Което означава, че през цялото време са ни наблюдавали.

Стоун отново затвори очи и си представи как първият куршум се забива в тревата на няколко метра вляво от него. Последваха го още няколко. Въздухът се изпълни със свистене и звънтене, а той беше побързал да се просне по корем. Британският агент зад гърба му направи същото, а Фрийдман и Тюркекул вече бяха напуснали парка. Падиля беше започнал да се движи на зигзаг в опит да избегне куршумите и завърши в ямата.

Бууум.

Стоун отвори очи и погледна Чапман, която стоеше със скръстени ръце и го наблюдаваше.

— Няма ли да те арестуват за неявяване пред комисията? — попита тя.

— Сигурно — равнодушно отвърна Стоун. — Всички изстрели са били насочени към западната част на парка.

— Вярно е. Ти вече спомена, че белите конуси са били разположени в лявата част, но не обясни какво си имал предвид.

— Защото нямах представа. Но защо? Защо всички изстрели са били насочени натам?

Вместо отговор Чапман посочи административната сграда.

— Стрелците са били там и са имали много добра видимост към парка, високо над дърветата.

— Същата видимост са имали и към дясната част — поклати глава Стоун. — Биха могли да стрелят направо през короните на дърветата. Защо им е била чиста линия за стрелба, след като не са се целили в никого?

Чапман понечи да отговори, после изведнъж спря.

— Но не това е важният въпрос — добави Стоун.

— Кой е тогава?

— Какво е показал тестът?

— Какъв тест? — объркано го погледна тя.

— Мисля, че вече знам какво е искал да попита Том Грос. Нали помниш какво спомена Стив Гарчик? Че бомбаджиите обичат да тестват оборудването си предварително. Според мен именно „Лафайет“ е бил опитният полигон. Но какво се тествали? Отначало мислехме, че бомбата е трябвало да избухне в друг отрязък от време, но е била взривена по случайност. После ни хрумна, че може би са я изпробвали — две напълно несъвместими хипотези. Няма как да се случат и двете едновременно. Или едното, или другото…

Чапман понечи да попита нещо, но се отказа.

— Значи тест… Гарчик каза, че компонентите на бомбата винаги действат, проблемът е в свързването им. Но ти би ли си позволила да взривиш бомба в парка „Лафайет“ само за да изпробваш дали компонентите й са били свързани правилно?

— Не — механично отвърна Чапман. — Но те отиват и по-далеч.

— Да — кимна той. — Доста по-далеч.

— И докъде стигаме тогава? — изгледа го тя. — Спомена нещо за кучета. Вероятно имаш предвид специално обучените кучета за откриване на взривни устройства.

— Точно така. Къде ти е лаптопът?

Чапман го измъкна от чантата си и двамата се насочиха към близката пейка.

— Дай видеото от вечерта на взрива — каза той.

Тя се подчини.

— Задръж тук!

Чапман покорно натисна бутона за пауза, а Стоун се изправи и посочи към североизточния край на парка.

— Падиля дойде точно от там.

Партньорката му направи бърза справка с екрана и кимна.

— Правилно.

— Защо от там?

— А защо не?

— В парка може да се влезе от много места. Помниш ли какво ни каза Кармен Ескаланте? Че чичо й отишъл да хапне в любимия си ресторант на Шестнайсета улица. Но той се намира не на изток, а на запад от Белия дом. Ако Падиля е идвал от там, би трябвало да влезе в парка от запад. Защо обаче се появява от изток?

— Може би се е отбил някъде. Ние така и не проверихме ресторанта, в който се е хранел. Възможно е да е хапнал там, а после да се е отбил за едно питие някъде другаде.

— А може би е влязъл в парка от изток заради това — посочи екрана Стоун.

Чапман проследи посоката, в която сочеше пръстът му.

— Имаш предвид полицейския патрул?

— Не, защото там е било и кучето. Пусни записа.

Чапман натисна бутона за възпроизвеждане.

Падиля мина на няколко сантиметра от кучето. Сякаш нарочно се отби от пътя си, за да мине съвсем близо до него.

— Но какво значение има? Кучето изобщо не реагира.

— Като англичанка сигурно си чела разказите за Шерлок Холмс — промърмори Стоун. — Един от тях се казва „Сребърен пламък“…

— Съжалявам, но така и не стигнах до тях — поклати глава Чапман.

— Във въпросния разказ Холмс обръща внимание на любопитен инцидент, свързан е поведението на едно куче през нощта.

— Какво е направило кучето?

— Абсолютно нищо. Според Холмс именно това е любопитното.

— Объркваш ме.

— Това е същността на теста, Мери. Да минеш покрай кучето, без то да реагира.

Чапман помълча известно време, после на лицето й се изписа удивление.

— Искаш да кажеш, че бомбата е била у Падиля, а не в корените на дървото?

— Точно така. Пораженията приблизително отговарят на детонацията на половин килограм семтекс. Количество, което лесно е скрил в дрехите си.

— Ами кожените парченца от баскетболната топка?

— Изобщо не е имало баскетболна топка. Късовете кожа са били поставени в джоба му предварително. Всичко е било постановка — разсадникът, Джордж Сайкс, баскетболното табло, Джон Кравиц… — Стоун замълча за момент и поклати глава. — Една отлично подготвена постановка. Те са познавали миналото на Кравиц. Може би именно затова са избрали него и този разсадник. — Очите му се спряха на административната сграда, откъдето беше започнала стрелбата. — Това обяснява защо са стреляли наляво, само към западната част на парка. Не са искали да улучат Падиля. Ако кучето се е намирало вдясно, Падиля е щял да мине покрай него, а после да се насочи на изток, към ямата. Това е вторият много важен детайл.

— Нима искаш да кажеш, че той е скочил в ямата, а после се е взривил?

— Единственото логично основание да попадне в ямата е било, че скача в нея, за да спаси живота си. Това е причината да прибегнат до стрелбата — да му дадат повод да побегне и да скочи в ямата. Ако беше взривил бомбата над земята, всички щяхме да сме наясно с източника на експлозията. А така ни заблудиха, че е била скрита в корените на дървото.

— Чакай малко. Гарчик каза, че обучените кучета не могат да бъдат заблудени. Как тогава Падиля е минал покрай тях с бомба в дрехите си?

— Гарчик вече даде обяснението. Може би точно това е искал да го попита Грос. Помниш ли какво ни каза за миризмите?

— Че никой не може да ги скрие от обученото куче.

— И още нещо, свързано с молекулярния им състав. Именно заради него те не могат да останат скрити. Кучетата ги надушват дори когато са затворени в стоманени контейнери, опаковани в пластмаса и покрити с дебел пласт миризлива риба.

— Така е — съгласи се Чапман.

— А какво научихме за наноботите?

— Че са много гадни… — Младата жена изведнъж млъкна и ченето й увисна. — И са също така молекулярни!

— Именно.

— Нима искаш да кажеш, че са използвали наноботи за създаването на експлозив от нов тип?

— Не. Експертите по взривните вещества откриват в отломките обичайните следи от експлозиви. Нищо извънредно, което би събудило подозренията им. Точно в това се състои гениалността на плана им. Наноботите са били използвани за промяна на молекулярния състав на обичайната миризма, излъчвана от експлозивите. Те не предотвратяват взрива, но премахват миризмите, които кучетата са обучени да откриват. Това е била същността на теста — да мине покрай обучено куче с бомба на кръста. И са го издържали успешно.

— Но защо го е направил Падиля? Той не е руснак, а мексиканец.

— Какви бяха уликите, които ни насочиха към руснаците, Мери?

— Автоматът и странният език, на който са разговаряли. Освен това… — Тя изведнъж млъкна и поклати глава. — Всичко е било постановка, за да насочим подозренията си към руснаците.

— Точно така.

— Но въпреки това той се самовзривява. Защо? Каква е причината да го направи? Ти сам го каза. Проникват без причина в един от най-добре охраняваните периметри на света.