Погледът на Каолин бе студен.

— Хитър план. Стига да бе проработил.

— За малко да успее! Но в полза на семейство Махарал. Те ви изненадаха. Когато сте опитали да изместите Йосил, той е отмъкнал маса оборудване и е изчезнал. Това би могло да стане само с помощта на Бета, затова сте се заели да унищожите съюзника си… за да откриете, че той е свързан с Риту — асистентката ви, която познава бизнеса до най-малките подробности! Семейството ви е хвърлило в паника. И направихте грешки от прибързване.

— Като например, че ви подцених, господин Морис.

Пропуснах това покрай ушите си.

— Още по-лошо, събитията под Урака Меса привлякоха нежелателно любопитство. Сега Световното око е нащрек. Вашите учени се раздърдориха като свраки. Така че вече нямате никакъв шанс да задържите новите голем-технологии. Но имате и друга възможност. Възможно ли е да отвлечете вниманието на всички достатъчно дълго, за да продължите по своя път?

— И как по-точно?

— Като провокирате обществена война! Давате на манципатите на Лум достатъчно трикове, за да настояват за граждански права на големите. Помагате на маестрата да изпраща съблазнителните си дубъли във всяко градче. Неолудитите като Гадарен ще анатемосат всичко това от амвоните си и ще съберат тълпи гневни последователи. И докато всички се придържат към ролята си, ще печелят!

— От устата ви всичко това звучи ужасно цинично.

— Оттук и новата роля, която сте си избрали! — Клара се изправи. — Дните ви начело на „Универсални пещи“ са изтекли, но все още има време да повлияете на стила и насоката. Ще се разкрещите за порнографията, за Бог и за упадъка на морала. Убедете половината хора, че целите ви са били чисти, и те ще ви предпазят от другата половина! Новият ви бизнес ще процъфтява и никой няма да се сети за всички играчки, които държите в мазето си.

Холоизображението поклати глава.

— Изобщо не трябваше да възстановявам онзи зелен. Но бях с вързани ръце и трябваше да пратя някого при Ирена. — След кратко мълчание Каолин се усмихна. — Всичко това е много умно. Но то предполага, че съм имал причина — цел, — която да си заслужава усилията, цената и риска. Защо да предизвиквам смутове само за да монополизирам няколко нови играчки?

Въпросителната му усмивка изглеждаше уверена. Без да разполагам с доказателства, можех единствено да блъфирам. Къде е малкият ни шпионин?

— Имате много основателна причина — бавно започнах аз. — Защото тези нови играчки, събрани заедно по подходящия начин, водят до вид безсмъртие. Нещо, което желаете, вайс Каолин. Защото вие всъщност…

В същия миг имплантът ми се активира.

Най-сетне!

Буквите се понесоха през лявото ми око, оформяйки съобщението от малкия дубъл-пор, който бяхме пратили да се катери по стените на имението. Информацията, която ми трябваше, за да довърша изречението си.

— Защото, вайс Каолин, вие всъщност сте…

… ЖИВ.

По дяволите. Дължа петдесетачка на Пал.

Да де, Зелчо дължи, защото изгуби баса с Пал дали главата на УП е още жив.

Изглеждаше напълно очевидно! Каква друга причина би имал Каолин за всичките си планове, трикове и предателства? Трябваше да е мъртъв! Всичко сочеше към подобно заключение. Отшелничеството. Появата му единствено във формата на дубъл или холоизображение. И тези платинени кукли, ставащи все по-рядко срещани с всяка година…

Проблемите с паметта се връзваха, ако копията са били складирани преди месеци или години. Всяко трябва да научава новините, след като бъде активирано. След това всеки голем се опитва да просъществува колкото се може по-дълго, за да запази илюзията. Да задържи настрана следователите и обявяването на завещанието. Да не крещят хората „призрак!“

Какво друго би го накарало да плати толкова много за развиването на голем-възстановяването и дубъл-към-дубъл копирането, като същевременно не ги пуска на пазара? Всичко това имаше смисъл.

И все пак, ето го там, под купола, наблюдаван от хитрото око на лапата ми — мършава фигура с бледа кожа на петна, която съответства на всички спектрални тестове, на които е способен имплантът ми, облечена в широка бяла роба и гледаща холодисплей, изобразяващ Клара и Зелчо… който изглежда напълно втрещен от новините, които му предавам.

ЖИВ — гласи съобщението ми, което виждат в имплантите си.

Откъм поляната се чува звънлив смях, подиграващ се на увереността ни. Увереността на всички ни, освен на Пал, който предложи облога с думите:

„Не. Един трилионер може да си позволи да бъде по-умен, отколкото просто мъртъв. Трябва да има нещо повече.“

— Защото всъщност съм жив ли?

Холоизображението на Каолин повдигна едната си вежда.

— Добре ли ви чух, детектив? Моят мотив в този грандиозен сценарий е, че все още съм жив?

Вътрешно се опитах да се надсмея над себе си. В края на краищата блъфът си е блъф. Трябва да го изиграеш докрай.

— Точно така, вайс Каолин. Защото… защото сценарият на мъртвеца е прекалено очевиден! Някой може да, се разрови, да събере нещата и да предяви претенции да ви види лично!

— Правени са такива опити.

— Да, но хората ще настояват, особено след като намерят повод да проникнат зад бариерите ви и да настояват да докажете, че сте жив. — Поклатих глава. — Не, не става въпрос за безсмъртие. Поне засега. В действителност става дума за…

Закашлях се в юмрука си, за да спечеля няколко секунди. Човекът от холоизображението наклони глава настрани.

— Да? Става дума за…?

— За бизнес! — изтърси Клара. — Защото… защото сте бизнесмен. И по собствено признание — елитарист. Виждате как приятелчетата ви трилионери, всички на почтена възраст, стават все по-отчаяни с всяка изминала година. Защо да не изкарате пари от това? С възстановяването и копирането от дубъл към дубъл те ще могат да се освободят от органичните си тела и да продължат нататък като големи!

Клара се ухили. Едва успяваше да се сдържа.

— Но това е само част от плана. Трябвало е да се запази в тайна, защото…

— Защото според закона само органичните хора са граждани! — възкликнах аз. — И за да проработи, клиентите ви трябва да станат отшелници като вас и да не допускат никого до себе си. А щеше да стане ужасно подозрително, ако повече от единици се оттеглят по едно и също време. Това ограничава пазарите ви, освен…

Клара побърза да се намеси.

— Освен ако не беше лудостта около онези чумни ракети, които Махарал едва не изстреля. Изведнъж животът отново сякаш става застрашен. Във всеки момент, без никакво предупреждение, от небето могат да се посипят смъртоносни вируси. Достатъчно оправдание за групичка богати стари ексцентрици да си поръчат бляскави куполи на покривите на именията си и да се зарекат оттук нататък да излизат навън само ако са от глина… обвинявайки за това опасния свят, когато всъщност се приготвят за прагматичната версия на живота след смъртта. Което вие всъщност можете да им осигурите.

Лицето на холодисплея зяпна към Клара, после и към мен.

— Това е най-поразителният сценарий, който… Какви доказателства можете да…

Изсмях се.

— Да кажем, никакви. Засега. Но теорията се гради на два капризни елемента — богатство и секретност. Ами наследниците, на които им е писано да загубят, ако бащите им не умират? Някой с радост ще плати за истинско разследване и…

Клара ахна, загледана в нищото.

— Какво има? — Обърнах се към нея.

Лицето й се стегна. Обърна се и се загледа в Енеас Каолин.

— По-добре да не бяхме научавали, че ракетите са ваша идея… сър. Хитро нагласено, за да подготви именно тази ситуация.