— Заедно с плана да убие и вас.

— Така е. Ние виждахме в съучастието опит за хитър промишлен шпионаж. Възможност да откраднем последните новости в дубъл-технологията, преди да са минали през тромавата процедура на лицензирането.

— Нова дубъл-технология. Да нямате предвид дистанционно копиране? — Това беше версията, която бяха развили пред сивия.

— Моля ви. Това заинтересува маестра Уоммейкър, но беше използвано само колкото да хвърли прах в очите ви. Подозирам, че вече знаете какво търсехме ние.

— Подмладяване на големите — предположи палоидът. — Начин да се запазят. Искате ли да позная защо? Паметта на архито ви е пълна, Или почти пълна.

— Пълна ли? — не разбрах аз.

— Прекалено много прехвърляния, Албърт. Ирена се е дублирала прекалено много и е сваляла спомените на всяко направено копие. И е достигнала границата, за която повечето хора само предполагат. Кажете ми — обърна се той към червената, — колко века живяхте в субективно време? Хиляда години?

— Какво значение има?

— Може и да има. За науката — отговорих аз. — За да могат другите да се поучат от вашите грешки.

Но още докато говорех, виждах колко безполезни са всички алтруистични апели. Независимо колко бе стара, тази личност не се интересуваше от нищо друго освен от самата себе си.

— Значи сте чули слухове за подмладителния процес и сте си помислили, че по-дългото съществуване на дубълите ще…

— … ще помогне да се отложи неизбежното, така ли? — прекъсна ме палоидът. — И участието на Бета в съюза също изглежда логично. Така би могъл да удължава времето на съществуване на образците си. Би могъл дори да се преориентира от търговията към даването под наем!

— Точно това ни обясни и той. Бета изглеждаше съвсем естествен съюзник за кражбата на технологията. Аз… ние все още не можем да си представим какво би могъл да постигне с разрушаването на „Универсални пещи“.

— Е, само че не успя! — озъби се палоидът. — Благодарение на Албърт. Надхитри го в последния момент.

Прииска ми се да изсумтя. Доста съмнително бе доколко сивият е „надхитрил“ когото и да било! Но си замълчах.

— Каквито и да са поводите му, несъмнено ще опита отново.

Ирена кимна.

— По всяка вероятност. Но скоро това няма да ни засяга.

През рамото й видях, че приготовленията почти са завършили. Студени пари се носеха около платформата, големи високочувствителни сифтери се приближаваха до сивокосата глава на истИрена. Тя дишаше трудно, но очите й бяха отворени и ясни. Разнасяха се някакви тихи звуци и се запитах дали не се опитва да каже нещо… естествено, ако все още бе запазила тази способност. От прекалено много години бе използвала други очи, уши и ръце, с които да общува със света.

Хор се бе върнал, преоблечен в друга роба — синя, с кръгли мандали по нея. Суетеше се около многобройните пипала на сифтера, докато червените дубъли лягаха на земята като цветни листенца. Всички носеха стандартните покрити с мрежа електроди шапки.

— Иха! — обади се палоидът. — Ще се прехвърлят всички наведнъж! Не мога да си представя какво главоболие бих имал, ако бях на нейно място.

— Сигурно е свикнала — отговорих аз и се обърнах към червената, с която разговаряхме. Но нея я нямаше! Без да каже нито дума, без дори да се сбогува, беше тръгнала да се присъедини към останалите. Настигнах я и я задържах за ръката.

— Чакайте малко. Имам още няколко въпроса.

— Имам важна среща — кратко каза тя. — Побързайте.

— Ами Джинийн Уоммейкър? Тя беше ли съучастничка в заговора? Или някой се е маскирал като нея?

Тя се ухили.

— О, не е ли чудесна тази наша съвременна епоха? Не мога да ви кажа със сигурност, господин Морис. Не и без извършване на структурен душевен анализ. Но определено изглеждаше и се държеше като маестрата, не мислите ли? А сега трябва да вървя…

— Стига, длъжница сте ми! — настоях аз. — Поне ми кажете как да намеря Бета.

Тя се разсмя.

— Сигурно се шегувате. Сбогом, господин Морис.

И понечи да тръгне, но рязко се завъртя, когато отново посегнах да я сграбча за ръката. Изгледа ме заплашително. От върховете на кървавочервените й пръсти се подадоха блестящи игли, намазани с течност… с нещо, което сигурно бе доста по-силно от зашеметяващо масло. Забелязах, че церемонията наближава своята кулминация. Хор мърмореше някакви дивотии — за това как всяка душа трябва накрая да се слее с истинския Оригинал, източника на всички души, намиращ се някъде из вселената. Внезапно ме осени вдъхновение.

— Чакайте малко. Вие все още търсите някакъв вид безсмъртие, нали, Ирена? Опитът да откраднете подмладяваща технология от УП бе провал и ченгетата скоро ще пристигнат и тук. Значи искате да опитате нещо друго. Да изстреляте Постоянната си вълна нанякъде. Право в ефира, с цялата мощност на микротермоядрена електроцентрала! Да засилите електрическия поток от мозъчната смърт. И същевременно да използвате дубълите като ракети, които да изстрелят духа. Прав ли съм?

— Нещо такова — каза тя, като предпазливо отстъпи назад, където я очакваше последната шапка, висяща до платформата. — В космоса има сурови ритми, господин Морис. Астрономите засичат субспектрални подобия на Постоянната вълна на душата, но груби и необработени. Също като прясна голем-глина. Първите съзнания, които успеят да прехвърлят своите вълни, биха могли…

— Биха могли да се уголемят неимоверно, да станат Бог! Да, чувал съм за тази идея. — Палоидът скочи от рамото ми и се понесе напред, като крещеше. — Трябва да видя това!

Продължих колкото се може по-бързо.

— Ирена, нима всички стари религии не обещават отвъден живот като награда за добродетел? Вие мислите, че технологиите са в състояние да я заместят. Чудесно. Но ако грешите? Никога ли не сте се замисляли, че предците ни може да са били поне отчасти прави? Ако ви тежи някакъв вид карма или грях, като например късането на крил…

— Опитвате се да посеете съмнения! — изсъска тя.

— Те вече са посети в дубъла, който стои пред мен! — отговорих аз. — Може би не трябва да предавате такива мисли на рояка. Можете да останете и да ми помогнете. Да намалите малко злините, които сте сторили. Да намалите поне малко товара. Да помогнете на рояка, като останете и изкупите…

Нещо в думите ми предизвика взрив от емоции.

— Не!

Тя изкрещя проклятие, замахва към мен с ноктите си и се обърна да побегне към платформата… и се закова на място при вида на малкото, подобно на пор същество, захапало с блестящите си зъби шапката с електродите. Със скъсан кабел.

Червеният дубъл нададе такъв отчаян вой, че нямаше начин да не се възхитя.

„А аз си мислех, че «пчелата работничка» ще има слабо чувство за самоличност, подобно на мравка. При Ирена е точно обратното! Всяка част от нея отчаяно иска континуитет. Огромното, френетично его е било източникът на силата й. И на краха й.“

Хор изглеждаше объркан от суматохата. Някои от другите червени започнаха да отварят очи.

— Хайде — умолявах единствената стояща червена дубъл, която трепереше, докато палоидът разкъсваше шапката на парчета. Тъмните й очи бяха разширени от ужас. — Помогни ми да намеря Бета. Това може да наклони равновесието на кармата…

Тя с писък се обърна (трябваше да отскоча, за да избегна блестящите й нокти) и с всички сили хукна покрай кабелите към алеята. След малко се чу думкане.

— Какво става? — изкрещя Хор. — Хей, какво правиш? Разкарай се от колата ми!

Пурпурният хукна след нея и остави машинариите си включени. Разнесе се остър вой, издигащ се към някакво неизбежно кресчендо. Преместих се по-близо, за да видя какво става навън и същевременно да погледна истИрена — органичната жена, която лежеше на платформата, жадуваща да умре по правилния начин, така че Постоянната й вълна да се извиси и да стигне до рая.

Как се беше изразило червеното копие?

„В космоса има сурови ритми… подобни на Постоянната вълна… също като прясна голем-глина… Първите съзнания, които успеят да прехвърлят своите вълни…“