По дяволите. Дори след Голямата дерегулация правителствата намират начин да харчат данъците ни, за да произвеждат подобни нещица.

С нагласени на максимална чувствителност сензори се запромъквах към мястото, където Чен бе видял инспекторите. Може би щях да успея да ги подслушам и да разбера дали за убийството ми е било използвано откраднато военно оборудване. И което бе по-важно, секретният портал трябваше да се намира някъде зад оръжейната.

Надявах се също да попадна на машина за храна. Не може истински хора да не слизат тук поне от време на време! Да си органичен е хубаво, но си има и неудобствата. Бях толкова гладен, че дори самохипнозата не можеше вече да помогне срещу разбунтувалия се стомах.

Добре поне, че униформата имаше заглушители. Стомахът ми така гръмко се оплакваше, че бе в състояние да събуди и армията в съседната зала!

Това са то високите технологии.

Пълня се и преливам през ръба, подобно на контейнер — или няколко контейнера.

Единственото ми желание? Да изпразня съдовете, които съм!

Подтикът да се слея… да се съчетая… да, се свържа отново ме надвива.

Но кой мен?

Кое мен?

Защо, кога и къде мен?

Двойници. Еднакви и същевременно различни. Защото единият от мен знае неща, които другият не знае.

Единият е видял глинени съдове от корабокрушения, станали преди две хиляди години. Фигурки на богиня-майка или курва, оформени от кал преди двадесет хилядолетия. Клиновидни символи, отпечатани от ръка по времето, когато ръцете за първи път са се научили да описват мисли…

Единият бе видял всичко това. Другият аз се гърчи и се чуди откъде идват всички тези образи. Не спомени, а свежо, характерно изживяване на суровото и истинското.

Зная какво прави Махарал. Но откъде мога да знам?

Целта на това мъчение си остава неразбираема за мен. Наистина ли е полудял? Дали всички дубъли имат една и съща участ, когато се превърнат в призраци, оставени да се реят без връзка с душата-дом?

Или изпитва нов начин, по който да вибрира Постоянната вълна? Разнообразно.

Не се чувствам като единствен актьор. По-скоро като цяло представление. Като арена.

Аз съм форум.

Ах! Това не е като познатото усещане при прехвърляне, което е познато на всички ни — пасивно поглъщане на спомените, когато копието на Постоянната ти вълна изтича обратно, за да се съчетае с оригинала. Вместо това сякаш две вълни застават успоредно една на друга, сива и червена, но еднакви по положение, взаимодействащи си и взаимно засилващи се, опитващи се с всички сили да постигнат обща съгласуваност…

И някъде като фон, подобно на лош туристически гид или противен лектор, гласът на Йосил ми повтаря отново и отново, че „наблюдателите създават вселената“. О, той ме дразни и ми се подиграва с всяко следващо пулсиране на рефлекса на сьомгата, подтиква ме да си „вървя у дома“, към базата, която е по-дълготрайна.

„Отговори на гатанката ми, Морис — казва мъчителят ми. — Как можеш да бъдеш едновременно на две места, когато изобщо те няма?“

Големът с жълто-кафявата спирала ми разказа някои лични неща, за да докаже, че е Бета… неща, които би могъл да знае единствено Албърт Морис от миналите си срещи с вечния си враг. Действия, измами, обиди и тайни подробности от сблъсъци, в които едва успявах да се измъкна от лапите му. Или той от моите.

— Звучи така, сякаш вие двамата сте участвали в продължителна игра на гоненица — отбеляза Лум.

— Детска му работа — отбеляза душевният консерватор Гадарен.

— Може и така да е — отговори Бета. — Но игра, в която се разиграват сериозни суми. Една от причините да разширявам бизнеса си беше необходимостта да заделям по нещо за събиращите се глоби. В случай, че Албърт в края на краищата успее да спипа истинския ми аз.

— Не обвинявай Албърт, че си избрал кариерата на крадец на дубъли — изръмжах аз. Както и да е, бих заложил цялото си имущество, че си загазил здравата. Много по-зле, отколкото цивилните глоби за нарушаване на авторските права. Сдобил си се с нови врагове, нали? Много по-опасни от всеки частен детектив.

Бета потвърди с кимане.

— От месеци усещам как някой диша във врата ми. Едно по едно начинанията ми биваха най-педантично разбивани от някой, който нападаше внезапно и използваше прионни бомби, за да унищожи копията ми (както и откраднатите образци, между другото), или пък ги поемаше за няколко дни, след което изгаряше всичко, за да си прикрие следите.

— Хм. Това обяснява една случка в Телър Билдинг — отбелязах аз. — В понеделник ти временно плени мой зелен разузнавач. Или поне си помислих, че беше ти. Но хваналите ме бяха по-жестоки, дори донякъде френетични. Всъщност дори се опитаха да използват мъчения…

— Не съм бил аз — мрачно ме увери Бета.

— Както и да е, измъкнах се на косъм. И във вторник сутринта се върнах с инспектор Блейн и с подкрепления от АП, за да разпердушиним свърталището. Всичко мина добре. Но по-късно минах зад сградата и попаднах на един разпадащ се жълтур, който твърдеше, че си ти, и смотолеви нещо от рода, че някакъв съперник е „поел“ работата в свои ръце. Имаш ли представа кой е сторил всичко това?

— Отначало смятах, че си ти, Морис. Но после разбрах, че трябва да е някой наистина компетентен. — Бета хвърли поглед към мен, но се сдържах да му се озъбя и запазих физиономията си на стар комарджия. Така че сардоничният дубъл продължи: — Някой, който бе успял да проследи пиратските ми копирни центрове един по един, независимо от всички предпазни мерки. Като крайна отчаяна мярка използвах най-добрите си методи за оттегляне, за да взема неприкосновения запас в тайни преносими пещи, програмирани да се активират след известно забавяне.

— И вие сте едно от онези предварително впечатани копия? — попита Лум. — Колко стари са спомените ви? Кога бяхте направен?

Дубълът на Бета се намръщи.

— Преди повече от две седмици! Сигурно щях вечно да спя, ако не бяха дошли новините за Албърт, които задействаха изпичането. Тогава се свързах, с господин Монтморилин, който бе така добър да ме покани на тази среща. — Спиралният голем кимна към Пал.

— Казваш „новините за Албърт“…

Другият истински човек, Джеймс Гадарен, тропна с крак.

— Чакайте! Първо да изясним дали този прочут в подградния свят Бета наистина е участвал в заговор с царица Ирена и Джинийн Уоммейкър…

— Още не сме установили дали маестрата…

Гадарен ме изгледа свирепо. Сетих се къде ми е мястото, измърморих някакво извинение и си затворих устата.

— И така — продължи той. — Ние би трябвало да вярваме, че Бета, Ирена и Уоммейкър наистина са планирали да проникнат в УП с идеята да разкрият наличието на скрити технологии. Дори това да е вярно, не ми се вярва да са искали да разгласят откритието си. По-вероятно е изнудване! Начин да принудят Енеас Каолин да купи мълчанието им.

Бета се съгласи със свиване на рамене.

— Парите в брой са хубаво нещо. Ние също искахме тази дубъл-подмладяваща техника. Органичната памет на Ирена бе на привършване и тя искаше да забави прехвърлянията. Ние двамата с Уоммейкър виждахме търговски изгоди от продължаването на трайността на копията ни — нейните легални и моите пиратски. — Бета се засмя. — Съюзът ни се градеше на временна взаимна изгода.