— Ясно ми е.

— Ти знаеш твърде много тайни, Оливър. Прекалено много, особено за някои хора.

— И това ми е ясно.

— Може би не трябва да го правиш.

— Напротив, трябва.

— Защо?

— По ред причини.

Алекс Форд се намръщи, но замълча.

— След като приключим тук, възнамерявам да се върна в парка — каза Стоун и небрежно добави: — Ще дойдеш ли?

— Не мога, дежурен съм — поклати глава Алекс. — И както вече ти споменах, нямам право да се бъркам в това разследване. Оградили са го с истинска китайска стена.

— Защото някой подозира, че в Сикрет Сървис има къртица? — внимателно го погледна Стоун.

Агентът неохотно кимна.

— Според мен това са пълни глупости, но човек трябва да вземе нужните мерки.

Стоун се закле в друго помещение на Белия дом. После Чапман си получи любимия пистолет. Двамата се насочиха към парка.

— Хубаво е да имаш подкрепата на президента на единствената суперсила в света — подхвърли Чапман.

— Може би.

— Ще чуя ли някога цялата история?

— Не, няма.

Стоун и Чапман показаха значките си на охраната и навлязоха в парка.

— С какво ще започнем? — попита тя.

Той посочи един мъж, заобиколен от няколко цивилни агенти.

— Да пробваме направо от върха.

Отново показаха значките си. Когато агентът видя кой е работодателят на Стоун, им направи знак да се отдалечат встрани от останалите.

— Том Грос, ФБР — представи се той. — Ръководител на разследването, работя във Вашингтонското бюро, в Отряда за борба с тероризма.

Грос наближаваше петдесет, беше малко по-нисък от Стоун, но доста по-пълен, е оредяла тъмна коса и мрачно изражение, което най-вероятно бе придобил само седмица след назначението си в Отряда за борба с тероризма.

— Тук сме, защото… — започна Стоун.

— Предупредиха ме по телефона — прекъсна го Грос. — Можете да разчитате на пълното ни съдействие. — Той погледна Чапман и добави: — Радвам се, че вашият премиер не е пострадал.

— Благодаря — отвърна тя.

— Някой да е поел отговорност? — попита Стоун.

— Все още не.

По пътя към мястото на експлозията Стоун обясни, че е бил тук по време на инцидента предишната вечер. Докато бяха в отсрещната сграда, броят на малките цветни конуси, маркиращи откритите веществени доказателства, беше нараснал значително.

— Разбира се, медиите ни захапаха здраво, въпреки че ги държахме на разстояние от местопрестъплението — навъсено рече Грос. — Голяма бъркотия. Наложи се да затворим и всичко в радиус една пряка около парка. Предизвикахме недоволството на много хора.

— Сигурен съм — обади се Стоун.

— Директорът организира пресконференция, на която каза твърде малко просто защото знаем малко. Оттук нататък с медиите ще се занимава заместник-директорът по ВМ — добави Грос, имайки предвид Отдела за връзки с медиите към ФБР. — Ние ръководим операциите, но с бомбата ще се занимава изключително БАТОЕ.

— Това означава ли, че според вас става въпрос за международна терористична акция? — изгледа го Стоун.

— Не бих казал — поклати глава Грос. — Но все пак вземаме под внимание близкото присъствие на британския министър-председател.

— Правилно — съгласи се Стоун. — Успяхте ли да изгледате видеозаписите на парка от снощи?

— Имам ги в мобилния център, но за съжаление проклетите камери са били повредени от експлозията. Малко съм изненадан, защото наоколо са поставени поне десет записващи устройства, собственост на най-малко пет различни агенции. Кой знае, може би бомбата е била устроена така, че да ги блокира…

Лицето на Стоун остана безизразно. Беше ясно, че ФБР не е получило достъп до нередактираните видеоматериали. Той остави разсъжденията си по въпроса за по-подходящ момент и попита:

— Източник на стрелбата?

Грос посочи северния край на парка.

— Градината на покрива на „Хей-Адамс“. Открихме голямо количество гилзи, предимно от ТЕС-9.

— Интересен избор на оръжие — отбеляза Стоун.

— Защо? — втренчи се в него агентът.

— Ограничен полезен обхват. Не повече от двайсет и пет метра. Което е по-малко от височината на позицията, от която са стреляли. С ТЕС-9 можеш да улучиш само мишена, която се намира директно пред теб.

— Явно затова не са улучили нищо.

— Но не открихте оръжия, нали?

Грос поклати глава.

— Как е възможно? — обади се Чапман. — Нима американските граждани се разхождат по улиците с автоматично оръжие просто ей така? Досега бях убедена, че това е измислица на британската преса.

— Все още не сме сигурни — отвърна Грос, после изпъна рамене и сърдито добави: — Не, американските граждани не се разхождат по улиците с автоматично оръжие. Служителите на хотела ни оказват пълно съдействие. Градината на покрива е популярна, но мерките за охраната й не са особено строги. Разбира се, запечатахме хотела до края на разследването. В момента всички гости са там. Разпитват ги наши хора.

— Как са били използвани оръжията? — попита го Стоун. — Дистанционно или човешки пръсти са натиснали спусъците?

— Няма следи от дистанционна употреба. Засега сме склонни да приемем, че става въпрос за ръчна стрелба.

— Споменахте, че сте запечатали хотела, нали?

— Да, но след известно време — призна Грос.

— Колко време?

— Тук беше пълен хаос, който продължи поне два часа. Запечатахме хотела едва след като открихме източника на стрелбата.

— От което следва, че нападателите са разполагали с достатъчно време да се измъкнат заедно с оръжията си.

— ТЕС-9, и то няколко на брой трудно биха останали незабелязани — възрази Грос.

— Ако знаеш какво правиш, можеш да разглобиш един ТЕС-9 за броени секунди и да го скриеш в куфарчето си — контрира го Стоун.

— Направихме каквото можахме — каза агентът.

— Може би някой от хотелските служители е забелязал гости с обемисти багажи — предположи Чапман.

— Едва ли — каза Грос. — Същия ден е приключила някаква конференция и много хора са изнасяли багажа си.

— Това не е случайност, а добре планирана операция — отсече Стоун.

Към тях се приближи мъж в защитно облекло и каска под мишницата, който се оказа агент Стивън Гарчик от БАТОЕ.

— Можем ли да отидем там? — попита го Грос.

— Няма нищо, което да ви убие — усмихна се Гарчик и кимна.

Стоун огледа конусните маркери. Бяха в два цвята — оранжев и бял. Оранжевите бяха повече, равномерно разпределени по цялата територия на парка. Докато почти всички бели бяха струпани в западния край.

— Оранжевите са бомбените осколки, а белите — намерените куршуми, така ли? — попита Стоун.

Гарчик кимна.

— Точно така. Парчетата от бомбата са много повече от куршумите.

— За какъв тип взривно устройство става въпрос, агент Гарчик?

— Наричайте ме Стив. Още е рано да се каже. Но съдейки по размера на осколките и пораженията върху статуята, бомбата явно е била доста мощна.

— С-4, семтекс? — обади се Чапман. — И двете субстанции са компактни, но причиняват сериозни щети.

— В случая щетите са доста по-големи от онези, които могат да причини пръчка ТНТ или половин килограм семтекс — отвърна агентът. — По-вероятно става въпрос за коктейл от компоненти, който представлява ужасно мощен експлозив. И който със сигурност не се използва от военните.

— Откъде знаете това? — попита Стоун.

— На видеото имаше бял дим — обади се Чапман. — Военните експлозиви са на базата на петрола и изпускат черен дим.

— Явно сте подготвена много добре — одобрително се усмихна експертът. — В момента все още събираме и идентифицираме отломките, като вземаме проби и от самата яма. — Той посочи два едри лабрадора, които изследваха терена на дълги каишки. — Това са. Рой и Уилбър. Специално обучените кучета все още са най-сигурните и най-евтини детектори на взривни устройства в света. За два часа всяко от тях може да сканира територията на цяло летище. А този парк ще обходят буквално за нула време. Никаква техника не може да се сравнява със способностите им да надушат остатъците от взрива.