Погледна Шон и Мишел, чиито погледи бяха вперени в корема на Пам Дътън, сякаш отговорите, които искаха да получат, щяха някак да излязат оттам.

— Това има ли отношение към случая? — попита Магулас и ги изгледа с любопитство.

Най-накрая Шон отдели поглед от старите хирургически шевове и по-новия разрез.

— Бих казал, че е интересно.

Час по-късно спряха на паркинга пред двуетажна сграда в бизнес парк в окръг Лаудън.

— Откъде знаеш къде работи? — попита Мишел.

— Аз съм приятел на семейството, нали? — Той млъкна за момент. — Освен това взех визитка от спалнята на Тък.

— Значи едно от децата не е от Пам? Кое обаче?

— Пам е червенокоса, а Тък е рус. Уила е с черна коса. Другите две деца са със светла коса.

— Значи, макар и да е с рецесивен ген, червената коса наистина има отношение към разследването.

— И е интересен факт.

Шон и Мишел влязоха и приближиха бюрото на секретарката.

— Аз съм Шон Кинг. Това е партньорката ми Мишел Максуел. Представляваме Тък Дътън в трагичното нещастие със семейството му.

Секретарката, млада жена с къса кестенява коса и големи тъжни очи, каза:

— О, боже! Знам, научихме! Ужасно е! Как е той?

— Не е много добре. Помоли ни да дойдем в офиса му и да вземем някои неща.

— Надявам се, че той не мисли за работа в този тежък момент…

Шон се наведе напред.

— Мисля, че единствено работата го крепи. Идваме от болницата.

— Казахте, че го представлявате — каза жената бавно. — Адвокати ли сте?

Шон извади картата си.

— Възложено ни е частно разследване. Работим, за да разберем кой е извършителят и за да открием и върнем Уила у дома.

— Боже! Желая ви успех! Уила е идвала тук няколко пъти. Какво чудесно момиче!

— Абсолютно — съгласи се Мишел. — А при отвличанията времето е най-важният фактор. Заради това Тък поиска от нас да проверим какво в работата му би могло да се свърже със случая.

Секретарката доби смутен вид.

— О… Разбирам. Ами… много от нещата, по който работи мистър Дътън, са… един вид… конфиденциални.

Шон се усмихна.

— Разбирам напълно. Той сам ни го каза. Дали обаче има някой, който би могъл да ни помогне?

Жената се усмихна, видимо доволна, че може да прехвърли отговорността на някой друг.

— Разбира се. Ще се обадя на мистър Хилал.

Тя вдигна слушалката и няколко минути по-късно във фоайето дойде висок и слаб мъж с оредяваща коса, на около четирийсет.

— Аз съм Дейвид Хилал. С какво мога да ви бъда полезен?

Шон обясни защо са дошли.

— Разбирам. — Хилал разтри брадичката си. — Елате отзад, за да поговорим.

Последваха го до кабинета му. Той затвори вратата и седна срещу тях.

— Как е Тък?

— Физически ще се оправи — отговори Шон. — Емоционално нещата стоят по-различно.

— Кошмарно нещо. Не можах да повярвам, когато научих.

— Знам, че фирмата ви участва в секретна дейност, свързана с отбраната. Тък каза, че в момента правите опити да спечелите голяма правителствена поръчка в тази област.

— Така е. В търга ние сме подизпълнители. Ако спечелим обаче, ползата за нас е огромна. Това означава работа в продължение на няколко години. Тък отделяше много време за това, както и всички ние.

— По тази причина ли е бил в Джаксънвил в деня на инцидента?

— Май да — отвърна колебливо Хилал.

— Да или не? — настоя Мишел.

Хилал я погледна смутено.

— Всъщност фирмата е на Тък. Аз съм съдружник с миноритарен дял.

— Работим за Тък — каза Шон. — И искаме да открием истината. Искаме да открием убиеца на Пам Дътън. И искаме да открием Уила. Тък също го иска.

— Неловко е — каза Хилал. — Искам да кажа… Това тук не е мое…

Мишел се наведе и чукна с показалец плота на бюрото.

— Говорим за живота на едно малко момиче.

Хилал се отпусна на стола си.

— Добре, добре. Мисля, че Тък беше в Джаксънвил с някого.

— С някого? Той каза, че е бил там в новия офис, който сте открили, за да работите по проекта. Не е ли така?

— Наистина имаме офис там. В него обаче работи само един служител. Жена.

Шон и Мишел се спогледаха.

— Тази жена има ли име? — попита той.

— Касандра. Касандра Малори. Тя работеше по офертата. Наехме я преди около шест месеца. Има страхотни контакти в Министерството на вътрешната сигурност. Много хора искаха да я наемат.

— Защото е можела да ги вкара в бизнеса?

— Правителствените агенции са като всичко останало. Печеленето на контракти се базира на взаимоотношения и доверие. Федералните обичат осведомеността и спокойствието. Фактът, че Касандра е с нас, ще ни помогне неимоверно.

— И Тък е бил там с нея. Да не би отношенията им да не са чисто професионални?

— Тя е много привлекателна. И много умна. Руса, хубав тен, обича късите поли. — Хилал добави смутено: — С Тък наистина си допаднаха. Тя не е специалист по техническите въпроси, а по продажбите. Може да продаде практически всичко.

Шон се наклони напред.

— Тък имаше ли връзка с тази жена?

— Ако въпросът е дали имам някакви доказателства, нямам. Става дума за дребни неща. Например че ходи там толкова често. Чуват се приказки…

— Значи нищо конкретно? — попита Мишел.

— Преди месец дойдоха сметки, платени с кредитната карта на фирмата. Аз съм нещо като неофициален финансов директор. Преглеждам сметките, подписвам чековете.

— Какви бяха сметките?

— Имаше нещо странно в разходите на Тък в Джаксънвил.

— Купувал е цветя, бонбони или секси бельо за Касандра?

— Не, не е това. Въпросът не е за какво с плащал, а за какво не е плащал.

— Не разбирам — каза Шон.

— С фирмената карта не е платена хотелска стая.

Шон и Мишел пак се спогледаха.

— Може да е използвал друга кредитна карта? — предположи Мишел.

— Винаги използва фирмената. Когато работиш по правителствени контракти, трябва да си педантичен с разходите и документацията. Всички служебни разходи плащаме само с тази карта. Освен това Тък използва бонус точките, които се трупат от плащанията с нея за самолетни билети и така нататък. — Хилал продължи бързо. — И винаги отсяда в един и същ хотел там. Хубав хотел, без да е много скъп. И тази верига също му дава бонус точки като на редовен клиент. Сега обаче беше там за три нощи, а няма разходи за хотел.

— А Касандра има жилище в града?

— В сграда, която е на самия бряг. Говорят, че било много хубаво — добави той бързо.

— И Тък не може да е отседнал при някой друг?

— Не познава никой друг. Единствената причина да отворим онзи офис е, че Касандра живее там и не искаше да се премести тук, а не можеше да работи от дома си. Мисля, че в договора й за жилището имаше клауза, която го забранява. Освен това Джаксънвил е център на отбранителната индустрия и се надяваме да развием и друг бизнес там. Не беше безсмислено да стъпим в града.

Шон се облегна назад.

— Какво всъщност си помисли, когато чу за случилото се със семейството му? — попита той. — Честно.

Хилал въздъхна.

— Не е тайна, че Пам и той не бяха най-сплотената семейна двойка на света. Той имаше бизнеса си, а тя поддържаше огъня в домашното огнище и се грижеше за децата. Да убие жена си обаче и да отвлече собствената си дъщеря… Тък не е светец, но не мога да си представя, че е способен на подобно нещо.

— А мислиш ли, че Пам е подозирала нещо нередно?

— Наистина не знам. Не съм имал кой знае какви контакти с нея.

— Ако е искал да прекрати брака си, има и по-лесни начини да го направи — отбеляза Мишел.

— Така е — съгласи се Шон. — Защо просто не се е развел с нея?

Хилал чукна с пръсти по бюрото.

— Би било проблематично.

— В какъв смисъл?

— Както казах, наехме Касандра преди около шест месеца. Преди това тя работеше в Министерството на вътрешната сигурност, в отдела, който се занимава с договорите. Опитваме се да спечелим поръчка от тях. Това имах предвид, като казах, че има страхотни контакти.