— Нима твърдиш, че са прибягнали до толкова сложен план само за да стрелят на сляпо? — Той поклати глава. — На тяхно място аз бих поставил поне един наблюдател на подходящо място някъде в парка, който да вижда добре придвижването на премиера и да разполага със сигурно средство за комуникация. Не бих стрелял на сляпо по короните на дърветата, а по-скоро бих отменил операцията в момента, в който разбера, че разходка няма да има. Но ако все пак има, позицията ми ще бъде такава, че да не пропусна мишената.

— А те са пропуснали не една, а няколко мишени — отбеляза Грос.

— Загадката си е загадка — заключи експертът от БАТОЕ.

Стоун се обърна към него.

— Стив, вие как бихте постъпили, ако трябваше да активирате онова взривно устройство?

— При тези обстоятелства използването на пневматичен прекъсвач е доста проблематично. Имам предвид дупката, изкопана за новозасаденото дърво и заложената някъде наоколо бомба — може би в корените, може би сред клоните на короната. Наоколо копаят хора, които лесно могат да предизвикат случайна детонация. Но какво би взривило бомбата, ако я заровите в пръстта? Нещо трябва да задейства пневматичния прекъсвач. Не напразно устройствата от този тип се наричат „прекъсвачи под налягане“. Ето защо аз бих предизвикал детонация от разстояние. Мобилният телефон е най-подходящ за тази цел. Той работи със СИМ карта, а останалите му компоненти са серийно производство. Това означава, че можем да го възстановим и да потърсим откъде е бил закупен. Разбира се, в конкретния случай трябва да бъдат използвани два джиесема. Един, монтиран на бомбата като прекъсвач, и втори, по който се предава сигналът. Ние открихме останки от жици, част от транзистор, останки от пластмасова кутия и парченца кожа…

— Кожа ли? — възкликна Стоун.

— Да, съвсем малки. Десетина на брой. С някаква черна маркировка, която подсказва, че вероятно са били част от бомбата. Все още ги изследваме, но рано или късно ще разберем дали имат връзка с експлозията.

— Може би са част от маратонките на дебелака — подхвърли Чапман. — Те са били кожени, нали?

— Да, но цветът не съвпада. На видеото ясно личи, че маратонките му са сини.

— Черното може би е резултат от обгаряне — не се предаваше Чапман.

— Не. Останалата част от кожата е кафява и най-вероятно няма нищо общо.

— От всичко, казано дотук, излиза, че вие все още не можете да определите как е била детонирана бомбата, така ли? — попита Грос.

— Точно така.

— А защо изобщо се спирате на предположението, че тя е била заложена в онази дупка? Искам да кажа, ако се абстрахираме от пораженията наоколо?

— Елате, ще ви покажа — отвърна Гарчик и ги поведе към мястото на експлозията.

— Ако не греша, това е кота нула — посочи дупката той. — Дървото никак не е малко, но въпреки това е отхвръкнало като сламка.

Всички погледнаха в дупката, станала значително по-дълбока в резултат на взрива.

— Добре, какво търсим? — попита Грос.

Гарчик сви пръстите си в юмрук и рязко замахна надолу.

— Когато ударим водата по този начин, тя се пръска вертикално нагоре, от двете страни на ръката. Проста демонстрация на закона за изместване на течностите.

Същото се случва и при бомбата. Ако тя е над повърхността на земята, действа точно като юмрука. Взривява се едновременно надолу, встрани и нагоре. Но ако е заровена в земята, действието й е съвсем друго. Тогава енергията й ще бъде насочена предимно нагоре, защото останалите посоки за запълнени с пръст. Законът за най-слабото съпротивление.

— И се образува кратер — замислено каза Стоун. — Доста по-голям от онзи, който би се получил, ако бомбата е била на повърхността.

— Но тук говорим за заровена бомба, нали? — обади се Грос и огледа лицата на останалите, сякаш чакаше колективно потвърждение.

— Бих искал да съм сигурен в това — бавно отвърна Гарчик. — При нормални обстоятелства тази част от уравнението се решава най-лесно. Но в случая имаме усложняващ фактор — наличието на голяма яма, изкопана преди взривяването на устройството.

— Нещо не следвам мисълта ти — объркано го погледна Грос.

— Не може да се каже дали бомбата е била заровена в пръстта, или е била сложена в корените на дървото — поясни Стоун и извърна глава към експерта. — Нали така?

— Да.

— Има ли някакво значение? — обади се Чапман. — При всички случаи бомбата е била заложена в парка, и то именно в тази дупка.

— Така е — съгласи се Грос. — Въпросът е как са го направили. Все пак говорим за „Лафайет“, а не за някаква задна уличка в Багдад.

Стоун бавно се огледа. Бомба и стрелба с автоматично оръжие на две крачки от резиденцията на държавния глава. Отговорът можеше да бъде само един.

— Някъде тук е действал предател — тихо промълви той.

— Ако премиерът не си беше изкълчил глезена, сега щеше да е мъртъв — мрачно добави Чапман.

— Въпросът е, че са успели да заложат бомба в парка „Лафайет“ — погледна я Стоун. — Точно срещу Белия дом, най-добре охраняваната сграда в света. Как са го направили?

Настъпи мълчание. Всички търсеха отговор на поставения въпрос. Пръв проговори Грос:

— Просто не виждам начин. Мястото е под двайсет и четири часово наблюдение, седем дни в седмицата.

— Вярно — кимна Гарчик.

— Но всички доказателства сочат, че случаят е именно такъв — каза той. — В тази дупка е била поставена бомба.

— Давате ли си сметка колко хора са участвали в операцията? — повдигна вежди Грос, местейки очи по лицата им.

— Като за начало ни трябва списък с имената на всички, които са копали дупката, за да засадят дървото — каза Стоун. — Обикновено тази дейност е в правомощията на Националната служба за поддръжка на обществените паркове, но се извършва и от други компании.

Грос извади мобилния си телефон, отдалечи се на няколко крачки и започна да набира.

— Какво става, след като определите какъв тип бомба е била използвана? — попита Стоун, обръщайки се към експерта.

— Залагаме я в проследяващата система за бомби и палежи, с която разполагаме. Тя има световно покритие. Бомбаджиите не обичат да се отклоняват от утвърдените формули и всеки работи със свой почерк. Причината е съвсем практична — открият ли действащ метод, предпочитат да се придържат към него.

— Защото в противен случай рискуват да се самовзривят — добави Чапман.

— Точно така. Те обичат да тестват устройствата си предварително, което е още един начин да стигнем до тях. Изобщо не им минава през ум, че една внимателна инспекция на кабели, ключове и прекъсвачи би им свършила същата работа. Материалите, от които е изработена бомбата, винаги действат безотказно. Проблемите идват само от свързването и захранването.

— Може би тези момчета просто обичат да взривяват за собствено удоволствие — предположи Чапман.

— Има такова нещо — съгласи се Гарчик. — Затова ние задължително ще вкараме данните за тази бомба в системата и ще видим дали почеркът се появява и другаде. Едва тогава ще имаме шанс да научим кой е нашият човек. Помня наизуст много почерци, но този не е сред тях.

— Друго? — попита Стоун.

— Засега това е всичко.

— Добре, благодаря. Ако научите нещо ново, веднага информирайте агент Грос.

Гарчик се отдалечи, а Грос прибра телефона в джоба си и се върна при тях.

— Току-що отприщих истински ураган — кратко съобщи той.

— Нека преговорим нещата още веднъж — предложи Стоун и за пореден път огледа ямата. — Коя е мишената?

Грос хвърли кос поглед към Чапман.

— Определено британският премиер — отвърна той.

— Той не е бил в парка — възрази Стоун.

— Но е трябвало да бъде. Точно по времето на взрива. Бомбата е била снабдена с часовников механизъм въпреки предположението на Гарчик. Задействала се е инцидентно, вероятно когато онзи човек е скочил в ямата.

— Подобни мисии изискват прецизност — възрази Стоун. — Дори когато детонация та е инцидентна, тя проваля целия план. Те отлично знаят, че няма да имат втори шанс, защото ще се вдигне тревога. А твоята теория не обяснява автоматичната стрелба.