— Има ли напредък при лечението на Риту?

— Засега се провеждат само диагностични работи. Бе установен контакт с личността на Бета. Докторите сондират за евентуални други спящи близнаци. — Каолин меланхолично въздъхна. — Нищо от това нямаше да се случи във времето преди голем-технологията. Със сигурност не и трагичната грешка, която Йосил е направил с малката си дъщеря. А и дори да страдаше от раздвояване на личността, синдромът никога нямаше да се прояви толкова силно. Кой би очаквал изобщо, че ще се появи подобен тип като Бета и…

— О, спестете ни това — прекъсна го Клара.

Обърнахме се и я видяхме да разглежда ксианския войник — един воин разглеждаше друг. Но вниманието й не се бе отклонило от разговора нито за миг.

— Знаете за Бета от години — добави тя. — Решили сте, че е по-удобно да запазите отношенията си с някой, който е толкова необичайно талантлив в измамата. С някой, способен винаги да заблуждава Световното око! С една от последните велики личности на подземния свят, а и сте били в положението да го изнудвате да ви прави всякакви услуги, защото Бета е бил най-уязвим в самия си източник. Хайде, признайте си.

Платинените юмруци се свиха, но гневът бе напразен. Като телохранител на истАлбърт и мой формален собственик, Клара имаше законно право да води разследване. Аз бях нейният съветник, а не обратното.

— Аз… не признавам подобно нещо.

— Тогава да проведем следствие. Можем да повдигнем обвинение на базата на записи от камерите отпреди години и да разпитваме работниците съгласно Хенчмъновия закон. По дяволите, няма да ми е особено трудно да заинтересувам и апарата на националната сигурност, особено когато…

— Разбира се, говорите хипотетично — побърза да я прекъсне Каолин. — Заради самия спор, да предположим, че съм имал вземане-даване с персона, известна като Бета. Ще има да ровите безкрайно, без да откриете нищо незаконно в постъпките ми. Естествено може и да съм направил няколко дребни простъпки… добре, може и да са повече. Джинийн Уоммейкър и някои други извратени типове биха могли да ме преследват за нарушаване на авторските им права. И какво? Бихте ли изложили на риск нашите взаимноизгодни отношения само заради нея?

Заплахата бе недвусмислена. Хиперкачествените тела, които получавах безплатно, плюс устройства за висококачествено впечатване и възстановяване, бяха въпрос на оцеляване за една изоставена душа. Уникалният ми талант за копиране все пак се нуждаеше от много помощ, докато истАлбърт най-накрая не ми позволеше да се прехвърля пак в единствения органичен мозък на Земята, който би могъл да ме приеме.

А и дали би се получило изобщо? Все още продължавах да мисля за себе си като за Франки (или Зелчо) — разбунтувало се зелено пале, което избяга, обяви независимост и мечтаеше да стане истинско момче. Може би моята Постоянна вълна и странно мутиралата душа на Албърт се бяха отделили прекалено много една от друга, за да могат да се съединят отново.

Може би бях призрак.

Е, и така да е, аз бях призрак с пълен набор сетива, обичан от невероятна жена, с важна работа, която трябваше да свърша. Бих могъл да си представя и по-лоши алтернативи.

— Да поговорим за триъгълника, който образувахте с Махарал — продължи Клара. — Вие, Йосил, Бета и… хм, по-скоро е квадрат, ако включим и самата Риту, всеки един използва другите, крои планове и използва талантите и ресурсите на останалите, сключва и проваля сделки…

— Не — прекъснах я аз.

Тя ме изгледа въпросително.

— Моля те, по-късно, Клара — добавих аз.

ДубКаолин изглеждаше облекчен.

— Да. По-късно. Ох, извинете! Оттук, моля. Поръчал съм да се подкрепим с нещо.

Тук живее абсолютен параноик. Добре, че и аз съм такъв.

Избраният път нагоре е задръстен с разни раздразнителни неща — детектори и нанопроводници… токсични червеи и миникалтропи. Нелепо превъоръжаване!

Трябва да променя курса. Пробвай да се покатериш по откритата стена, където всички тези проклетии са износени от слънцето, смога и дъждовете. А и кой ще очаква взломаджия да се катери посред бял ден по отвесна стена?

На този въпрос нямам отговор. Мозъкът ми е прекалено малък за спомени. Но сякаш знам какво е възможно.

Пиксел-емитерите по гърба ми имитират всеки детайл от стената, върху който минавам. Взех идеята от страхотния номер на Бета. Купих детайлите от един техник в УП с обещания за Хенчмънова награда. Евтина работа! Останалите джунджурии са военни — Клара има връзки. Но най-хитрите нещица са от хобисти, ядосани от дългогодишния отказ на УП да публикува изходния код.

Да вземем специалното око в средата на дясната ми лапа. Закрепвам го на непрозрачния прозорец, докато минавам покрай него. То отвлича вниманието на охранителния монитор на стаята и voila! Разполагам с малък прозрачен кръг за цяла милисекунда!

Достатъчно дълго, за да се уверя, че в стаята няма никого. А, добре. Следващият изглежда по-подходящ поради архитектурни причини, за които не се сещам в момента.

Малко по-нататък…

Докато вървяхме след домакина ни, Клара хвърли поглед назад към теракотения войник от Ксиан, част от легиона, моделиран (а според някои и впечатан) от истински воини, служили на легендарния Първи император и готови да се съживят в мига, когато бъдат призовани. Само че сега тя имаше друга работа — помагаше да се проучи как така нещата са се размирисали в Додекаедъра, където в момента стените отекваха в стакато от падащи глави.

Открихме на верандата храна и напитки — щедри порции за Клара и малки хапки, подходящи за висококачествен голем като мен, който е снабден с вкусови рецептори, но няма стомах. Клара се засмя и показа две фигури оттатък изпъстрената с дървета поляна. Едната се возеше в инвалиден стол. Другата подскачаше като малко дете.

ДубКаолин диктуваше нещо на бележник, държан от абаносов помощник.

— Още съдебни процеси — обясни той. — Сега пък от Фаршид Лум и разни ненормалници, ратуващи за свобода на дубълите! Сякаш аз съм изкопал идиотските им тунели към централата на УП.

— Може би искат да научат кой ги е натопил да бъдат обвинени по делото за промишления саботаж. Аз също съм любопитен.

Енеас сви рамене.

— Бета естествено. Няма по-добър от него в подобни щуротии. Той е заговорничил с онази ненормалница Ирена и е подмамил Албърт…

— Да проведе полулегален индустриален шпионаж, както се твърди. Прионната бомба изобщо не е влизала в плановете, докато някой друг не е поел плана в свои ръце.

ДубКаолин изстена, седна и взе една чаша голем-кола.

— Да, запознат съм с популярната теория. Двамата с Бета сме били съюзници, но помежду ни е настъпил разрив. Аз съм потърсил отмъщение, започвайки тотална война, като тайно съм използвал сред другите си оръжия и детективската агенция на Албърт Морис. Въпреки гениалността си Бета загазил, когато Енеас открил откъде се е появил. Скоро след това съм елиминирал копията му и съм поел начинанията му в свои ръце. Нали така?

— Според някои по-популярни теории.

— Но хубавото тепърва започва! След това съм манипулирал Ирена, Уоммейкър, Лум и всички останали… за да саботирам собствената си фабрика!

Думите оформиха едно чистосърдечно признание, направено на пух и прах от язвителния сарказъм на Каолин.

— Не виждате ли колко идиотски звучи всичко това? Какъв мотив бих могъл да имам?

Кимнах, изразявайки пълното си съгласие.

— Да. Именно в мотива е ключът.

ДубКаолин ме изгледа, след което продължи:

— Вярно, не стоях със скръстени ръце, когато Йосил и Бета се обърнаха срещу мен и почнаха да крадат от УП и от правителството. — Той кимна към Клара. — Спечелих няколко хода. Но въпреки това съм жертвата!

— Трудно е да се каже. Всички маневри…