Показалецът на Стоун спря върху едно име в списъка.

— Джон Кравиц — прочете той. — Май не е латино.

— Не е, разбира се. Но в случая лаете на погрешното дърво, ако позволите подобно сравнение…

— Защо?

— Защото този е завършил колеж.

— Нали твърдяхте, че всички са тъпаци? Нямам нищо против тънкостите на вашата професия, но защо човек с подобно образование идва да копае дупки?

— Тук правим доста повече. Джон има диплома по ландшафтен дизайн, градинарство и още няколко подобни неща. Той е добър специалист по дървесните видове. Вижда неща, които убягват на другите. Това е причината, поради която го назначихме.

— Откога работи при вас? — попита Чапман.

— От около седем месеца. Лично аз не очаквах да се задържи толкова дълго, но той изглежда доволен.

— Беше ли на работа тази седмица?

— О, да, всеки ден идва, точен като часовник.

— А сега тук ли е?

Уалдър вдигна глава към стенния часовник.

— Ще бъде тук след около трийсет минути. Живее на осем километра, в един малък къмпинг за каравани встрани от магистралата.

— Какво още ще ни кажете за него? — попита Грос.

— Около трийсетгодишен, слаб като него — отвърна Уайлдър и посочи Стоун. — С кестенява коса и козя брадичка.

— Разбира ли се с колегите си?

— Вижте, останалите едва скърпват по някоя дума на английски — сви рамене Уайлдър. — Лично аз подозирам, че повечето от тях са неграмотни и на собствения си език. Но Джон е завършил колеж, както вече ви казах. Често го виждам да чете през обедната почивка.

— Знаете ли нещо за личния му живот? — попита Грос. — За политическите му възгледи?

— Не — поклати глава Уайлдър. — Но съм убеден, че не е вашият бомбаджия.

— Случайно да играе баскетбол? — внезапно попита Чапман.

— Това пък какво общо има?

— Отговорете на въпроса.

— Играл е в гимназията. Сам ми го каза. Отзад имаме един кош. Когато нямаме доставка, момчетата заформят по някоя игра.

— Чия топка използват? — попита Стоун.

— Топка ли? Имаме две-три тук, на място. Доколкото знам, Джон също донесе една. — Уайлдър продължаваше да ги гледа с недоумение. — Но какво общо има това с бомбата?

— Ще изчакаме Джон — смени темата Грос. — А когато дойде, вие ще го повикате в офиса си, ясно?

— Наистина ли трябва да…

— Ясно ли е? — хладно повтори Грос.

— Ясно — смотолеви Уайлдър.

Докато чакаха появата на Джон Кравиц, Стоун и Чапман решиха да поразгледат наоколо. Неколцината латиноси, които бяха на смяна, ги наблюдаваха отдалеч, очевидно вземайки ги за служители на имиграционните власти. Стоун не им обръщаше внимание. В един момент обаче спря и се втренчи в задната стена на близкия навес. В дървото личаха няколко дупки. Чапман проследи погледа му и въпросително повдигна вежди.

— Там е бил монтиран баскетболен кош — поясни той.

— Но някой го е свалил?

— Да. Без да си прави труда да запълни дупките.

Върнаха се в офиса. Оказа се, че Уалдър не знае нищо за коша.

— Вчера си беше там — каза той. — Някои от момчетата дори играха на него.

Трийсетте минути изтекоха. На обекта се появиха още няколко работници, но Кравиц не беше сред тях.

— Ще ни трябва адресът му — обади се Грос.

— Сигурен съм, че нещо го е забавило — притеснено рече Уайлдър.

Стоун дръпна агента настрана.

— Ние с Чапман ще отидем да го потърсим, а ти остани тук с шефа — тихо каза той.

— Мислиш, че е замесен?

— В момента не знам какво да мисля, но трябва да играем на сигурно.

— Бих могъл да го потърся по телефона — предложи Уайлдър. — Може би му се е случило нещо.

— Никакви телефони — поклати глава Стоун. — Агент Грос ще ви прави компания.

Грос механично докосна ръкохватката на пистолета си под колана. Забелязал това, Уайлдър отново започна да се поти.

— Мога да се свържа с местните ченгета — предложи Грос. — Допълнителната подкрепа няма да ви е излишна.

— Имаш право — кимна Стоун. — Но ги предупреди да изключат сирените и да чакат сигнал от наша страна.

— Добре. Желая ви успех.

Минута по-късно служебната краун виктория излезе на магистралата и с пълна газ се насочи към къмпинга. Зад волана седеше Стоун. Не след дълго задминаха някаква полицейска кола, която пътуваше в същата посока. Ченгето зад волана понечи да включи сирената и контролните си лампи, за да спре нарушителя, но Стоун намали, изравни се с него и залепи значката си на страничното стъкло. Партньорът на водача спусна прозореца си.

— Вас ли изпратиха за подкрепление? — извика му Стоун.

— Да — кимна униформеният. — Нали става въпрос за заподозрян по случая в парка „Лафайет“?

— Именно. Карайте след нас и чакайте сигнал.

— Слушам, сър — възбудено отвърна младият полицай.

Стоун вдигна прозореца и отново стъпи на газта.

Чапман погледна кобура, преметнат през рамото му, и попита:

— Какъв модел е оръжието ти?

— Едва ли ще ти говори нещо.

— Защо мислиш така?

— Преди всичко защото е по-старо от теб.

— Познавам повечето известни марки. Независимо дали са американски, европейски, китайски или руски.

— То не е от известните.

— Имам представа и за по-малко разпространените модели.

— Моето не е серийно производство.

— Ограничена серия?

— И така може да се каже.

— Колко бройки са произведени от нея?

— Само една.

Не след дълго стигнаха до къмпинга. Оставиха колата на пътя и продължиха пеша. Караваните бяха около двайсет и пет, всяка монтирана на отделен бетонен постамент сред гъста растителност. Униформените вървяха на десетина крачки след тях. Тесният път, насипан със ситен чакъл, беше единственият вход и изход на къмпинга.

— Ако той е бомбаджията, има опасност да е минирал караваната си — предположи Чапман.

— И аз си помислих същото — кимна Стоун.

— Но все пак ще почукаме на вратата му, така ли?

— Преди това ще се ослушаме.

— Ясно — мрачно процеди Чапман. — Гениален план, няма що…

— В подобни ситуации няма планове. Реагираш професионално, и толкова. Това е най-добрият план.

Караваната на Кравиц беше малко встрани от главната алея. До нея водеше тясна пътечка. Отпред беше паркиран стар и очукан пикап шеви с изгнили ламарини и напукана боя. Провериха дали кабината е празна и заеха позиция зад него.

Стоун се обърна към двамата полицаи и им помаха да заемат позиция от другата страна. Изчака ги да изпълнят нареждането и извика:

— Джон Кравиц?

Тишина.

— Джон Кравиц? Говори ФБР. Излез навън с вдигнати ръце. Веднага!

Нищо.

Чапман се обърна да го погледне. Ченгетата отсреща сториха същото.

— А сега какво? — попита тя.

— Минаваме на грубия вариант.

— Който е?

Стоун спря поглед на белия резервоар, свързан с предната част на караваната. Извади пистолета си и извика:

— Разполагаш с пет секунди, Кравиц! След това ще пусна един куршум в газовата цистерна и ще те изпратя в ада!

— Да не си полудял? — изсъска Чапман.

Двете ченгета го гледаха така, сякаш се колебаеха дали да не му щракнат белезниците.

— Две секунди, Кравиц! — извика Стоун, после зае позиция за стрелба и се прицели в цистерната.

— Хей, ще ни взривиш всичките! — опита се да го вразуми Чапман.

— Една секунда, Кравиц!

Вратата на караваната се отвори и на прага се появи Кравиц е вдигнати над главата ръце. Изглеждаше като човек, когото току-що са вдигнали от леглото.

— Не стреляйте! — изкрещя той. — Не съм въоръжен! Какво искате, по дяволите? Успал съм се, нищо повече! Откога федералните се занимават с подобни прегрешения?

Стоун забеляза някакъв отблясък в прозорчето на караваната, сграбчи ръката на Чапман и двамата се проснаха на земята.

— Всичко долу! — изкрещя той. — Лягайте!