправя и отива от другата страна на масата. Сяда на ръба до Том. Достатъчно близо, за да почувства леко напрежение от това, че е навлязла в личното му пространство.

– При първата ви среща с мен и майор Карвальо казахте нещо, което ни направи голямо впечатление. Казахте, цитирам: „Това е дело на дявола“. Спомняте ли си?

Той поглежда схемата на масата.

– Да, спомням си.

– Е, може би сте прав. – Валентина отново бутва медицинския доклад към него. – В долния ъгъл ще видите пълния брой рани, нанесени на Моника. Съдебният лекар ги преброи; шефът ми ги преброи; дори Роко ги преброи. Те са шестстотин шейсет и шест, господин Шаман. Шест-шест-шест. Предполагаме, че това число означава за вас повече, отколкото за нас.

18

Донасят табличка с кафе като знак за помирение. Том вдига чашата еспресо и го изгълтва като шот водка. Погледът му е прикован към подробната схема на шестстотин шейсет и шестте рани на момичето. Лейтенант Валентина Мораси го изчаква да избърше устните си.

– Отче, потърсихме помощта ви, защото имате спиритически познания, а с намирането на трупа на Моника вече сте участник в разследването. Това ви дава уникален поглед върху нещата. Освен това по този начин не рискуваме да разкажете на други хора за работата ни. Тук дори църковните служители не умеят да си държат устата затворена.

– Извинявайте, че трябва да ви поправя, но вече не съм „отче“. Сега съм просто Том. Том Шаман.

– Scusi. – Извинява се лейтенант Мораси, като вдига ръце. – Добре, Том, откъде да започнем? Какво е значението на шестстотин шейсет и шестте рани?

– Добре – отговаря Том, като оставя празната си чаша. – Трябва да се върнем към книгата „Откровение“. Глава тринайсет, стихове седемнайсет и осемнайсет. Има много преводи, които се различават с по една-две думи, но общото значение е следното: „Този белег е името на звяра или числото на неговото име. Който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест“.

Валентина го поглежда смутено:

– Какво означава това? Да не би да търсим убиец – или убийци – с татуирано 666?

– Възможно е, но едва ли. Не мисля, че убиецът е някакъв луд сатанист. Нанасянето на толкова точен брой рани и после оставянето на трупа на публично място подсказват, че това е човек, който планира много добре нещата, и поради това най-вероятно внимателно прикрива сатанинските си убеждения.

Валентина изглежда впечатлена:

– Наричаме ги организирани престъпници. Започвам да подозирам, че като „просто Том Шаман“ от вас може да стане много добър криминален психолог.

– Ще се опитам да го приема като комплимент. И така, 666 е изключително важно число за сатанистите. Като нанася точно този брой рани, сатанистът, принася дар, прави жертвоприношение. Освен това мисля, че това е начин да привлече вашето внимание върху това, което е направил. Затова го разглеждайте като декларация, демонстрация на сила и заявление за намеренията му.

Отговорът е повече, отколкото Валентина бе очаквала.

– Вярно е, че напоследък има повече сатанински убийства, отколкото преди. Не само в Италия, но и в цяла Европа, също и в Америка.

Том кимва. Това не е новина за него.

– През последните десет години има разрастване на сатанинските престъпления. Някои са дело на маниаци, които търсят сексуална възбуда или публичност за новата си рок банда. Други – като нападението над това бедно момиче, са по-зловещи.

Роко го поглежда изненадано:

– Църквата знае ли за зачестяването на тези престъпления?