— Съмнявам се, че ще успея, но ще опитам — кимна Стоун.

— Хей, нищо ми няма! — извика Рубън в мига, в който го видя. — Нали знаеш, че не ми е за пръв път? Но ако сестра Рачет продължава да ме дупчи с игли, като нищо ще взема да я гръмна!

Изправена до леглото, въпросната сестра само извъртя очи. Няколко секунди по-късно тръгна към вратата.

— Желая ви късмет — подхвърли тя, докато минаваше покрай Стоун.

Той изгледа приятеля си.

— Май изгаряш от нетърпение да си ходиш, а?

— Изгарям от нетърпение да пипна мръсниците, които ми причиниха това! — мрачно избоботи Рубън.

Стоун придърпа един стол. В същия момент на прага цъфна Кейлъб с букет в ръка.

— Какво е това, по дяволите? — втренчи се в него Рубън.

— Божури — отвърна намръщено дребният библиотекар, ядосан от отношението на приятеля си. — По това време на годината се намират доста трудно.

— Искаш да кажеш, че ми носиш цветя, така ли? — хвърли му унищожителен поглед едрият мъж.

— Точно така. Искам да внеса малко радост в тази мрачна стая. Я виж колко безлично сиви са стените около теб. Ако продължаваш да си депресиран, никога няма да се оправиш!

— Колко са красиви! — възкликна Анабел, поемайки букета от ръцете на Кейлъб. — Ухаят страхотно!

— Казваш го, защото си момиче — процеди Рубън. — Но на мъжете не се носят цветя! — Очите му заплашително се заковаха върху лицето на Кейлъб. — Видя ли те някой с проклетия букет?

— Какво? А, да… Поне няколко души. Сестрите по коридорите се възхитиха на тези прекрасни цветя.

— Страхотно! — простена Рубън. — Сигурно са решили, че ние с теб сме гаджета!

— Хей, аз не съм гей! — възмутено извика Кейлъб.

— Ама приличаш на такъв! — изсъска Рубън.

— Аз ли?! — избухна Кейлъб. — Аз ли приличам на гей? Как по-точно изглежда един гей в твоите очи, неандерталецо?

Рубън отчаяно простена и скри лицето си под възглавницата.

— Следващия път ми донеси една бира! — долетя приглушеният му глас. — А най-добре някой „Плейбой!“.

Анабел излезе да потърси ваза, а Стоун се възползва от момента и се обърна към Кейлъб.

— Получих списъка ти за предстоящите събития в „Лафайет“. Тъкмо се канех да дойда при теб, за да го обсъдим.

Рубън дръпна възглавницата от лицето си.

— За какво ти е този списък? — попита той.

Стоун набързо му обясни за какво става въпрос и добави:

— Но списъкът е твърде дълъг.

— Наистина е така — кимна Кейлъб. — Аз обаче успях да го проуча и да го съкратя. — Той извади няколко листа от джоба си и ги разстла върху леглото.

Стоун се наведе да ги разгледа.

— Започнах с предположението, че става въпрос за нещо голямо — поясни библиотекарят. — Защо иначе е цялата дандания?

— Съгласен съм — каза Стоун.

Анабел се върна и остави вазата с цветята на перваза.

— Според мен в тази категория попадат пет събития — продължи с обясненията Кейлъб. — Всичките ще се случат през следващия месец. На първо място е един митинг за климатичните промени, веднага след него е планиран протест срещу високите данъци. Очаква се, че и на двете събития ще присъстват много хора, което означава и много потенциални жертви. На трето място е възпоменателната церемония в памет на американските войници, загинали в Близкия изток. На него ще присъства президентът на Франция, а официалното слово ще произнесе нашият държавен глава.

— Това е! — подскочи в леглото Рубън. — Двама лидери на едно място! Нали последната бъркотия се случи точно когато британският премиер възнамеряваше да се появи в парка?

— Продължавай, Кейлъб — кротко рече Стоун.

— Четвърто, предстои протестен митинг срещу глада в световен мащаб. На последно място антиядрена демонстрация.

— Твърдя, че терористите ще обединят количеството с качеството — убедено заяви Рубън. — Ще вземат главите на двама държавни ръководители и същевременно ще избият и много обикновени граждани.

— Зависи кой стои зад заговора — обади се Анабел.

— Съмнявам се, че руснаците проявяват интерес към данъчната ни политика, така че едва ли ще е при протеста срещу високите данъци — каза Стоун.

— Руснаците?! — възкликна Кейлъб. — Те ли стоят зад всичко това?

Стоун пренебрегна въпроса му.

— Питам се докъде могат да стигнат хора, които не се колебаят да детонират заровена в пръстта бомба — замислено промълви той. — И как биха могли да знаят къде точно ще бъде трибуната за държавните глави? От опит знам, че винаги се разполага на различни места, включително и на тротоара. При такава ситуация бомбата няма да им свърши никаква работа.

— Ще попитам Алекс — каза Рубън. — Ако се окаже, че трибуната ще бъде някъде около паметника на Джаксън, значи наистина има шпионин.

— Мисля, че си прав — кимна Стоун.

— Ще му звънна още сега — обади се Анабел. — И бездруго планирахме да се видим.

— А пък аз се връщам на работа — обяви Кейлъб.

— Аз също — рече Стоун.

— Ами аз? — попита с плачлив глас Рубън. — Вие отивате да се забавлявате и ме оставяте да кисна в проклетата болница!

В този момент се появи сестрата с обяда. На таблата имаше чиния с наподобяваща гъба субстанция — вероятно парче месо, гарнирано с купчина разварени зеленчуци. До нея бяха поставени парче хляб и чаша с белезникава течност.

— Измъкнете ме от тук, моля ви! — изскимтя Рубън.

— Обещавам, че ще го направим веднага след като стане възможно — отвърна Стоун и побърза да излезе в коридора.

— Засега се радвай на цветята си — хладно го посъветва Кейлъб. — А следващия път ще ти донеса да послушаш най-големите хитове на „Вилидж Пийпъл“. Бъди сигурен, че ще ти се появя с розово шалче и най-впитите си джинси.

Анабел се наведе, целуна Рубън по бузата и приглади сплъстената му коса.

— Стой си тук, момчето ми — прошепна тя. — И помни, че едва не те изпуснахме. Какво щях да правя без моя Рубън?

Той се усмихна и я проследи с поглед до вратата. Изчака малко, за да се увери, че никой от приятелите му няма да се върне, после протегна ръка към вазата и вдъхна уханието на божурите. На лицето му светна усмивка.

Мери Чапман застана под горещата струя. Парата в банята я обгърна като утринните изпарения над планинско езеро. Тя наведе глава и задиша равномерно. След известно време в тази поза спря водата, облече хавлията и се насочи към леглото в спалнята.

Срещата с директора Уийвър и сър Джеймс премина делово. Обходиха всички ключови моменти от разследването. Това беше част от работата й и тя не би трябвало да има проблеми. Нали затова беше тук? Но проблем имаше и тя нямаше представа как да го разреши.

Изсуши косата си, отдели достатъчно време, за да избере дрехите, които да облече, а после си сложи бижутата, обу сандали на висок ток и излезе от хотела. Качи се в колата и смело се гмурна в ужасния вашингтонски трафик. Той вече беше там и я чакаше.

При вида му на лицето й се появи усмивка. Стоун също се беше преоблякъл в безупречно изгладен панталон и бяла риза с дълъг ръкав, която контрастираше приятно на загорялото му лице. Ръкавите бяха запретнати, разкривайки част от жилестите му ръце. Очевидно беше от хората, които остават във форма до смъртта си. Която може би щеше да го сполети по-бързо от очакваното.

При тази мисъл усмивката й угасна.

— Още не съм ти благодарила, че ми спаси живота в твоята къщичка — каза тя. — Ако не беше светкавичната ти реакция, сега и двамата щяхме да сме мъртви. Никога не съм виждала човек, който действа толкова бързо.

— Това ме ласкае, особено от устата на човек като теб.

За миг той сложи ръка на гърба й и я насочи към една от свободните маси в кафенето на Четиринайсета улица. Макар да беше с повече от двайсет години по-възрастен от нея, в докосването му имаше нещо много особено, което тя не беше усещала при контактите си с други мъже. Почувства се защитена и спокойна.