Значи оставам аз. Ако успея да се измъкна от Уоммейкър по-рано, ще трябва да ида и да изслушам поредната безумна теория на Пал. Мамка му. Вече усещам краткия си „живот“ като изхабен.

Последният етаж, където площадките за кацане на покрива дават бърз достъп за богатите клиенти. Където знаменити режисьори поднасят превъзходно кафе и изтънчени ордьоври — дори на сиви дубъли! От елегантните магазини можеш да си наемеш първокласни актьори, които да ти изиграят убедително роли в тела, моделирани така, че да приличат на когото си поискаш, от която си поискаш епоха. Има глоба, ако дубълът не прилича на оригинала си, но е малка при положение, че не се извършва нещо незаконно. Не че постановчиците отказват от време на време да извършат по някоя и друга измама.

Тук идват богати клиенти с най-екстравагантни желания. Веднъж някой бе наел резервния взвод пехотинци на Клара да участва в кървавото пресъздаване на последната оргия-клане на Калигула. Тя ме уреди да гледам представлението, скрит зад пурпурната завеса. Постановката беше ярка, зловеща и може би дори можеше да се нарече образователна заради вниманието към историческите детайли. Битките с мечове бяха превъзходни. Особено зрелищно умря големът на Клара.

Въпреки това не ми пукаше за представлението.

„Радвам се, че го приемаш така“ — съгласи се тя. Всъщност нито един от частта й не свали спомените от бруталната касапница онази вечер. Това те прави някак си горд от нашите момчета и момичета в маскировъчни униформи.

На двайсетина метра от елегантния портик на Уоммейкър някаква покрита с качулка фигура ми прави знак от сенките и привлича вниманието ми.

— Господин Морис. Радвам се да ви видя.

Приближавам се и разпознавам дубъла под качулката. Секретарката на маестрата. Лицето й е в консервативен сив цвят, който идеално съответства на облеклото й.

— Бихте ли ме последвали, ако обичате?

Кимва ми и тръгвам след нея… в посока, отдалечаваща ме от Уоммейкър.

— Срещата ни засяга някои деликатни въпроси, които е по-добре да бъдат обсъждани другаде — обяснява тя и ми подава роба с качулка, подобна на нейната. — Моля, облечете това.

Обличам робата и продължавам след нея.

Малък служебен асансьор ни отвежда надолу, към евтините етажи на стария търговски център. Вратите се отварят и водачката ми се насочва право към невзрачна витрина с непрозрачни стъкла и надпис СДРУЖЕНИ ОБНОВИТЕЛИ. Следвам я в царство на висящи тъкани, хвърлящи термолуминесцентни отблясъци и олюляващи се под течението на специално насочени вентилатори. Някой дори си е направил труда да разположи саксии с растения, за да направи обстановката по-приветлива. Предимно обикновени папрати и фикуси. Но и без това погледът ти би трябвало да се спре другаде — към холограмните постери на Джинийн и най-добрите й сътрудници — жени и мъже, чиито копия предлагат изтънчени удоволствия за отегчените от обикновения секс.

В дъното на чакалнята има закрити кабини, където клиентите могат да се консултират насаме със специалните си съветници. И все пак всичко това е далеч от елегантността на Уоммейкър. Явно маестрата разширява дейността си.

— Изчакайте, моля — казва секретарката и посочва дървен стол с права облегалка… несъмнено някаква безценна антика, колкото скъпа, толкова и неудобна. Ставам в мига, когато тя излиза. Големите ми имат притурки, с които си почиват изправени. Седенето е излишно.

Естествено, ще ме накарат да чакам, затова вадя евтиния таблет и извиквам „Журнал на антисоциалните тенденции“. Тъй като Риту Махарал твърди, че баща й е бил убит, решавам да потърся извършителя. (Чудя се какво ли прави сив номер едно. Дали вече съм стигнал до някакви заключения?) Но след минаването през „Студио Нео“ мислите ми кръжат около друг проблем. Декадентството.

Прави ли са новите пуритани? Наистина ли голем-технологията ни прави коравосърдечни?

Клара нарича това „калциране на душата“.

— Днес тънем в поквара, без да се отплащаме с болести и неразположения — каза тя миналата седмица. — Най-старата професия е адаптирана към новата ера, без затвори, превзета скромност или нужда да съчувстваш.

Аз обикновено не съм толкова циничен. Животът е по-добър по много начини. По-богат. По-толерантен. На никого не му пука какъв е оттенъкът на истинската ти кожа.

Но моите сиви, се различават по малко един от друг и този тук подозира, че Клара може би е права.

Примигвам и забелязвам, че четецът вече е извикал избраната статия. Сигурно зениците ми са се разширили, докато съм седял потънал в мрачните си мисли. (Кой казва, че дубълите нямат подсъзнание?)

„Сублимирането на стремежа към безсмъртие — връщане към некромантията?“

Ох. Ама че заглавие за научна статия! Не е от обичайното ми меню. И въпреки това е интригуващо. Чудя се…

— Господин Морис?

Секретарката. Очаквах да ме унижават повече. Може би този път Уоммейкър наистина е загрижена за нещо.

Вдигам очи и откривам, че сивото копие на секретарката е със сини очи.

— Маестрата ще се срещне с вас веднага.

Мразя да излизам от затоплящата вана и да навличам хартиените дрехи върху тялото, което все още свети от стартиращите ензими.

Днес съм не само копие, ами и при това зелено.

По дяволите.

След хиляди подобни пъти имам чувството, че за нещо ме наказват. Дават ми дълъг списък с гадни задачи. Пращат ме да поемам какви ли не рискове, на които никога не би се изложил Прототяло.

Започвам псевдоживота си с мрачни предчувствия.

Гадост. Ама че настроение. Архито явно сериозно се е потрудило, за да ме стартира с такава потисната Постоянна вълна. Още малко и сигурно щях да стана франки…

Добре де, стига толкова! Днес си мравка.

При това зелена. Остави философстването на по-добрите си събратя.

Е, снощи друг зелен се сблъска с главорезите на Бета и победи. Дубликат-герой, минал през ада, за да отнесе вкъщи жизненоважна информация. Значи и зеленият може да е важен! Дори ако днешната ти работа е да обикаляш бакалиите, да чистиш кенефа, да косиш ливадата и разни други подобни ужаси.

Сивите имат шикозни реалновремеви рекордери. Аз пък трябва да правя бързи копия в стария микролентов пръстен. Post hoc4. Не зная защо изобщо си правя труда. Ако архито толкова иска да знае какво съм правил днес, нека да ме прехвърли и да открие сам.

Пътувам към града зад сив номер едно, стиснал здраво очи, докато той маневрира като луд, рискувайки туловищата и на двама ни и за малко да разбие последната ни веспа. Кретен.

Оставям го в парка да чака пратената за него лимузина на УП. Скоро ще види красивата Риту Махарал, ще разговаря с вайс Каолин и може би ще разследва убийство.

А по-късно, може би довечера, истАлбърт ще се почувства самотен. Ще отиде и ще затопли съблазнителната Клара, която ни чака в хладилника. При тази мисъл ме залива вълна от ирационална ревност. Изкушавам се да отида до лодката й и да я ползвам лично!

Естествено, не го правя. Дубълът й може да ме погледне и да откаже да се прахосва за недодяланите чувства на някакъв си зелен. А и какъв е смисълът? Ако бъда прехвърлен, ще се слея с Албърт и ще споделя всичко това в плътокръв. А когато Клара се върне от войната си, ще направи същото.

Така че започвам да действам по задачите си. Отивам до пазара и добавям малко разнообразие към нормалните доставки — плодове й деликатеси, както и един-два специалитета. Би трябвало да са пристигнали, когато архито се събуди от дрямката си. Надявам се херингата да му хареса. Датска е.