Минавам през банката и обновявам кодовете си от трето ниво. Всеки прави лично месечно обновяване с биометрични и химични скенери, които доказват, че ти си ти. Но за ежеседмичните е достатъчен и дубъл. Никой не може да подправи личната ти Постоянна вълна. А и изминаха години от Великия грабеж. Някои аналитици са на мнение, че киберпрестъпленията са вече минало.

Може и така да е. Но гражданите още се тревожат от престъпността. Тя неизменно е основен приоритет при всички избори. Само в този град сигурно има поне сто истински ченгета. Ако Йосил Махарал наистина е бил убит, това прави дванадесет убийства в щата от началото на годината. А лятото е едва в разгара си.

Не се страхувам, че скоро може да се окажа безработен.

А, телефонът звънна, докато пазарувах. Пали отново има нужда някой да му обърне внимание.

Албърт промърморва:

— Имам трима дубъли. Един от тях може да намине, ако има време.

Трима дубъли?

Сив номер едно е зает с Риту Махарал и вайс Каолин — сериозен случай, който вероятно ще се окаже и изключително доходен. Джинийн Уоммейкър може да хване сив номер две за канарче целия ден.

Да се обзаложим ли, че аз ще трябва да изслушвам последната теория на конспирацията на Пал?

Мамка му. Та за какво иначе са зелените?

Трябва да прибера косачката от сервиза. Поправката струва осем и петдесет, плюс глоба за стария газов мотор. Завързвам я здраво за веспата, но обърквам баланса на мотопеда. Едва не се потрошвам на един широк бърз завой по пътя към дома. Получавам акт за нарушение от пет точки. Гадост.

Поне косачката запали веднага. (Мич, техникът, си знае работата. Този път я беше оправил лично.) След малко съм оформил градината по-добре от онзи „градинар“ на оранжеви ивици, дето го наема всеки в квартала. На моето малко парче земя растат най-различни работи. Рози. Моркови и ягоди. Обичам да отглеждам растения, както Клара обича да чува плясъка на водата в стените на плаващата си къща.

После трябва да се справя с купищата чинии и с тоалетната. Бих могъл да почистя и цялата проклета къща, както съм започнал. С изключение на прахосмукачката. Лорд Архи трябва да си подремне.

Хм-хм.

Понякога разисквам екзистенциални въпроси. От по-простите, с които може да се занимава един зелен. Като например, трябва ли доброволно да НЕ поискам да бъда прехвърлен довечера? За какво ми е да си спомням всички тези баналности? Албърт вече е натрупал около стотина субективни години опит, като се има предвид свалянето на спомените на големите. Някои специалисти смятат, че теоретичният максимум е петстотин години. Защо тогава да не се пази?

Много пъти съм спорил със самия себе си и винаги решавам в полза на прехвърлянето. Да де! Само онези дубъли, които са избрали да продължат, стават част от паметта. Но Нел твърди, че повече от сто и осемдесет мои копия са предпочели унищожението. Мои обездушени заместници, които са прекарали ужасни дни, за които е по-добре да не знам.

По дяволите, та има и дни, които бих изтрил и като човек, ако можех. Предполагам, че проблемът е стар като света. Поне в наши дни имаш известна свобода на избор.

Спирам пред работния екран на Архито и хвърлям поглед върху текущите дела — десетина рутинни разследвания, подредени по приоритет и степен на изпълнение. Повечето могат да се проведат по Мрежата — дистанционни разпити, извличане на данни от общодостъпни източници или убеждаване на собствениците на частни улични камери да ти дадат достъп до архивите си, без да е нужно съдебно разпореждане. Понякога аз самият изпращам оси-шпиони, които да следят заподозрените из града. Не бих останал в бизнеса, ако трябваше да върша всичко лично или дори с помощта на дубъл.

Половината от случаите предизвикват симпатията ми — залавяне на крадци на авторско право. Професионалисти като Бета те вбесяват непрекъснато, но за щастие повечето от кражбите са дело на аматьори. Същото се отнася и за лицекрадците, които изпращат навън дубъли с незаконно оформени черти, които се преструват, че са изпечени от други хора. Предимно деца, решили да напакостят. Пипни ги. Одрусай ги. Научи ги на възпитание.

Следват ревнивите съпруги и съпрузи — коронната специалност на частните детективи от времето на рагтайма.

Някои от съвременните бракове са доста сложни и допускат нови партньори по взаимно съгласие. Мнозинството обаче предпочита старомодната моногамия. Но какво означава това в наши дни? Ако съпругът прати свой дубъл да хойка нагоре-надолу, докато самият той работи, това какво е — фантазия, флирт или чиста проба изневяра? Ако съпругата даде назаем свое перлено копие за прекарване на дълъг самотен следобед, това проституция ли е, или безобидна игра с помощно средство?

Повечето хора са на мнение, че нещата стават най-добре, когато плътта среща плът. Глината обаче не може да забременее или да ти лепне някоя болест. Освен това ти дава възможност да размишляваш трезво. Някои двойки отказват да качат спомените след някоя сексуална забежка с дубъл. Щом не си го спомняш, значи не се е случило. Няма спомен — няма и кръшкане.

Но какъв е смисълът, ако не си го спомняш?

Всички тези усложнения са объркващи за същества, надарени с ревността, формирала се още през каменната ера. Но пък моя грижа са не наранените чувства, а фактите. Въпросът е, че без отговорности цивилизацията ще се разпадне. А как гледат на това хората, си е техен личен проблем.

Докато преглеждам екрана, виждам, че за утре ще ми трябват четирима дубъли. Двама за най-рутинни преследвания и душене. Фризерът е натъпкан със заготовки, но положението с мотопедите е трагично.

Виждам, че сив номер две току-що е поръчал туркмени. Аз лично предпочитам веспи, но кой ти слуша някакъв си зелен?

Оглеждам се и виждам още неща за вършене. Чистене, острене на моливи, писане на бележки. Още досадни задачи, така че истинският ми аз да може да прекара скъпоценното си време творчески.

Бих въздъхнал дълбоко… стига това тяло да можеше да го прави.

Майната му на всичко. Отивам на плаж!

Маестрата има гости.

Четири са жени — еднакви, с накъдрени розови коси и тъмна червено-кафява кожа. Изглеждат нервни и възбудени. Едната не откъсва очи от видеоекрана, кима и мърмори. Подобно на плужек пипало изпълзява от едната страна на главата й и пуска псевдопод на електронен сензорен таблет.

Тя е свързана, по дяволите! Праща и получава направо от глинения си мозък в Мрежата, пряка дигитално-невроаналогова връзка — отвратителен нездравословен процес, който като нищо може да те изпържи.

Другият гост е мъж, оформен по архетип, който трябва да е болезнено слаб. Съгласно последния моден писък, дубълът му не използва грубите стари стандартни цветове, към които се придържаме вече цяло поколение.

Кожата му е карирана.

Ох. Едва мога да различа лицето му от тази мозайка. Вместо хартиени парцали той носи луксозен костюм от плат. А сложният десен на ризата и панталоните му всъщност отговаря на десена на кожата. Доста скъпичка премяна за дубъл!

Истинската Джинийн Уоммейкър пристъпва напред. Прекрасната й истинска плът е почти толкова бяла, колкото и на копията й За употреба. Само блестящите зелени очи издават истинската й същност на безскрупулна бизнес дама, която мачка конкурентите си без капчица милост. Поема факсимилната ми ръка с истинската си длан.

— Колко мило, че пращате сив толкова бързо, господин Морис. Зная, че сте много зает и работата ви изисква да се съсредоточите изцяло върху нея.

С други думи, ми прощава, макар че наистина би трябвало да дойда лично. Все пак сарказмът й е по-мек от обичайното. Ясно, станало е нещо напечено.