Повечето от клиентите на „Нео“ обаче си връщат мотопедите. За да си приберат депозита.

Паркирам туркмена на кодирано място, предназначено за такива като мен — дубъли-посредници, пътуващи по делови въпроси и предаващи важна информация между, истински хора. Сивите имат приоритет и затова другите с по-екзотични разцветки отстъпват настрани, когато влизам в главната галерия. Повечето го правят абсолютно автоматично и ми държат вратите, сякаш съм човек. Но някои бели ми правят път неохотно и ми хвърлят нагли погледи.

Какво друго да очакваш от белите? Удоволствието е основна част от егото. Такива като тях трябва да се чувстват важни, за да могат да функционират.

„Студио Нео“ заема четири нива на стария търговски център и е изпълнило огромния атриум с хиляди холограми — пазар на творческото усилие, осветен от крещящите емблеми на повече от сто префърцунени компании, всяка от които се стреми да заеме най-високия пиедестал на този гигантски мравуняк — мястото на върха на пирамидата, към което се изкачвам в момента.

Най-жадните и амбициозни производители разполагат дубълпродуктите си направо до ескалаторите и предлагат безплатни образци.

— Пробвай ме и занеси вкъщи нещо специално… — монотонно припява бледа фигура в прозрачна рокля. Части от тялото й са подчертани по начини, които истинската плът не би могла да поддържа. — И ни направи свой доставчик. Оригиналът ти ще може лично да си направи удоволствие с мен!

Тя утре ще бъде кал в контейнера. Но не й го казвам. Маниерите, наследени от по-простите дни на моята младост, ме карат да кажа едно „Не, благодаря“.

— Имал си кофти ден, а? — съблазнява ме друго копие. Този път с преувеличени мъжки черти, издут на места, където истинският мъж никога не е — освен по страниците на комиксите. — Може би оригиналът ти все пак ще свали спомените ти, ако го подкупиш с нещо, което си заслужава помненето. Пробвай ме и се увери сам колко е хубаво!

Или шантаво. Разбира се, няма начин да се каже каква плът е впечатана това създание — на проститутка или на жиголо. Въпреки че най-отвратителни са ми травеститите.

Този път успявам да се измъкна без коментар и поемам нагоре по ескалатора към по-изисканите райони.

Някои от фирмите на втория етаж предлагат специализирани заготовки. Слагаш съзнанието си: в някое зъбато влечуго или в тялото на делфин за гмуркане на големи дълбочини. Или пък се напъхваш в тяло с изработени по поръчка части. Някои са с ръце, подобни на швейцарски ножчета. Понякога купувам аксесоари от един дискретен технически бутик, когато трябва да избера подобрения за дубълите с особено опасни поръчения. Пал също пазарува оттам и експериментира с още по-екстравагантни модели. Предпочита всичките му спомени да са от такъв произход, а не от истинското му разнебитено тяло.

Следващото копие, което доближавам, не продава секс. Сивокожа като мен, тя е облечена в консервативна хартиена дреха, скроена като облекло на някой доктор от телевизията — чак до ендоскопа, висящ на остриганата й шия.

— Извинете за безпокойството, сър. Мога ли да ви попитам дали практикувате безопасно впечатване?

Примигвам. Това ми звучи познато.

— О, да. Имате предвид дали предпазвам истинското си аз от болести, които дубълът…

— … би могъл да донесе вкъщи и да предаде на оригинала при прехвърлянето. Да, сър. Замисляли ли сте се колко опасно може да бъде да си възвърнете голем, който е бил незнайно къде през целия ден? Изложен на всичко; — от вируси до мемични токсини?

Предлага ми някаква тънка брошура и изведнъж се сещам за историята, разказана наскоро в новините — по-скоро подигравателна за хора, които очевидно си мислят, че живеем в ужасните дни на Безславната война.

— Опитвам се да се запазвам чист. Ако се съмнявам, извършвам прехвърлянето, без да докосвам оригинала си.

— Мемичните токсини не се нуждаят от физически контакт — настоява докторката. — Те се разпространяват с прехвърлянето на спомените.

Поклатих глава.

— Нали оповестиха, че подобни неща са…

— Има епидемии в много градове по целия свят. — Професионалният й израз изчезва от лицето й, когато ми тиква брошурата в ръцете. — Те крият истината!

„Те“? Ясно, поредният поддръжник на теорията на конспирациите. Мемични токсини! Възможности е всички учреждения, отговорни за обществената безопасност — и всичките им служители — да попречат на обществото да научи за новата чума? Дори това не би могло да свърши работа днес, при толкова много умни аматьори наоколо. Освен това има и Хенчмънови награди, учредени специално, за да съблазняват и най-доверените служители да изплюят камъчето.

— Интересна хипотеза — измърморвам аз, като отстъпвам назад. — Но защо тогава в свободните мрежи няма нищо…

— Създателите на токсините са умни. Променят симптомите за всеки отделен град! Свободните мрежи разглеждат отделни случаи и слухове. Но въпреки това…

Продължавам да отстъпвам и за мое голямо облекчение краката ми се озовават на ескалатора и се понасям нагоре с извинителна усмивка. „Докторката“ втренчено ме гледа известно време, след което се обръща към следващата си жертва.

Може би по-късно ще накарам Нел да направи търсене по тема „мемични зарази“. Засега го приемам като ненормално забавление, предлагано от „Студио Нео“.

Вече минавам покрай истински първокласни павилиони. „Сценаристи без граници“ ще ти изпратят експерт — черен, изцяло посветен на задачата да създаде сценарий, съответстващ на бюджета ти и на най-любимите ти фантазии. След това ще се върне с реквизит и пълен набор герои, които ще ти изиграят всяка сцена — от най-висшата литература до най-мрачните ти кошмари.

„Доверени пътешественици“ пък ще отнесат твоето впечатано, но неизпечено копие до всяка точка на планетата, където ще го активират, ще му предложат един ден, изпълнен с най-вълнуващи и захласващи лудории, след което ще ти върнат дълбоко замразения и великолепно запазен череп, за да можеш да се насладиш и на най-малката подробност. Двадесет и четири часово приключение, готово за консумация.

Следват специалисти, предлагащи услуги, които никой не можел и да си представи преди появата на голем-технологията. Почти всяко нещо, което е незаконно да се върши спрямо човек, може да се извърши спрямо дубъл — макар и нерядко с цената на глоба и такса за перверзии.

Нищо чудно, че инспектор Блейн мрази това място. Съвсем друго нещо е да пращаш дубликатите си на почтен труд. Профсъюзите се бяха борили и загубили и днес милиони получиха възможност да живеят на няколко места едновременно и да вършат онова, в което са най-добри — от работа като портиер или чистач до поддържане на атомен реактор. Почтеният пазар предлага висококачествени експерти по всичко и на достъпни цени.

Но експерти по забавленията? Свалени от блестящите екрани, освободени от телевизора, изскачащи от страниците на долнопробни романи, направени осезаеми и лични… Казват, че когато възникнала Мрежата, най-голямо било търсенето на порнография. Същото е и тук. Само че сега порното ходи и ти отговаря. И може да направи всичко, за което си помислиш.

„Чакай малко.“

Телефонът е. Вдигам навреме, за да чуя как Нел прехвърля разговора на истинския ми аз.

Малкият дисплей се изпълва от наполовина парализираното лице на Пал, цялото в сензори, командващи магическия му инвалиден стол. Иска да ида при него.

Гласът на оригинала ми е раздразнен и уморен. Няма да прави ново впечатване.

— Имам трима дубъли — казва той на Пал. — Един от тях може да намине, ако има време.

Трима? Зеленият няма да може да се справи. Сивият номер едно трябва да се занимава с Риту и убития й баща. Нищо чудно да успее да се срещне и да разговаря с истинския вайс Каолин — нещо, което ще си заслужава да се разкаже на Клара, когато се върне от войната си.