— Наясно съм със ситуацията — хладно отвърна тя.

— Значи знаеш какви са залозите. А аз имам нужда от помощта ти.

— Тюркекул е прекарал известно време в Афганистан. Там обичат да одират кожата на враговете си. Бавно и с наслада. Нямам причини да се надявам, че ще проявят повече милосърдие към мен.

— Ще те пазя с цената на живота си.

Фрийдман извърна глава към прозорчето. Изражението на лицето й бавно се промени.

— Добре, ще ти помогна — въздъхна тя и се обърна да го погледне.

— Благодаря ти.

— Тук му е мястото да отбележа, че вместо да ме отвличаш, би могъл просто да дойдеш при мен и да поговорим. Мисля, че го заслужавам.

— Така е — съгласи се Стоун. — Наистина го заслужаваш.

Ден по-късно Стоун седеше в един ресторант на Четиринайсета улица, облечен с черно сако, бяла риза и джинси. Не носеше значката си, въпреки че пистолетът беше под мишницата му. В момента бе сигурен, че значката няма никакво значение за разлика от оръжието. В дъното на залата седеше Хари Фин с чаша джинджифилова бира на масата и разтворено меню. Под сакото му бе скрит 9-милиметров пистолет.

Мери Чапман контролираше другата част на залата, седнала на бара с чаша кока-кола. Валтерът й беше в чантата.

Три пистолета очакваха мишените си.

Гостите се появиха и Стоун се изправи.

Фаут Тюркекул изглеждаше някак невзрачен до бляскавата Фрийдман. Тя беше в тъмен костюм с панталон. Красива жена, помисли си Стоун. Нещо много полезно за професията й.

Той се ръкува с Тюркекул и ги покани да седнат. Турчинът спокойно огледа залата, разгъна салфетката на коленете си и се обърна към Стоун.

— Бях много изненадан от поканата ви за среща, която ми предаде мис Фрийдман. Изобщо не предполагах, че и вие сте.

— В играта? — подхвърли Стоун.

— Да.

— Понякога се случва и така — отвърна Стоун, докато очите му изследваха всяко ъгълче на залата. Двамата охранители в черни костюми, които дойдоха заедно с Тюркекул и Фрийдман, останаха да чакат близо до гардеробната. От новата си партньорка той знаеше, че има заповед охраната да стои на разстояние, когато тя е в компанията на този човек. Хората на Уийвър бяха нащрек, но се държаха спокойно. За всеки случай Стоун беше седнал на място, което бе извън полезрението им.

— Защо поискахте да се видим? — попита Тюркекул.

— Как вървят нещата с Аделфия?

— С нея работим много добре. Пази ме да не настина, образно казано. Мис Фрийдман също е отличен партньор.

— Фаут се надява на значителен напредък през следващите няколко месеца — обади се Фрийдман, задържа за миг поглед върху лицето на Стоун, а после отвори менюто, което сервитьорът остави на масата пред нея.

— Тези неща изискват време — каза Тюркекул и се усмихна. — Американците обаче искат всичко да се свърши от днес за вчера.

— Не е лъжа — съгласи се Стоун. — Но последните събития са доста обезпокояващи.

Тюркекул си отчупи залъче хляб от кошничката в средата на масата. Лапна го, бръсна трохите от покривката и попита:

— Имате предвид онази бомба в парка?

— Не само нея. Имам предвид смъртта на един агент на ФБР, втората бомба, убийството на човека от Службата по поддръжка на обществените паркове. На това трябва да се сложи край.

— Но какво общо имам аз с тези събития?

— Отговорността за детонирането на бомбата в парка беше поета от йеменска групировка, свързана с Ал-Кайда. А вие имате много общо с това, защото издирвате главата на тази организация.

Тюркекул вече клатеше глава.

— Обясних ви, че не може да се вярва на тази йеменска групировка. Според мен тя не може да организира нито подобен атентат, нито някаква друга терористична акция.

— Защо? — попита с равен глас Стоун.

— Силата им не е в планирането и осъществяването на такава дългосрочна операция. Могат да поставят бомба в някоя кола, но нищо повече. Това първо — прегъна пръст Тюркекул. — И второ — сви още един пръст той, — те не разполагат със средства да реализират операция в САЩ. Вие изброявате редица убийства, но всички при отделни инциденти. Това не са те.

— Кои са тогава според вас? — попита Стоун и хвърли кос поглед към Фрийдман. — Може би вашият стар познат Осама? Той със сигурност може да планира дългосрочно и разполага със средства.

— Не е Бин Ладен — възрази Тюркекул.

— Защо не?

— Образно казано, той има други риби в тигана.

— Какви са те?

— В момента не съм подготвен да ви дам отговор.

Стоун се приведе напред.

— Поисках тази среща, за да ви предложа сделка — заяви той.

Тюркекул изненадано го погледна, после отмести очи към Фрийдман.

— Аз вече имам сделка с правителството ви — отвърна той.

— Нямам предвид правителството.

— Не ви разбирам — промълви Тюркекул и отново погледна Фрийдман.

— Трябва да поускорим нещата — поясни тя. — И вече разполагаме с факти, за да го направим. — Тя кимна към Стоун.

Той моментално пое топката.

— Открихме къртица в редиците си.

— Къртица ли? — объркано промълви Тюркекул. — Къде по-точно?

— Съвсем наблизо. Не знаем името на конкретния човек, но вече сме сигурни, че се планира мащабно събитие.

— Но как ще реагирате на това събитие, след като не знаете самоличността на организатора? — попита Тюркекул.

— Това скоро ще се промени — увери го Стоун. — През последния месец използваме сведенията на информатор, които скоро ще дадат резултат. Всъщност именно по тази причина ме включиха в операцията. А аз се интересувам от вашата роля, Фаут. Нали мога да ви наричам на малко име?

— Разбира се. Но не виждам защо се интересувате от мен в тази връзка.

Стоун се приведе над масата.

— Имате ли нещо против да го обсъдим на друго, по-спокойно място? — сниши глас той.

Тюркекул отново погледна Фрийдман, която кимна.

— Наистина трябва да чуеш това, Фаут. То има пряка връзка с теб.

Тюркекул се обърна към охранителите си, които чакаха край вратата.

— Мариса знае, че не пътувам сам — каза той.

— Може да го уредим — отвърна Стоун.

— Как? — нервно попита Тюркекул.

— Можем да го уредим — повтори Стоун и погледна към Чапман и Фин. Те реагираха с едва забележимо кимване.

— Защо не говорим тук?

— Вие вярвате на Мариса — облегна се на стола си Стоун. — А Мариса се доверява на мен, иначе едва ли щеше да ви доведе тук.

— Да, вярвам й.

— Тогава какъв е проблемът?

— Явно никога не сте живели в Близкия изток.

— Напротив, живял съм — възрази Стоун на фарси.

— Откъде знаете фарси?

— Косата ми е побеляла. Много отдавна съм в този бизнес. Но вие очевидно сте на мнение, че не бива да се доверявате на приятели, които утре ще се превърнат във врагове…

— Точно така.

— В такъв случай ще рискувам да бъда подслушван, докато обяснявам защо трябва да се включите. Издадена е фатва.

— Фатва ли? Срещу кого?

— Срещу вас.

— Не разбирам! — стреснато го погледна Тюркекул.

— Някой е открил, че помагате на американците, Фаут. И има намерение да сложи край на това.

Очите на Тюркекул зашариха между Стоун и Фрийдман.

— Фатва? — повтори невярващо той. — Но аз съм учен и не представлявам заплаха за никого!

— Някой е разбрал с какво всъщност се занимавате. Може би къртицата, за която споменах. По всичко личи, че именно вие сте мишената им. Те знаят за вашето предателство.

— Това е… прекалено…

— Не. Информацията ни е абсолютно сигурна. Както може би знаете, ние разполагаме с надеждни източници в тази част на света.

— Кой е издал фатвата?

Стоун изрече някакво име и Тюркекул пребледня.

— Но те са…

— Да. А изпълнението на фатвата е възложено на групировка, която никога не пропуска. Няма да спомена името й, но бъдете сигурен, че то ви е добре познато.