— Как стигнахте до Мариса Фрийдман? — попита той.

— Само тя остана — сви рамене Стоун.

— И къде решихте, че отива?

— При Фаут Тюркекул.

Макелрой стрелна с очи първо Уийвър, а после и Аделфия.

— Ето защо не отговори на въпроса ми, когато те попитах за връзката ти с него — подхвърли му Стоун.

— Имаш предвид, когато ме попита дали крия и нещо друго? — вдигна вежди англичанинът. — Да. Самият аз се включих в играта с известно закъснение, но бързо разбрах, че нещата стават все по-заплетени. Трябва да ти призная, че това е най-трудната шахматна партия в живота ми, Оливър. Наистина е така. Надявам се да бъда достоен за предизвикателството.

— И ти ли се надяваш на същото? — обърна се към Уийвър Стоун.

Лицето на директора почервеня.

— Правим каквото можем при създалите се обстоятелства — отвърна той. — Една погрешна стъпка, и всичко отива по дяволите. Както вие двамата направихте тази вечер.

— Как стигнахте до нас? — попита Чапман.

— Лесно. Проследихме Фрийдман и видяхме, че вие правите същото.

— Защо следите собствената си агентка? — сбърчи вежди Стоун.

— Защото е много ценна за нас, а ние се грижим за хората си.

— Видях, че гледа как ни прибирате. Не беше изненадана.

— Предупредихме я по телефона в мига, в който ви засякохме.

— А дотогава нямаше представа, така ли?

— Какво ти пука! — излая Уийвър.

— Я ми кажете, каква е истинската роля на Фаут Тюркекул? — попита директно Чапман. — Защото май не е по петите на Бин Ладен, а?

— Откога го подозирате в предателство? — добави Стоун.

В очите на Уийвър се мярна изненада, но Макелрой каза:

— Знаех, че ще стигнеш до това заключение.

— Но ми отне много време. Прекалено много!

— Той се появи при нас с големи обещания — продължи Макелрой. — Толкова големи, че прикрепихме към него Аделфия, една от нашите най-добри агентки. Едва на по-късен етап го прехвърлихме на Фрийдман.

— Това беше една от причините да изчезна, Оливър — добави Аделфия. — Трябваше да работя с Фаут.

— Върху какво по-точно? — попита Чапман.

— Той ни предложи конкретна оферта — жлъчно се усмихна Уийвър. — Първо, обеща да ни заведе при Бин Ладен. И второ, да ни отърве от къртицата в собствените ни редици.

— А после се оказа, че къртицата е той, така ли? — попита Стоун.

— По-скоро троянският кон — въздъхна Макелрой. — Или някакъв унищожителен вирус.

— Какъв вирус? — вдигна вежди Чапман.

— Пуснахме го през вратата, а той донесе със себе си куп непознати елементи — оплака се Уийвър.

— Сега нямаме друг избор, освен да се правим, че му вярваме — добави Макелрой. — Продължаваме да работим с него, за да разкрием и другите му контакти. Не е най-доброто решение, но възможностите ни са ограничени.

— Но от своя страна той не е особено активен, така ли? — попита Стоун.

— Точно така — кимна Уийвър. — Работи изключително бавно. Пожела да се премести във Вашингтон. Подготвяше се много дълго, градеше мрежата си в продължение на месеци. А после, още преди да се усетим, се стигна до този ад.

— За „Лафайет“ ли става дума? — попита Чапман. — Взривът негова работа ли е?

— Без съмнение — кимна Уийвър. — Според нас той е прелюдия към нещо много по-сериозно.

— А каква е ролята на Фрийдман? — попита Стоун.

— Тя е сред най-дълбоко законспирираните ни агенти. Официално действа като лобист, а голяма част от чуждестранните й клиенти са официални представители на нашите съюзници. Това й дава възможност да пътува много и да изготвя съответните рапорти. Едно от големите й предимства е доброто владеене на арабски. Дълги години е работила в Близкия изток — отначало като агент на ЦРУ, а после и като сътрудник на НРЦ. Има солидни контакти в региона. Изборът й за сътрудничка на Фаут беше напълно логичен, най-вече на фона на това, което свърши Аделфия.

— Как ще обясните комбинацията между лобист и учен?

— Лесно. Фрийдман представлява няколко организации от Близкия изток, които поддържат контакти с Фаут Тюркекул. Официално те работят по инициативи за по-тесни икономически отношения между Пакистан и САЩ.

— А с кого разговоря по телефона, докато беше в парка?

— С агент, който й осигурява прикритие пред ФБР — отвърна Уийвър.

— Кога започнахте да подозирате Тюркекул? — попита Чапман.

— Много късно, разбира се — въздъхна Макелрой, механично опипвайки вратовръзката си. — Той се оказа твърде добър. Още в началото Фрийдман заподозря нещо. Проверихме подозренията й и те се оказаха основателни. Бих добавил, че тя го направи въпреки огромния риск, на който беше изложена.

— Но нали казахте, че той не знае за вашите подозрения? — вдигна вежди Стоун.

— Тюркекул е твърде умен и опитен, за да не подозира нищо. Ние обаче не му дадохме реална причина за подобни подозрения, ако разбираш какво имам предвид. Вероятно знаеш, че го покрихме при няколко отделни случая.

— Какви са плановете му според вас?

— Ами какво търсят наноботите в състава на бомбата? — каза Уийвър. — Лично аз съм много уплашен от този факт. Ти също би трябвало да си уплашен. Знам, че си разговарял с президента в Кемп Дейвид. На тази тема, нали?

— Между многото други теми — каза Стоун. — Президентът ми спомена за наноботите, без да навлиза в подробности. Например дали те могат да увеличат мощността на бомбата.

— Не — поклати глава Макелрой. — Продължаваме да говорим за конвенционални експлозиви. Според нас това е просто още един начин за пренос на биологични и химически оръжия, който е далеч по-ефективен от всичко, известно досега.

— Как го правят въпросните наноботи? — попита Чапман. — Имайте предвид, че в университета ме скъсаха на изпита по химия.

— Бих предложил на този въпрос да отговори Уийвър — отвърна Макелрой.

Директорът на НРЦ се прокашля и започна:

— Наноботите са нанороботи от ново поколение. Те се проявяват на молекулярно ниво и имат разностранно приложение. Смята се, че в близко бъдеще те ще могат да атакуват раковите клетки, без да засягат здравите. На практика възможностите им са безкрайни.

— А употребата им като биологично оръжие? — попита Стоун. — Всички знаем, че дори днес терористите са в състояние да вкарат антракс във всяка бомба. По какъв начин въпросните нанотехнологии увеличават риска?

— На молекулярно ниво всичко е възможно, Стоун — отвърна с леко раздразнение Уийвър. — Говорим за манипулация на отделните атоми, и то извън нормалните конфигурации.

— Имаш предвид нормалните конфигурации, които можем да контролираме — отбеляза Стоун.

— Приемаме уточнението ти, Оливър — намеси се Макелрой. — Точно това е същността на въпроса: как да откриваме и контролираме тези процеси. При неуспех противникът получава огромно предимство. Решаващо предимство.

— Противникът? — вдигна вежди Стоун. — Може би имаш предвид руснаците?

— А къде остават китайците? — добави Чапман. — Те разполагат с огромен финансов ресурс, а науката им напредва с бързи крачки.

— Автоматите „Кащан“ и странният език на нападателите — напомни й Стоун. — Това сочи директно към Москва.

— Разполагаме с твърди доказателства, че китайците не са замесени — добави Макелрой. — Главно защото те все още нямат необходимите ресурси да се превърнат в суперсила. Вече са готови в икономическо отношение. Числеността на армията отдавна е без значение. Важното е какво имаш в банката. А портфейлът на китайците се пука по шевовете. Руснаците обаче са в съвсем друго положение.

— Дали инцидентът в парка не е бил тест на системата за пренос? — попита Чапман.

— Според нас е точно така — кимна Уийвър. — Нано-ботите бяха пръснати навсякъде, но без присъствието на биологични или химически оръжия. Поне такива, каквито са ни известни. Но ако все пак подобни оръжия са били пренесени с помощта на нанотехнологиите? Би било катастрофално!

— Значи наноботите са средство за създаване и пренасяне на биохимични оръжия с неизвестна конфигурация? — бавно промълви Чапман. — Просто ги вкарват в бомбата и ги изстрелват?