— … маскировки и лъжливи ходове — добави Клара. — Дори и воюващите имаха нужда от многоизмерна диаграма.

— Е, и? Махарал бяха гении! Бащата и дъщерята, във всичките си прояви. При това луди! Какво друго бих могъл да направя, освен да се отбранявам?

„Можеше да направиш всичко това обществено достояние — отвърнах му мислено аз. — Да призовеш пречистващата имунна система на отвореното общество. Тоест, ако нямаше свои собствени лудости за криене.“

— Значи признавате, че сте водели тайна война срещу бившите си съюзници — задълба Клара.

— Трябва да съм глупак, за да отрека, след като арестувахте дубъла ми в образа на Бета право в лабораторията на Йосил! — усмихна се Каолин. — Всъщност бях започнал да ставам много добър. Определено ви заблудих в Стария град и после, докато летяхме, нали, Албърт?

„Не ми викай «Албърт»“ — за малко да кажа. Но какъв смисъл имаше?

Лицето на магната помръкна.

— Изобщо не очаквах, че ще се хванете за харлито, когато излетях… и добре, че стана така. Предотвратихте катастрофа. Целият град ви е длъжник. Колкото до онези проклети ракети, кълна се, никога не съм предполагал, че Йосил е бил способен да стигне чак дотам.

Третият прозорец на втория етаж. Идеалното място за чакалня и място за срещи.

Внимателно провери за детектори за движение и чувствителни към натиск покрития. Добре, сега притисни лапата с лещите в единия ъгъл и…

Ха! Предположението ни се оказа вярно.

Удобен салон. Меки фотьойли. Богато разнообразие от напитки. Точно мястото, на което Каолин да прати хората си в неудобен момент. Като този, когато Клара и Зелчо се изтресоха часове по-рано от очакваното, прекъсвайки тайна среща!

Заседание на разбойници.

Този момент бе критичен, доколкото интересуваше и обществото, и закона. Възможно ли бе Каолин да бъде, обвинен в престъпление срещу истински хора?

Данните недвусмислено обвиняваха Йосил Махарал, който, подбуждан от стремежа си за безсмъртие, е опитал да взриви Албърт Морис в дома му, след което е откраднал биологическо оръжие и го е насочил срещу милиони хора. Огромна част от вината се стовари и върху главите на малка група висши военни, които решили да скрият тези оръжия, вместо да ги унищожат, както повеляваше договорът.

Но в какво би могъл да бъде обвинен Енеас? В това, че е стрелял по истРиту и истАлбърт на пътя насред пустинята? Действието бе престъпно — посегателство върху органични граждани. Но всеки би казал, че Риту и Ал просто са си търсели белята, като са пътували маскирани като сиви дубъли. Освен това бяха оцелели. В най-лошия случай Каолин щеше да плати цената на големите в троен размер.

Подобно бе положението, ако се докажеше, че е ръководел бившата пиратска империя на Бета — юристите и счетоводителите щяха да имат работа за години напред, но нали тъкмо за това им се плаща.

О, сметките щяха малко да набъбнат, като се започне от нова кола за Албърт, ремонта на Телър Билдинг и апартамента на Пал. Безплатни доставки на високочувствени бели за маестрата на „Студио Нео“. Споразумения с Лум и Гадарен. И какво от това? Каолин би могъл да плати всички разноски само с част от джобните си пари.

Знаеше, че го смятам за отговорен. „Докажи го — сигурно си мислеше той. — Предложи мотив, на който би повярвал всеки.“

Ами онзи филм, който намерихме с палоида в „Дъгоцветния салон“? Защо Каолин, маскиран като Бета, настоя аз да го пратя? За да подкопае репутацията ми на почтен детектив? Или за да размъти водите? Клара, веднъж се опита да ми обясни, но цялата й оплетена логика просто влезе в едното ми ухо и излезе през другото.

„Точно това заслужавам за това, че се намесих във война между феномени. Всичките ми «победи» бяха спечелени с чиста упоритост. И с…“

Видях как истАлбърт вдига нещо от земята, за да го покаже на Пал. Някое камъче, или поредното чудо…

„… и с малко помощ, която никога не ще разбера.“

Не, ключът към всичко това нямаше да бъде намерен сред тези мрачни измами и лъжовни ходове. В епоха, когато всеки има средства, възможности и лесно за доказване алиби, едно-единствено нещо си остава стихийно.

Мотивът.

Колко е странно да гледам през умното око на лапата ми. Не повече, отколкото да имам лапи, предполагам. Или мозък, прекалено малък за говорене.

Откраднал още един поглед към „непрозрачното“ стъкло, аз се чувствам като невидим похотливо гледащ хищник. Вътре виждам групата конспиратори, които седят или нервно крачат из стаята.

Лесно ги разпознавам. Кралицата на извращенията Джинийн Уоммейкър. И, Джеймс Гадарен, който проповядва, че хората трябва да се завърнат към живеенето на един-единствен живот. Тези двамата са лесни, защото са истински. Тук е и Фаршид Лум, фанатичният „манципат“, твърдящ, че еднодневките като мен трябва да имат избирателни права. Дубликатът му носи правдиво копие на собственото му лице.

Другите трима са дошли като безлични дубъли, но ние вече разполагаме с имената им — мувъри и шейкъри, които искат да помогнат на контролирането на предстоящите промени в дубъл-технологията.

Кой от тях заслужава да бъде следен, докато продължа нататък?

Лесна работа! Маестрата кръстосва дългите си крака, съблазнявайки пуритана Гадарен, който се спъва и се извръща. Но секунди по-късно не издържа и я поглежда отново!

Почервенял от срам, той е омагьосан от нея, горкичкият.

О, тя наистина е маестра от класа. Във всяка провокативна забележка или дръзко движение, кралица на лошата страна на града, изкушаваща с леки загатвания за садомазохистични изживявания, които феновите й така обожават.

А аз, зяпащият през прозореца? Направо ми текат лигите!

— Тези бойни глави с вирусите промениха всичко — каза Каолин.

— Няма майтап — отговори Клара. — Шестима действащи и пенсионирани висши военни са в затвора. Цялата база…

— Не, имам предвид тук. — Платиненият дубъл посочи многозначително къщата.

— А, имате предвид горе. Вашият…

— Начинът ми на живот бе обект на подигравки от заядливи простаци цяло десетилетие. Но след историята с ракетите хиляди разбраха намека ми. Мисля да се заема с разширяване на бизнеса.

— Да помогнете на хората да се откъснат от света ли? — попита Клара.

— Можете да го наречете и така. Не се обиждайте, майоре, но мисията ви да възстановите общественото доверие е обречена. Разминаването на косъм с лудия опит на Йосил да освободи душите разкри една ключова истина.

— Каква именно?

— Че превъзнасяните технологии на човечеството сега ни заплашват с унищожение.

— Винаги е било така, И какво?

— Сега се отърсихме от самодоволството си. Органичната плът е уязвима, както много добре знаете! — Каолин ме посочи с пръст. Ако беше от органична плът, щеше да почервенее, но дубълът засия гневно, разкривайки фина шарка от петънца, която разпознах бързо.

„Бил е възстановяван. Многократно.“

Проблясването очерта също и белег на мястото, където рамото на дубКаолин се срещаше с врата му. Следи от поправка, боядисани в цвета на кожата му. Сетих се кога е направена раната. Преди две седмици. Преди повече от дузина животи.

Направо не мога да откъсна окото си от Уоммейкър!

Странно. Албърт винаги е смятал омагьосващия й чар за отблъскващ. Но май вкусовете ми са се променили от… тялото, което ми осигури Пал! Сред всички високоенергийни добавки явно е сложил и по някой практически майтап. Благодаря, Пал.

Какво пък, зная едно лекарство. Мисли си, че има нещо общо с Гадарен!