— Много зависи какво ще поискат, Джейн. Ядрените кодове? Не мога да им ги дам. Някой от основополагащите документи? И тях не мога да им дам. Всъщност ако си говорим честно, президентът на Съединените щати не може да се поддаде на никакъв шантаж. Последиците ще са непоносими за всяка следваща администрация. Институцията ще пострада.

— Значи ми казваш, че вече никога няма да видим Уила?

Той седна до нея и сложи ръка на коляното й.

— Казвам, че ще направим всичко, което е по силите ни, за да върнем детето живо и здраво. Просто трябва да мислим позитивно. Зад нас е силата на Съединените щати. Това не е малко.

— Ще дойдеш ли на погребението утре?

Той кимна.

— Разбира се. Имам ранен митинг в Мичиган, но времето ще стигне. „Еър Форс 1“ не чака никого. И в моменти като този семействата трябва да са сплотени. Дано не прозвучи грубо, но така и страната ще види, че в период на криза Дан Кокс поставя на първо място семейството. И това е самата истина.

Джейн остави списанието.

— Виждам, че все още си на вълна кампания. Късно е, но не ми се спи. Искаш ли да гледаме някой филм в салона? От „Уорнър Брадърс“ изпратиха един от последните си филми. Мисля, че още не е пуснат по кината.

Той допи питието си, стана и протегна ръка.

— Никакъв филм. Липсваше ми, любов моя.

Усмихна й се по същия спиращ дъха начин, както тогава, преди толкова много години. Тя стана покорно и го последва в спалнята. Той затвори вратата. Свали обувките и вратовръзката и разкопча панталоните си. Тя свали роклята и разкопча сутиена си. Легна на леглото, а той легна върху нея. Последва интимният миг, който бе нещо изключително рядко в живота на първото семейство. Понякога Джейн си мислеше, че това са единствените моменти на истинско уединение, които можеха да имат.

Когато свърши, Дан Кокс целуна жена си, обърна се и заспа. Утре „Еър Форс 1“ щеше да е готов много рано, а дори и неуморният Дан Кокс се нуждаеше от няколко часа сън, преди отново да поеме на път.

Първия път, когато правиха любов в същото това легло, Джейн бе започнала да се смее. Това не се понрави особено на току-що положилия клетва президент и той попита какво има. Отговорът й го развесели:

— Не мога да повярвам, че ме чука президентът на Съединените щати.

Сега Джейн лежа половин час будна, после стана, взе душ, облече се и изненада агентите на Сикрет Сървис, като отново се върна долу. Отвори вратата на кабинета си, затвори след себе си, отключи бюрото и извади писмото с ключа.

Кога щеше да получи следващото? Какво щеше да пише в него? Какво щеше да направи тогава?

Погледна часовника си. Беше късно, но тя беше първата дама.

Набра номера, събуди го.

Шон Кинг попита сънено:

— Джейн?

— Съжалявам за късния час. Ще дойдеш на погребението, разбира се.

Това изобщо не беше въпрос.

— Странното е, че току-що бях на друго погребение.

— Какво?

— Дълга история. Да, смятам да дойда.

— Тък ми каза, че си се обаждал.

— А каза ли ти за какво говорихме?

— Това беше грешка, Шон. Съжалявам. Трябваше да ти кажем истината в самото начало.

— Да, трябваше.

— Безпокоях се, защото…

— Защото брат ти е изневерявал на жена си? — подсказа той.

— Защото всичко това може да се отрази зле на кампанията.

— Не можем да го допуснем, нали?

— Моля те, остави цинизма. Сега е излишен.

— Безпокойството ти е оправдано. Само че направих допълнителна обиколка. Пропиляхме време, а не можем да си го позволим.

— Значи мислиш, че това няма нищо общо с изчезването на Уила?

— Мога ли да съм сигурен, че е така? Не. Професионалният ми инстинкт обаче ми казва, че няма нищо общо.

— Какво тогава?

— Разкажи ми за Уила.

— Какво по-точно?

— Пам е родила само две деца със секцио.

Кръвта във вените на Джейн сякаш замръзна.

— Пам имаше три деца, както много добре знаеш.

— Така е, но не е родила и трите. Аутопсията го потвърди. Разказах на Тък. Мислех, че ще сподели с теб.

Тък, разбира се, беше споделил с нея, но тя нямаше намерение да го казва на Шон.

— Добре, какво точно искаш да кажеш?

— Че едно от децата не е било на Пам. Дали е било на Тък от друга жена? Уила ли е това дете?

— Не мога да отговоря на въпроса ти.

— Не можеш или не искаш?

— Какво общо има това със случилото се?

Шон седна на леглото в хотелската си стая.

— Сериозно ли ме питаш? Общото е, че ако Уила не е дъщеря на Пам, зад отвличането могат да стоят истинската й майка или баща, или и двамата.

— Уила беше на дванайсет. Защо им е било да чакат толкова дълго?

— И аз това се питам, но истината е, че нямам отговор. Но съм убеден, че той ще ми е нужен, за да открием Уила. Е, ще ми помогнеш ли?

— Не знам нищо.

— Добре. Ако е дъщеря на Пам, преди дванайсет години Пам трябва да е била бременна с нея. Била ли е?

— Аз… тя… Сега си спомням, че тогава не живееха тук. Бяха в Италия. Заради бизнеса на Тък. И сега, като се замисля, върнаха се малко след като се роди Уила.

Шон се облегна на възглавницата.

— Добре, това е удобно. Значи не знаеш със сигурност дали е била бременна. Не си виждала никакви снимки? На майката и бебето в болницата? На празненство за новородено? Не си ги посещавала в Италия?

— Отново ставаш циничен — отбеляза тя студено.

— Не. Истината е, че съм учтиво настоятелен.

— Добре, признавам, че не мога да ти кажа със сигурност дали Уила е дъщеря на Пам, или не. Винаги съм смятала, че е. Да кажем така — не е имало причини да не смятам, че е.

— Добре. Ако криеш нещо, рано или късно ще стигна до него и резултатът може и да не ти хареса.

— Заплашваш ли ме?

— Да заплашваш член на първото семейство е криминално престъпление, а аз съм от добрите, както е известно. Ще се видим на погребението, мисис Кокс.

Затвори телефона.

Джейн отново заключи писмото с ключа в бюрото си, после се върна в спалнята. Докато се събличаше и лягаше, чуваше лекото хъркане на мъжа си. Никога не бе имал проблеми със заспиването. Дори след безкрайните разговори по телефона до малките часове на нощта, след като най-накрая оставеше слушалката затоплена след безкрайни консултации във връзка с държавните дела, измиваше зъбите си, лягаше и на петата минута вече спеше. На нея й бяха нужни часове, а понякога изобщо не успяваше да заспи.

Легна настрани и си представи лицето на Уила, видя как й кима, как я умолява.

Помогни ми, лельо Джейн. Спаси ме. Нуждая се от теб!

— Какво е станало, Гейбриъл? Изглеждаш като болен. Куори гледаше малкото момче през голямата кухненска маса.

— Не спах добре последните две нощи, мистър Сам — отговори момчето жално.

— Децата трябва винаги да спят добре. Да не би да ти тежи нещо?

Гейбриъл не можа да го погледне в очите, когато отговори:

— Нищо особено. Ще се оправя.

— Днес нямаш ли училище? — попита Куори. — Защото, ако имаш, ще изпуснеш автобуса.

— Нямам. Ден на учителя е. Мислех да помогна на мама на полето, а после да почета малко.

— Трябва да поговоря с майка ти, когато се върна от града.

— За какво?

— За лични неща.

Гейбриъл помръкна.

— Не съм направил нищо лошо, нали?

Куори се усмихна.

— Да не мислиш, че целият свят се върти около теб? Не. По работа. Ти можеш да почистиш масата с инструментите в плевнята. Изхвърли всичко, което е ръждясало, и ще ти дам още една марка.

Гейбриъл се опита да се усмихне.

— Благодаря, мистър Сам. Направих хубава колекция. Последната марка, която ми даде, я проверих в интернет, в e-bay.

— Това пък какво е?

— Там продаваш и купуваш разни работи. Нещо като интернет магазин.

Куори го погледна леко заинтригуван.

— Продължавай.

— Ами тази марка, дето ми я даде, струва четирийсет долара.

— По дяволите! Да не искаш да я продадеш?