— Няма да доведа Дътън. Предлагам ви да…

— Шон?

Погледнаха нагоре към входната врата. Видяха Тък. В едната си ръка държеше Колийн, а в другата — чаша кафе.

— Мистър Дътън, моля отдръпнете се от вратата — подкани го агентът.

Тък пусна Колийн и й каза да отиде при брат си. После остави чашата с кафе на пода и излезе вън.

— Мистър Дътън!

Агентът пристъпи напред заедно с двамата си колеги, които пазеха отпред.

Тък вдигна ръка.

— Знам, знам. Тук сте, за да ме пазите. Защо обаче не отидете да пазите децата ми? Аз ще се оправя и сам.

— Мистър Дътън… — настоя агентът.

— Слушай, приятел. Съгласих се да остана, защото според сестра ми нямало да има проблем. Истината обаче е, че тук е Америка и мога да си тръгна заедно с децата си когато поискам, а вие не можете да направите нищо, за да ме спрете. В такъв случай или отиди при децата, или изпуши една цигара, докато поговоря с тези хора. Е?

— Ще се наложи да информирам първата дама — тросна се агентът.

— Информирай я. За теб може да е първа дама, но за мен е по-голямата ми сестра и когато бяхме малки, показвах гащите й на приятелите си срещу долар.

Агентът се изчерви. Погледна Шон и Мишел гневно, после се завъртя и влезе в сградата.

— Тък, не те бях виждал в такава светлина — каза Шон, докато вървяха по улицата срещу Белия дом.

Тък извади пакет цигари, измъкна една и запали. Издиша облак дим.

— Изнервящо е. Нямам представа как се справят Джейн и Дан. Казват, че било като живот в аквариум. Повече прилича на живот под микроскоп!

— Виждат се всички недостатъци — отбеляза Мишел и огледа внимателно сантиметър по сантиметър какво става пред тях и зад тях. Намираха се на едно от най-безопасните места на света, но тя добре знаеше, че това може да се промени за част от секундата.

— Как са децата?

— Изплашени, изнервени, разтревожени, потиснати. Знаят, че Пам няма да се върне, разбира се. Това е достатъчно лошо. Да не знаем обаче какво става с Уила… Това е твърде много. Съсипва ни. Не съм спал и секунда, откакто спряха да ми дават успокоителните в болницата. Не знам как продължавам да функционирам.

Мишел погледна цигарата.

— Тък, сега си им останал само ти — каза тя. — Помисли за тях, ако не за себе си и остави канцерогенните пръчици.

Тък пусна цигарата на тротоара и я стъпка с пета.

— За какво искахте да говорим?

— Само за едно.

Той вдигна ръце пред себе си.

— Ако става дума за онези глупости, че Уила е осиновена…

— Не, не е това. Става дума за онзи, когото си видял с Пам.

— Говорихте ли с него? Кой е той?

— Той е агент на Сикрет Сървис, и то доста високопоставен — обясни Мишел.

— Казва се Арън Бетак. И отрече да се е срещал с Пам.

— Значи лъже. Видях го през стъкло от разстояние три метра. Той беше! Мога да се закълна върху десет библии.

— Вярваме ти, Тък — каза Мишел.

— Има и по-лесно решение от това с библиите — добави Шон.

— Какво?

Шон посочи към Белия дом отсреща.

— В момента Бетак е там. Видяхме го да влиза. Ето защо дойдохме.

— Бетак?

— Аха — кимна Шон.

— Какво искате да направя?

— Искаме да се обадиш на сестра си и да поискаш да се срещнем с нея тримата. Когато отидем там, ще й кажем да повика Бетак и ще поискаме обяснение. Ако реши да излъже пред нея, нека го направи.

Тък изведнъж загуби увереността си.

— Много е заета в момента.

Мишел го улови за лакътя.

— Тък, току-що погреба жена си. Най-голямата ти дъщеря е отвлечена. Мисля, че в момента не трябва да мислиш дали сестра ти е заета, или не.

Шон го изгледа въпросително.

— Е?

Тък извади телефона си.

— Пет минути?

— Става — кимна Шон.

Шон Кинг, който беше работил в охраната на президента, когато беше в Сикрет Сървис, имаше разрешение за достъп до Ситуационната зала на Белия дом и беше влизал там. Никога обаче не беше влизал в апартамента на първото семейство. Този пропуск сега беше коригиран. След като се изкачиха с асансьора и от малката клетка ги освободи истински оператор на асансьор, двамата с Мишел попаднаха в луксозно обзаведена стая с тежки фризове и красиви цветя. После вниманието им привлече жената, седнала на канапе в единия край с чаша чай в ръка. В камината гореше огън, излъчващ приятна топлина. От отсрещната страна на улицата, където беше Лафайет Парк, се чуваха скандирания на демонстранти.

Очевидно и Джейн ги чуваше.

— Биха могли да го отложат след всичко, което се случи — отбеляза тя.

— За такова нещо се иска специално разрешение — каза Мишел. — Трябва да го използват, когато го получат, иначе го губят.

— Така е, разбира се.

Личи си, че уморена, помисли си Шон. И очевидно не само от кампанията. Малките бръчици по лицето й сега изглеждаха по-дълбоки, торбичките под очите бяха по-ясно изразени, прическата не беше безупречна както преди. Дрехите й стояха някак по-небрежно.

Мишел наблюдаваше Тък. Братът седна до сестра си и започна да оглежда неспокойно стаята. Персоналът на Белия дом му донесе коктейл. Той стисна чашата толкова силно, че пръстите му побеляха. Вероятно му се пушеше, но в Белия дом това бе забранено за голямо съжаление на немалкото стресирани хора, които работеха там.

— Как са Джон и Колийн? — попита Джейн.

— Не са кой знае колко добре.

— Можем да ги оставим тук, Тък.

— Това е без значение, Джейн. Проблемът не е в мястото.

— Знам.

Тък огледа просторното помещение.

— А и мястото не е приспособено за деца.

— Ще се изненадаш — каза Джейн. — Помниш ли как Дан-младши празнува рождения си ден в голямата зала за приеми, когато навърши шестнайсет? А тук и друг път са живели малки деца. Семейството на Теодор Рузвелт, на Кенеди…

— Всичко е наред, Джейн, наистина.

Тя се обърна към Шон.

— Благодаря ви, че дойдохте на погребението.

— Казах ти, че ще дойда.

— Последния път, когато говорихме, оставихме нещата доста объркани.

— Мислех, че съм се изразил достатъчно ясно — каза той.

Джейн се намръщи.

— Шон, опитвам се да действам колкото мога по-професионално.

Той се наклони напред, а Мишел и Тък впериха в него изнервени погледи.

— А ние се опитваме да открием Уила. Пет пари не давам дали ще стане професионално, или не. Надявам се, не е проблем за теб. — Погледна Тък и добави: — И за двамата.

— Просто искам да намеря дъщеря си — побърза да каже Тък.

— Разбира се — рече Джейн. — Всички това искаме.

— Добре, радвам се, че по този пункт сме единодушни.

Шон кимна окуражително на Тък.

Той отвори уста.

— Ами… Дан тук ли е?

Шон се облегна назад и се взря в тавана, а Мишел така погледна Тък, сякаш не беше виждала по-голям глупак от него.

— Работи в кабинета си. По-късно тази вечер ще излети за Западното крайбрежие. Аз трябва да отида при него утре, но в момента плановете ми са объркани, както можете да си представите, така че се съмнявам дали ще отида.

Погледна Шон и попита:

— Имаш ли нещо да ми кажеш?

— Не, но мисля, че брат ти има. Всъщност заради това дойдохме.

Тя се обърна към Тък.

— Какво е то?

Тък изля остатъка от коктейла в гърлото си толкова бързо, че едва не се задави. След малко се овладя, но продължи да мълчи.

Мишел изгуби търпение и заговори:

— Тък е видял агент Бетак да се среща с Пам месец, преди тя да бъде убита. Агент Бетак отрича да е имало такава среща. Искахме да го извикаме тук пред всички и да решим въпроса веднъж завинаги. Знаем, че е в Белия дом. Всъщност проследихме го дотук.

Тък заби очи в обувките си, а сестра му гледаше ту Шон, ту Мишел.

— Няма да е нужно — каза Джейн.

— Защо? — попита Шон.

— Защото агент Бетак наистина се е срещнал с Пам.

— Откъде знаеш?

— Знам, защото аз го помолих.

В продължение на неловка минута се чуваше само пукането на огъня и виковете на протестиращите.