Добре, излекуван съм. Бележка до себе си: не позволявай на никого да те убеждава да носиш тяло на невестулка. За нищо на света.

Домакинът ни възвърна спокойствието си и въздъхна.

— Понякога ми се иска Йосил и Бевисов никога да не се бяха появявали в студиото ми с предложението да дарят с души анимираните ми кукли.

— Майтапите се. — Клара огледа обстановката, платена с парите от индустрията, появила се в онзи ден.

— Така ли мислите? Откакто помогнах за настъпването на голем-ерата, непрекъснато съм свидетел как с новите неща се злоупотребява, когато те станат достояние на масите. От печатната машина през кибернетиката до биоинженерството, всичко ново се превръща в проводник на порнография и обида към човешката форма.

„Не каза ли същото последния път, когато бях тук?“ Още един от характерните за Каолин пропуски в паметта.

— Но всяка от тези технически революции е отприщила и алтернативен критицизъм и творчество — отговори Клара.

— Наред със социални катаклизми, алиенация…

— И съпричастие. Нови начини да се опознаят различните, другият пол, раса, видове…

— Пристрастени към дубъл-преживяванията наркомани…

— Откриватели на нови видове спорт, нови изкуства и сфери на изследване. — Тя се засмя. — Всяка стъпка в човешкия прогрес е предизвикателство, вайс. Някои се втурват с главата напред към новото. Други се съпротивляват на промените. А изненадващо голям брой хора комбинират новото с енергия и разум, издигайки се над всичко очаквано дотогава.

— Прогрес? Така ли ще наречете събитията в тайната лаборатория на Йосил?

Намесих се.

— Току-що казахте ключовата дума — „тайна“. Махарал се опита да скъси пътя, по който науката използва критиката, за да се предпази от грешки с почти катастрофални резултати. Но същинските проблеми, върху които работеше — дублиране на далечни разстояния, нехомоложно прехвърляне…

— Митове! Приятелят ми бе луд, обхванат от чувство за вина, обезумял от експериментите върху самия себе си.

— Някои от най-изтъкнатите умове в солистиката са на мнение, че той е щял да…

— Бълнувания!

— Е, нещо унищожи двата дубъла-„огледала“ и остави истАлбърт в състоянието, в което се намира. Бета и Риту вярваха в баща си достатъчно, за да обединят накрая усилията си…

— Добре. — ДубКаолин махна с ръка. — Да приемем, че това е вярно! Йосил е открил огромна равнина на хиперреалност, развиваща се паралелно с всичко, което познаваме. Душевното пространство. Тогава това означава, че се намираме в по-голяма опасност, отколкото сме били при всички онези бомби, бактерии и екокатастрофи отпреди поколение. Защото сега съдбата ни няма да бъде в ръцете на някакъв елит или тънещи в невежество маси…

Тъй като бяха истински, Уоммейкър и Гадарен бяха пристигнали с черна лимузина, вярвайки, че никой няма да ги види в нея. Друг от конспираторите бе дошъл маскиран като дубъл от охраната. Другите двама са били докарани в контейнери и затоплени на място. Всички се бяха събрали на тази рискована/неотложна среща, на която да си съгласуват версиите!

Но тогава пристигнаха Клара и Зелчо/Албърт, прекъснаха ги и измъкнаха домакина им. Това ги е накарало да нервничат и да мърдат неспокойно, предимно отбягвайки се един друг.

Що за смес от подкупничество, изнудване, идеализъм и лични интереси са ги свързали около обща цел? Дори краткият опит за теоретизиране претоварва мозъка ми.

Стига. Махай се!

Закрепвам малък предавател за прозореца и продължавам катеренето си по обляната от слънчева светлина стена. Плъзни се. Забий диамантените нокти. Изчакай, докато гърбът ти стане като околния камък. Провери пред себе си за капани и сензори.

След това се плъзни още малко нагоре.

Гледах как Пал и истАлбърт да разгъват хвърчило в златно и червено на поляната и се смеят, когато вятърът изпълни птичите му криле. Хвърчилото подскочи, символ на възвишена невинност. И наистина бе невинно, тъй като не беше снабдено с никакви оръжия или инструменти. Нищо, което да обезпокои бдителната охрана. Просто хвърчило. Красиво хвърчило.

То привлече дори погледа на дубКаолин, който леко се усмихна, след което поклати глава с израз на съжаление.

— Аз би трябвало да съм онзи, който пуска хвърчила. Всъщност смятам скоро да се оттегля.

— Изненадвате ме, сър — каза Клара.

— Защо? Нима не заслужавам почивка? А и от дълго време се чувствам неудобно в света, за чието създаване спомогнах, света, в който хората така нехайно говорят за „копиране на души“. Само че сега това стана много по-лошо от обикновена безочливост или жаргон. Преди само отделни ексцентрици говореха за усилване на душата. А сега, вдъхновени от Йосил, всички ентусиасти, мистици и технохобисти започнаха да експериментират на своя глава. Хиляди и милиони непрекъснато бърборят за това как да използват науката, за да се превърнат в богове.

Клара се замисли.

— Мормоните винаги са вярвали, че хората имат потенциала… — но млъкна, когато поклатих глава. Малкият ни голем-шпионин вече би трябвало да заема позиция. Бяхме прекарали достатъчно време в празни приказки.

— Вайс Каолин, моля ви. Знаем, че плановете ви да се оттеглите нямат нищо общо с уважението към някоя религия. Мога ли да предположа друга причина?

Платиненият голем примигна.

— Продължавайте.

— Това е най-старата история на света. Същата фиксидея е подбудила и водача на онази древна теракотена армия, на която толкова се възхищавате. Споделяхте я и с Йосил Махарал, различавайки се единствено в подробностите. Вие просто не искате да умрете, вайс Каолин. Искате да живеете вечно.

От болницата-лаборатория чак до убежището на покрива, което не е било посещавано от външни хора от години, имението представлява объркан пъзел. Ако парите и властта могат да запазят тайни в нашия век, това е мястото.

Стигам до покрит с плочи таван и трябва да изчакам за миг и да променя оцветяването на кожата си. Спирам до първия прозорец и се взирам в редицата охладители, предназначени за запазване на заготовки. Повечето в момента са празни, индикаторите им са изключени. Само десетина изглеждат активни, а съдържанието им — готово да бъде изпечено и пуснато.

Охо, мисля си и се обръщам, за да продължа катеренето си. Защо ми трябваше да си губя времето, зяпайки маестрата! Закъснявам.

— Че кой иска да умира? — попита платиненото копие на Енеас Каолин. — Всички се борим да живеем, на всяка цена.

— Не на всяка цена.

— Добре. Но какъв е смисълът на думите ви? Че съм се отделил като органичен отшелник и контактувам със света чрез холоприсъствие и като дубъл? Да не би да сравнявате претенциозния ми стил на живот — който, между другото, не пречи на никого — с желанието на Йосил да пожертва милиони заради някаква мистична трансценденталност?

Поклатих глава.

— Въобще не става дума за сравнение. Вие сте по-прагматичен и изкусен. Въпреки че плановете ви наскоро претърпяха провали, те не са разбити. Щом бившите ви съюзници се оказаха несигурни, ще си намерите нови. Не толкова надарени, но за сметка на това по-лесни за манипулиране.

Лицето му бе безизразно, като на робот.

— Да вземем онзи сив Албърт, който внесе бомбата в „Универсални пещи“. Той си е мислел, че търси скрити технологии. И такива е имало! Цяла серия открития покрай проекта „Зороастър“. Първо, голем-възстановяването…

— Което причиняваше обезпокоителни странични ефекти, заради което и задържах обявяването му. В това няма нищо лошо. Всъщност…

— Всъщност вие самият използвате процеса.

— Толкова ли си личи? Е, може би се опитвам да изстискам всичко от тези скъпи блестящи кукли. — ДубКаолин сухо се изсмя. — Нали най-богатите отшелници са и най-стиснатите?