— Някакви новини за проследяването на сивия?

Едрият мъж ме изгледа навъсено.

— Хората ми пуснаха същинска хайка. Предложили сме най-добрите цени за проследяване, но не разполагаме с нищо. Нито следа, откакто е забелязан за последен път в „Студио Нео“.

— Няма и да има — казах аз. — Албърт знае как да изчезва, когато му се наложи.

Гадарен се ядоса.

— Тогава се свържи с оригинала си. Кажи му да повика дубъла!

Лидерът на органо-шовинистите изглеждаше съвсем полудял. Не ми се искаше да го провокирам.

— Сър, вече говорихме за това. Сивият е преминал на автономен режим. Няма да се свърже с истАлбърт, защото с това би нарушил сключения договор. Ако сивият е останал скрит от експертите, те ще направят всичко възможно, за да остане скрит.

— Обзалагам се, че първата им грижа е била да изключат възможността да бъде призован в импланта му — каза Пали.

— Ще сложат и електронни шпиони в къщата на Ал — добавих аз. — Нел рано или късно ще ги открие, но все пак ще мине известно време. Така че не можем да се свържем пряко с Морис. Ако заговорниците се усетят, могат да се покрият или да променят плановете си.

— Все още не разбирам. Какви планове? — измърмори Гадарен.

— Да ни представят във възможно най-лоша светлина — обади се Лум, който бе свалил обичайната си слънчева маска. — Както вашата група, така и моята. Нарочени сме да бъдем жертвите.

— Бас държа, че зад всичко това стоят „Универсални пещи“ — продължи той. — Ако успеят да убедят света, че сме терористи, могат да поискат и забрана на пикетите и демонстрациите. Край на законите за публичност и на тормоза от страна на групи, които се противопоставят на неморалната им политика.

— Да не искате да кажете, че саботират себе си, за да обвинят нас?

— Защо не? Ако сензацията породи обществена симпатия — какво по-добро! Може дори да се стигне до отхвърлянето на онези антимонополни закони, които се подготвят, и дори да се опитат да се върнат към Голямата дерегулация.

Пал отново се изкиска.

— Какво е толкова смешно? — озъби се Гадарен.

— Само си мислех колко невинно звучите в момента. Да не би да репетирате за пред камерите?

— Какво искате да кажете? — попита Лум.

— Че вие, използващите ненасилие протестиращи, се мъчите да прокарате някакво собствено мошеничество, обзалагам се. Ефектен начин да обявите отрицателното си отношение към „Универсални пещи“. Моралистите винаги могат да оправдаят престъпването на закона, когато това отговаря на възгледите им в момента.

Гадарен се намръщи враждебно.

— Това е нещо различно.

— Така ли? Няма значение. Не ме интересуват предварително скалъпените ви обяснения. Просто ми кажете докъде сте стигнали с подготовката си.

— Не разбирам защо…

— Защото сте на път да излезете от играта, господа! — Прекъснах го аз, може би малко по-рязко, отколкото подхожда на един почтителен зелен. Но бях схванал накъде бие Пал, така че си заслужаваше. — С цялата работа са се заели професионалисти и днес завършват план, който е бил подготвян отдавна. Точно в момента няма абсолютно никакво значение дали тайният мозък зад него са „Универсални пещи“, или някой техен враг. Каквито и да са ходовете им през следващите няколко часа, вината ще се стовари върху вашите глави.

— Но може би ще успеем да ви помогнем, ако изясните нещата — предложи Пал. — Само не ми казвайте, че не сте мечтали и кроили планове как да ударите УП. Така че ни кажете още сега дали има нещо повече от мечти! Захващали ли сте се с нещо, което би могло да се използва срещу вас? Нещо, което би могло да ви уличи в престъпление?

Двамата хвърлиха яростни погледи към нас двамата — и помежду си. Почти подушвах взаимната им неприязън. Вътрешната им борба да намерят изход.

Гадарен заговори пръв. Може би бе по-свикнал с неприятните признания.

— Ние… копаехме тунел.

Лум зяпна стария си противник.

— Така ли? Е, мога да си го представя. — Примигна няколко пъти, след което кисело се изсмя. — Ние също.

Трите купола на централата на УП блестяха като подпалени от западната страна под лъчите на късното следобедно слънце. Неизбежно си ги представих като гигантски перли, поставени на върха на огромен мравуняк — затревените склонове скриваха още по-голям подземен завод. Но облечена в зелената си дреха, фабриката приличаше повече на университетски кампус, спокоен и мирен, ограден от почти безобидно изглеждаща ограда.

За съвременните хора мястото бе легендарно, направо титанично. Рог на изобилието, изсипващ съкровища, едва ли може да бъде причина за гняв. Но не всички бяха на това мнение. Пред главния вход, преди кордона от дървета, се бе разположил цял къмпинг, който бе очертан още преди години съгласно закона за открития протест, когато Енеас Каолин се установи това място. Всеки отцепник или радикална група си имаше свое собствено кътче в него — с павилиони и каравани, откъдето се организираха демонстрациите.

Но защо да се продължават агитациите в полза на кауза, която е отдавна изгубена? Защото евтините дубъли правят подобно нещо лесно… е, повечето радикали са прекалено сериозни, за да забележат иронията.

Така твърдеше един голям транспарант, който показваше къде се намира щабът на Лум и зелотите на толерантността, по-малки плакати обозначаваха отделните секти и подсекти, а мотото на всяка следваща бе по-шантаво от това на предишната. Естествено бих искал да не се кланям пред Гадарен само защото съм зелен. Но аз съм франки. За другите обаче нали е само въпрос на редуване? Понякога си щурец, а понякога — мравка. Дори и след посещението ми при ефемералите не успях да разбера за какъв вид общество си мечтаят тези хора.

Но въпреки това те са наследници на една традиция, която бе спасила света. Рефлексът за толерантност и включване беше много силен, и то основателно — необходими са му били векове страдания, за да бъде изработен. Объркани или не, поддръжниците му стояха на стабилна морална основа.

Не много далеч друг лозунг блестеше с холограмните си букви и още по-радикалното искане:

Движението за „открит изходен код“ настояваше всички технологии и запазени марки на УП да бъдат отворени за всеобщ достъп, така че всеки гаражен хобист да може да експериментира в техниките на дублиране и да създава безумни варианти на големи, като обещаваше взрив на всеобща творческа активност. Някои дори си представят епоха, в която ще можеш да впечаташ Постоянната си вълна във всичко около теб — в колата, в тостера, в стените на къщата си. А и защо не в някой друг? За тези ентусиасти — ревностни, свръхобразовани и ужасно отегчени — всяка граница между аз-а и всичко останало бе просто въображаема. Съвсем малка крачка е необходима, за да бъдеш не на няколко места едновременно, а навсякъде едновременно. И през цялото време.

Тези техно-трансценденталисти гледаха да стоят настрана от една друга групичка, чиито последователи защитаваха съвсем друго становище — че светът и без това вече е достатъчно пренаселен и без населението му да се удвоява и утроява всеки ден с нови тълпи консуматори-еднодневки. Облечени в зелените роби на Църквата на Гея, те настояваха, че човечеството трябва да се подкастря, а не да му се правят нови присаждания. Дубълите не ядат и не отделят, но въпреки това ползват ресурси по други начини.

Пал изсумтя от удоволствие, хвана ме за ръката и посочи.

Непосредствено до къмпинга стърчеше една самотна фигура, която демонстрираше срещу демонстрантите!

— укоряваше ги плакатът, носен от създание с изключително дълги космати ръце и глава като на чакал. Вероятно външният вид на дубъла бе някакъв вид изкуство, някакво сатирично твърдение. Ако бе така, не го разбрах.