Вито Карвальо въздъхва тежко. Това са сериозни неща. Със сигурност от онзи тип религиозни глупости, които привличат фанатиците и злодеите.

– Отче, знаете ли къде се намират тези плочки или поне част от тях?

– Не – отговаря Алфи. – През вековете църквата е придобивала една или две от тях, но никога и трите наведнъж. Според документите, които открих – а не изключвам в архива да има още – сатанистите са успели да съберат трите, но само за кратък период.

– Какво става, когато трите се съберат? – пита Валентина. – Организират някакъв сатанински фестивал?

Сега Алфи е този, който въздъхва.

– Нали знаете как хората постоянно питат църквата защо, ако има Бог, той позволява да се случват ужасни неща като земетресения, наводнения или епидемии? И знаете как, когато говорят за терористични нападения със стотици жертви, световните лидери казват, че за злодея е достатъчно да има късмет само веднъж, докато всички останали трябва да имат късмет всеки ден? Е, има хора в Църквата, които вярват, че когато Плочите от Атманта – или „Портите на Ада“, както е по-уместно да се наричат – се съберат, те създават възможност за действие на дявола. Съединени, отварят прозорец в пространството и времето, в който Бог е безсилен и най-жестоките деяния не могат да бъдат предотвратени.

– Възможност за дявола? – смаяно повтаря Валентина.

– Точно така.

Вито едва се престрашава да зададе следващия въпрос:

– Отче, намерихме един символ, начертан с кръв върху олтарите на две църкви във Венеция.

– Правоъгълник, разделен на части?

– Да.

– Правоъгълникът е символ на Плочите, знакът на поклонниците на Сатаната. Тяхното движение произлиза от Северна Италия, от времето на Тевкър и Тетия, много преди основаването на първите селища в мочурливия район, където сега се намира Венеция.

Вито, Валентина и Роко се споглеждат многозначително.

– Под последния символ имаше число – продължава Вито. – Това дали има някакво значение?

– Шестица ли? Предполагам, че е шестица.

– Да.

Вратата на малкия кабинет, от който се обажда Алфи, се отваря с трясък. Нахълтват двама униформени ватикански стражи.

– Шест дни – извиква той, преди да изтръгнат телефона от ръцете му. – Имате шест дни, преди да направят последното си и най-значимо жертвоприношение. След това портите на ада ще се отворят и ще бъдем безсилни срещу злото, което ще се освободи.

Capitolo LV

1778 Г.

ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ

Ужасяващата история на малкия остров е надвиснала в нощта като невидим облак от отровни изпарения.

Ладзарето Векио е най-голямото гробище на Венеция, дом на покосените от чумата.

Близо век и половина по-рано болестта е опустошила града. Над една трета от населението – около пет хиляди души – са умрели. При такава смъртност се наложило да освободят затворниците, за да пренасят мъртвите и умиращите в лазарета, първия карантинен остров в Италия. По онова време бил известен с не толкова зловещото име Санта Мария ди Назарет, но името на светицата постепенно било забравено под купчините от трупове. Лекарите в болницата правели всичко възможно, за да лекуват нелечимото, но тя много скоро се превърнала просто в разпределителен пункт на мъртвите и умиращите.

Оттогава островът е необитаем. Или поне така си мислят хората.

Когато Томазо стъпва на брега, нервите му са опънати до крайност. Много добре си спомня историите за острова, които е чувал в манастира – за масови гробове, изкопани набързо, за да поберат трупащите се в града разложени тела. Знае, че сега върви по някогашния маршрут на каруците, натоварени с похабен живот – с трупове на мъже, жени и деца, превозвани към общите ями, в които да бъдат изгорени.

Гребците, с фенери в ръка, застават отпред и отзад на групичката и всички тръгват към вътрешността на острова, където се вижда гъста гора.

Въздухът е леденостуден; почвата под земята – твърда и хлъзгава. Някой отпред се спъва и фенерите изгасват. Някоя от жените изкрещява – Лидия, както изглежда.

Нещо удря главата на Томазо отстрани. Той си мисли, че се е блъснал в нисък клон.

Следва нов удар. Този път много по-силен. Достатъчно силен да го повали и да не остави никакво съмнение, че го нападат. Той се обръща върху твърдата, хлъзгава земя и закрива лицето си с ръце, за да се предпази.

Силна болка пронизва дясното му рамо. После – страната и бедрото му.

Дъжд от удари се изсипва върху главата, краката и ръцете му. Някой затиска корема му с коляно. Нападателят застава върху него. Томазо подушва миризмата му.

Алкохол. Чесън. Странен парфюм.

Удрят го с юмрук в лицето. Със смазваща сила. Устата му се пълни с кръв и счупени зъби. Той ги изплюва и се дави.

Нападателите сграбчват ръцете и краката му. Завива му се свят. Прилошава му.

Нещо грубо притиска лицето му. Въже.

Последното, което усеща, преди да изпадне в безсъзнание, са миризмата и примката, която се плъзва по разкървавения нос и стяга гърлото му.

61

В НАШИ ДНИ

ВЕНЕЦИЯ

Том е бил в безсъзнание толкова дълго, че няма представа колко време е минало. Със сигурност двайсет и четири часа. Може би повече. Много повече.

Чувства се така, сякаш е изгубил способността да преценява каквото и да било. Не знае дали е ден или нощ.

Дали е сляп, или очите му все още са превързани.

Понякога дори не може да каже дали е буден или заспал.

Върху сивия екран на ума му преминават познати сцени. Убийството на Моника Видич. Убийствата от Дисниленд. Смъртта на Антонио Павароти.

Главните актьори са все едни и същи: Вито Карвальо, Валентина Мораси и Ларс Бейл. Второстепенните също са му познати: Тина Ричи, Мера Тийл, Силвио Монтезано и Алфи Джордано.

Но всичко е объркано.

В тази смесица от сюжети и подсюжети, причинени от упойващите вещества, Том е отредил на Вито ролята на сатанински върховен жрец, Джордано е убиецът на Антонио Павароти, а Валентина – тайната собственичка на „Портите на Съдбата“. Такъв е ефектът на опиатите. Разширяват съзнанието, карат те да мислиш различно, но изкривяват всичко.

Въпреки че не знае колко дълго са го държали в плен, Том е наясно, че са минали дни, не просто часове. Осъзнава го, защото започва да привиква към медикамента, който му инжектират. Промеждутъците между пълното потапяне в безкрайния наркотичен свят на безпаметност и постепенното връщане в действителността се скъсяват. Този, който му инжектира приспивателното, явно не е достатъчно опитен.

Опитен или не, той идва.

Забива поредната игла в надупченото като мишена за дартс бедро на Том.

Пълното опиянение не настъпва веднага, но Том усеща, че се задава. Като голям влак, натоварен с черни въглища. Приближава с бучене от дълбоките тунели на съзнанието му.

Скоро ще е тук.

Ще го смачка. Ще го размаже по колелата си. Ще го остави на парчета върху релсите.

Филмите отново започват.

Нова порция объркани сценарии – сатанисти със сребристи качулки държат „Портите на Съдбата“. Този път обаче нямат нищо общо с Италия.

Южна Америка.

Незнайно защо невидимият режисьор в съзнанието на Том поставя действието във Венецуела.

Влакът идва. Приближава. Само на няколко метра от него.

Венецуела.

Думата се запечатва в съзнанието му.

Венецуела. Малката Венеция.

Огромният черен локомотив го връхлита. Разбива новородените му мисли. Смачква ги с рев и съскане в мрака.

62

2 ЮНИ

УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ

На Вито Карвальо отдавна не му се е случвало да тормози така подчинените си. Очакваше Венеция да е безметежна службица, а не главоломна надпревара със сатанисти и ритуални убийства.

Накара Франческа Тоти да досажда на Ватикана – толкова настойчиво, че сигурно душата ѝ никога няма да бъде допусната в рая. Веднага след рязкото прекъсване на разговора с Алфи Вито ѝ заповяда да се обади в римската централа на карабинерите и да им каже незабавно да изпратят отряд да го търси. Не мина добре. Ватиканът и папата се охраняват от швейцарските гвардейци, които използват всяка възможност да изтъкнат, че Ил Стато дела Чита дел Ватикано не само е суверенен град държава, а има и независима юрисдикция от Италия и от централната власт на Римокатолическата църква – накратко, че там полицейските значки и съдебните заповеди не струват пет пари. Карабинерите обаче могат да бъдат много убедителни. След цял ден спорове Вито беше прибегнал до скрити заплахи. След скритите използва и някои по-явни. В резултат от това отец Алфредо Джордано бе освободен и всеки момент трябва да пристигне в участъка на карабинерите във Венеция.