Някога в миналото престъплението и преследването се въртели около доказване или разбиване на алибита. Ако успееш да докажеш, че по време на престъплението си бил някъде другаде, това значи, че не си го направил ти. Проста работа.

Алибито започнало постепенно да губи тежестта си в киберепохата, когато безброй големи и малки обири преразпределяли милиарди долари, а извършителите стояли приведени над отдалечени компютърни екрани и се тъпчели с кофеин, докато пращали електронните си слуги да правят ударите си в предполагаема анонимност. За известно време изглеждало, че обществото кърви до смърт от безбройните рани… докато редът не бил възстановен и повечето от оцелелите киберманиаци или влезли зад решетките, или пораснали.

Днес местоположението на протоплазменото ти аз няма почти никакво значение. Престъпността е въпрос на възможност и желание. Трудно можеш да извадиш ефективно алиби.

— Интересно, че излизаш с подобна идея — отбеляза Пал. — Същото си помислих и аз, докато гледах сутрешното нападение срещу леговището на Бета — добра работа, между другото. Видях как Албърт се среща с Риту Махарал… и после чух за смъртта на баща и. Но онова, което ме заинтересува повече, е маестрата.

— Джинийн Уоммейкър? Защо?

— Ами, на първо място зная, че вторият сив на Ал се е изключил, за да изпълни някаква сляпа поръчка за нея.

Поколебах се. Нямаше да е добре за мен, ако потвърдя съществуването на подобна сделка. Дължах на Ал малко лоялност, най-малкото защото не ме беше обявил извън закона.

— Добре, и двете жени помолиха Ал да им изпрати по един сив. И двамата изчезнаха. И какво? По всяка вероятност става дума за съвпадение. Както и да е, сивите бяха изпечени и впечатани часове след като мистериозните дубъли са дошли да ви тормозят, господа. Каква е връзката?

— Това се питах и аз. Затова звъннах на Уоммейкър.

— Да знаеш само колко ти завиждам. И какво каза Ледената принцеса?

— Че никога не е искала дубъл на Морис! Не и след като случаят с Бета бе приключен. Всъщност тя заяви, че детектив Морис е прекалено груб, за да може да разчита на услугите му за в бъдеще, и освен това…

— Можем ли да спрем с тази тема?

Очевидно на Джеймс Гадарен не му харесваше да дискутираме маестрата на „Студио Нео“, чиито перверзни специалитети не отговаряха на морала на старото време. Блондинът размърда едрото си тяло раздразнено и малко заплашително. Хрумна ми, че е от онези типове, които от време на време разчленяват дубъли — и с готовност плащат обезщетенията — заради самото удоволствие да накажат злото със собствените си ръце.

— Добре — бодро продължи Пал. — Така че реших да разкрия каквото мога за твоя втори сив. Да видя дали Уоммейкър не лъже. Това означаваше да вляза в мрежата на камерите и да подуша тук-там.

— Ти? — Изсмях се при мисълта за Пал, който грижливо подготвя аватари-търсачи и пресява безкрайно количество кадри. — Никога не си имал търпение за подобно нещо.

Той мрачно поклати глава.

— Така е. Аз съм просто един старомоден човек на действието. Но все пак познавам неколцина застаряващи дигитални познавачи, които ми дължат по някоя услуга. Трябваше само да проследят няколкото дребни пътни нарушения, направени от сивия на път от дома ти до търговския център. През по-голямата част от времето дубълът беше в обсега на обществените камери. Паркира мотопеда и взе ескалатора… но така и не стигна до Уоммейкър.

— Така ли?

— Вместо това бе издебнат от секретарката на маестрата — или поне от някой, който приличаше на нея, доколкото можеше да се разбере от качулката. Двамата слязоха два етажа надолу към едно помещение под наем и… изчезнаха.

— Е, и какво? Може би Джинийн е искала да се срещне с него някъде далеч от погледите на обичайните си клиенти. Особено ако въпросът е деликатен.

— Може и така да е. Или… ако някой друг иска да използва сивия на Албърт, но да излезе така, че всеки да реши, че е нает от Джинийн.

Опитах се да схвана идеята му.

— Искаш да кажеш, че някой е подправил сутрешното обаждане на Джинийн до Албърт, след това е нагласил нещата така, че ясно да се види как сивият отива при… — Поклатих глава. — Но това означава прекалено много умели фалшификации. Фалшива Джинийн за обаждането. След това — фалшива секретарка.

— И фалшиви Албъртовци, пратени по-рано да досаждат на тези съвестни граждани. — Пали кимна към Гадарен и Дум.

Здравенякът изпъшка.

— Всичко това нямаше никакъв смисъл още когато ми го изложихте преди един час. Някои от нас имат само по един живот, нали разбирате. Най-добре да изясните нещата колкото се може по-скоро.

— Точно това се опитвам да направя — малко раздразнено отговори Пал. — Всъщност подобен вид дедукции повече подхождат на начина на мислене на Албърт. Какво мислиш ти, Зелчо?

Почесах се по главата. Просто по навик — по порцелановото ми теме няма пори или паразити.

— Така. Да приемем, че всички тези загадки са били предназначени за различни аудитории. Да вземем онези дубъли, които са нахлули в сградите ви през нощта… казвате, че не са казали нищо смислено, нали така?

— Само глупости, доколкото мога да кажа.

— Но са си направили труда да стане така, че да не ги запишете. Значи не можете да докажете, че са говорили глупости, нали?

— Какво имате предвид? Какво друго би могло да бъде?

— Би могло да изглежда, че двамата заговорничите помежду си.

— Да… заговорничим ли?

— Погледнете с очите на някой страничен наблюдател, господин Гадарен. Той вижда как някакъв сив влиза в централата ви и след това се изнася — бързо и крадешком — около час по-късно. Човек може да заключи, че сте обсъждали нещо важно. Всичко това може да е било нагласено, за да се установи правдоподобна връзка между вашата организация и Албърт Морис.

— След това същото се случва и при мен — обади се Лум.

— Както и в „Студио Нео“. Само че този път сивият е истински, но срещата е фалшифицирана — намеси се Пал. — Това също ли е било за публична консумация?

— Отчасти — казах аз. — Но се обзалагам, че основната аудитория за тази част от представлението е бил самият сив. Спомняте си, че е преминал в автономен режим веднага след срещата, нали? Може да е бил убеден — и дори и в момента да е убеден, че работи за истинската маестра. Тя може и да не е от най-харесваните личности…

Гадарен изсумтя шумно.

— … но е доста влиятелна бизнес дама, известна с доброто изпълнение на договорите си и със стриктното спазване на закона. Сивият може да я презира и да не й вярва. Но това не би му попречило да приеме интересен и доходен случай.

— Да го кажем направо — обади се Фаршид Лум. — Смятате, че някой се е престорил на Уоммейкър, за да натовари вашия сив със задача…

— Задача, която би могла да прикрива нещо, с което Ал никога не би се съгласил — предположи Пал.

— … и че театърът по-рано, в „Толерантност без граници“…

— … и при „Защитниците“ — прекъсна го Гадарен, — е бил предназначен да направи така, че да изглежда, че ние сме въвлечени в някаква гадост… — Той изпъшка. — Още съм объркан. Изобщо не изясняваме нещата!

— О, разбира се, че го правим. — Пал ме погледна. — Имаш някаква идея, нали, зелени приятелю?

За съжаление, нямах.

— Вижте, не съм направен за подобно нещо. Не съм някой абаносов гений или първокачествен сив. Всичко, което говоря, са само догадки.

Лум нетърпеливо махна с ръка на моето самоунижение.

— Погледнах личния ви профил, господин Морис. Репутацията ви на създател на чудесни аналитични копия няма равна на себе си. Моля, продължете.

Можех веднага да отбележа, че не съм един от аз-овете на Албърт. Но това само би породило спорове.

— Вижте, все още не разполагаме с достатъчно информация — започнах аз. — Но ако тази верига смахнати дедукции може да издържи, ще предположа някои неща. Първо: човекът или групата зад всичко това разполага със сложни умения в областта на дублирането, особено що се отнася до способността да подправя лицето на голем — нещо, което не би трябвало да е в състояние да прави. Тъй като това е незаконно, вече навлизаме в опасна територия. Второ: очевидно има нужда да се осигури доброволното участие от страна на един от сивите на Албърт. Фалшификатите няма да свършат работа. Сивият трябва да бъде убеден да положи истински усилия — като осигури уменията, с които е известен Ал. Мисията трябва да изглежда законна… или най-малкото почтена и не отвратителна… за да може сивият да се съгласи да сътрудничи.