— Вие използвате този дубъл от седмици.

— Сериозно? — Каолин престорено се огледа в намиращото се недалеч огледало. — Добре, целта ми е да изпитам процеса. — Той вдигна треперещата си ръка. — Несъмнено сте забелязали и това.

Онова, което забелязвах — при това с растящ респект — бе потулената с много пластове история. Махаш единия пласт, а той съвсем непринудено се скрива зад следващия.

— А дупките в паметта?

— Още един неприятен страничен ефект, от който трябва да се пазите, Морис. Наречете го моята последна жертва в името на клиентите.

— При това достойна за възхищение. И обяснението можеше и да се приеме, ако възстановяването бе единствената нова технология. Но съществува и дубъл-към-дубъл впечатването…

— Вие сте пионерът в тази област, Албърт.

— Нима? Техниците ви се надяват да се научат от моята необикновена Постоянна вълна. Но машинарията за високо надежден трансфер изглежда много усъвършенствана. Фаршид Лум смята, че навлизаме в ера, в която дълговечни дубъли ще могат да прехвърлят спомените си на пресни заготовки, без да е нужно участието на оригинала, и така да създадат свое собствено чувство за индивидуалност…

— И милиони, може би мнозинството, ще се опълчат срещу подобно шантаво бъдеще! — ДубКаолин тъжно поклати глава. — Ще станем свидетели на обществените катаклизми отпреди поколение.

— Несъмнено. Освен това, за да станат нещата още по-лоши, съществува и дистанционното копиране. Специалисти като Джинийн Уоммейкър виждат златен шанс за разширяване на пазарите. Най-големите експерти във всяка област ще могат да доминират в професиите по целия свят, а не само в града, в който живеят. Това няма ли да направи всички останали безработни? И няма ли да се чувстват ненужни?

Клара се надигна на стола си, очевидно готова да се намеси в спора, но потисна импулса си. „Добро, момиче.“

ДубКаолин изпъна рамене.

— Добре, Морис. Признавам. Видях тенденциите преди около година и не ми хареса пътят, към който ни водят. Затова запретнах ръкави и се заех да ги пусна на пазара.

— Като сте избутали от пътя си главния иноватор…

— … и по този начин може би съм го подтикнал към преследване на мистичните му цели. По дяволите. Изобщо не трябваше да давам ход на проекта „Зороастър“.

Въздишката му бе толкова трагична и спонтанна… Не ми се искаше да разбивам на пух и прах толкова артистична поза.

— Изразявате колебание, вайс Каолин. Но въпреки това работниците в изследователския отдел на „Универсални пещи“ са се ползвали с пълна подкрепа почти до момента, в който технологиите са били готови. Едва тогава сте се отдръпнали. И, съвсем по съвпадение, някой е наел нищо неподозиращия сив Албърт да проучи слуховете за потулени…

— Разбирам накъде биете — отговори ми намръщено той. И Бета, и Ирена, и Уоммейкър са имали причини да желаят новите технологии. Също както и зелотите-манципати на Лум. Никой от тях не е имал по-голям мотив да разбие изследователския отдел от моя.

— Много по-малко причини от вас, сър.

Бръчките на намръщеното му лице станаха по-дълбоки.

— Намеквате, че съм действал, подбуден от страховете си от настъпващата нова епоха. Че съм подготвил бомбардировката по съвест, за да предпазя обществото от разруха и вероятно неморални технологии? — ДубКаолин помълча, свел поглед. — Имате ли изобщо представа колко много неща бих пожертвал в такъв случай? Приятели, богатство, положение, власт?

Клара кимна.

— Да. Макар че дори враговете ви биха ви признали храбростта й силното убеждение…

— … ако изобщо нещо от всичко това бе истина.

Започва трудната част. Същинско змийско гнездо от влакна оплита покрива и обгражда блестящия купол.

Трябва да изпъна ноктите си, много по-дълги от ноктите на всяко нормално животно, и да ги използвам като кокили, по които да мина внимателно между детекторите. Коремът ми ги докосва, нежно като ветреца.

Същият този ветрец издига хвърчилото на Албърт, чудесна примамка за окото, високо над поляната…

Сега трябва да внимавам! Тялото ми е издигнато високо и кожата ми не може да ме остави невидим. Не и едновременно във всички посоки.

Закъснявам. Но въпросът за бързането изобщо не стои. Не трябва да прегрявам.

Пал не би могъл да се справи. Не става въпрос за акъл (който и без това е много малко в този череп), смелост (Пал я има повече от мен) или дори за душа. Търпението е онова, което съм наследил от Албърт.

Сега спокойно… и бързо към купола!

Долу Пал и истАлбърт управляваха своето изящно златночервено хвърчило срещу търкалящите се бели облаци. Приятно развлечение.

Истинската ми грижа е, че малкият голем-шпионин, който пратихме да се катери по стената на имението, закъсня да, сигнализира! И всичко това може да се превърне в един голям блъф.

— Защо сте толкова малко? — попитах домакина ни. — Обикновено има десетки платинови дубъли. Но сега служителите на УП ви виждат предимно по холоканалите, ако изобщо ви виждат. Какво се е случило с личното ръководство?

Треморът на дубКаолин се предаде и на гласа му.

— Достатъчно! — гневно отряза той. — Досега ви търпях вас д-двамата… но този б-безочлив разпит стигна прекалено…

Той млъкна по средата на изречението, когато съседната маса засия. Лъчите се завихриха и оформиха фигура на елегантен сивокос мъж около седемдесетте, облечен в широка бяла роба. Розово-кафявото му лице бе същото като платиненото, но бръчките бяха по-фино изразени. Съвършено несъвършено лице, чак до порите.

— Моите извинения, майор Гонсалес и дубМорис, че поръчах на този голем да бъде ваш домакин. Той е стар и твърде много пъти възстановяван. Горкото нещо не е в състояние да мисли ясно.

Бляскавият дубъл понечи да възрази, но си затвори устата и се присви. В общи линии, той вече сякаш не съществуваше.

— Естествено разбирам какво целите с разпитите си в тази насока, детектив. Показахте, че наистина съм имал мотив да саботирам УП — моята етическа и социална загриженост по отношение на новата голем-технология. Загриженост, породена от събитията напоследък… Не искам да кажа, че признавам каквото и да било. Но при установяването на възможен мотив акционерите ще предприемат действия, за да предпазят интересите си. Оттеглянето ми няма да е доброволно. Сега разбирате защо трябваше да действам потайно…

— И да натопите други да поемат вината! — обвини го Клара.

— Отново без да го признавам, кажете ми кой бе засегнат. Архипрестъпникът Бета? Той е плод на въображението на една болна млада госпожица. Що се касае до онази странна персона царица Ирена, онова, което се случи с нея, бе много неприятно. Но тя сама избра този път. Без възможност за връщане назад.

Доближих холоизображението, като се питах дали не е изкуствено. От всички обещания на така наречената Дигитална ера, едно от най-добре изпълнените бе съвършената триизмерна симулация. Компютрите от висок клас могат да те заблудят в разговор, особено ако има и голем, който да се намесва в по-трудните моменти.

Имахме план да проверим.

Вдигнах пръст и започнах да изброявам:

— Първо, отделили сте огромни ресурси за проекта „Зороастър“, подтиквайки Йосил и екипа му да продължават напред. Но след построяването на прототиповете налагате забрана за масовото им производство.

— Казах ви, че промених решението си.

— След като сте преместили прототиповете тук, в дома си! След това се опитвате да унищожите изследователския отдел…

— Никога не съм признавал…

— … като залагате капан на Уоммейкър, Гадарен и Лум и по този начин хвърляте вината и върху поддръжниците на технологията, и върху враговете й!