Тъй като бяха свикнали на бомби и експлозии, пратениците почти с безразличие очакваха да видят някаква висока кула прах и отломки. Повечето от тях дори не вярваха, че и това ще стане. Джони се бе държал толкова спокойно, толкова любезно. В никакъв случай не бе войнствено настроен.

В първия момент не забелязаха нищо странно. След това с напредването на картината от пиктофона се показа дупка. Дупка, появила се в горната дясна част на Азарт. Просто дупка. Не, имаше и малко черно по краищата й.

Шлейм, наострил слух към небето, почувства лека тревога. Какво в името на петдесет дявола става тук? Но се успокои. Бомбите правеха бум! Нямаше бомби, които просто правеха дупка и нищо повече. Картината свърши и се чу гласът на лорда на Фаулджопан: „Това е гласът ми“.

— Театър! — извика Шлейм. — Занимавате се с глупости!

— Скъпи лордове — каза Джони. — Носи ли още някой пиктофон, който мога да използвам за малко?

Да, лордът на Дом имаше. Отиде да го донесе и повториха същата процедура.

Ангъс коригира времето, прати пиктофона под нов ъгъл и го върна.

Лордът на Дом, малко уплашен, тъй като си представяше какво би могло да се случи с хиляда и двестата свята на неговата република, бе с леко треперещ глас, когато се записа.

Джони натисна бутоните.

В тъмнината пред тях се показа Азарт.

Около една стотна част от луната се бе превърнала в дупка, обградена от гъсти черни облаци. И точно преди края на картината, долу в ляво изглеждаше така, сякаш в кората се бе отворила врата, която не бе част от разрастващата се дупка.

Спотаени възгласи на ужас се разнесоха сред присъстващите. Но Джони нямаше намерение да изпусне положението от контрол.

— Виждате, скъпи лордове, драконът наистина е бил гладен — леко се засмя. — Но освен това той е и много послушен дракон. Казах му да изяде луната и той изяде Азарт. Наистина с него нямам никакви проблеми.

Ако ги бе залял с ледена вода, ефектът нямаше да е толкова смразяващ. Очите им се впиха в него с растящ ужас.

Шлейм наруши тишината. Беше се сетил, че разполага с нещо, което ще гарантира успеха му. В кошницата си имаше резервно оръжие, както и пиктофон. Преди малко бе попипал в ботуша си и откри, че оръжието му е изчезнало. По дяволите този валет. Ховинските роби не ставаха за нищо.

— Да ти кажа ли какво правиш в момента? — обади се той. Пращаш този пиктофон до някакъв модел, който предварително си оставил някъде в планините. И имаш хора, които го обработват както ти е угодно. Ти си измамник!

Шлейм наистина си вярваше. Но трябваше да е напълно убеден, преди да започне да действа решително.

— В кошницата ми също има пиктофон.

— Донеси го — каза Джони.

Шлейм се втурна към апартамента си. Набързо прерови кошницата си. А, вътре имаше не само резервно оръжие, ами и резервен скиптър с парализиращ лъч, скрити на дъното. Можеше да остави единия под стола си, а другият да вземе със себе си, когато тръгне да изключва захранването. Ха-ха! Три гранати! След като включи парализиращия лъч, ще хвърли една в контролното помещение, а двете ще използва, ако някой изскочи от другите врати. Чудесно! В крайна сметка, на ховина роб му се размина измъчването. Добро момче.

Шлейм занесе цялата кошница до мястото си и я постави на земята. Внимателно я отвори, за да не могат да видят какво има вътре и извади пиктофона. Беше различен тип и модел, но работеше с дискове.

— Дяволе — каза Шлейм. — Сега ще бъде сложен край на измамата ти. Няма как да знаеш, понеже не си жител на свястна планета, че на обратната страна на Азарт има огромен диамант с фар. Направен е от хипервълнов материал, за да служи като навигационно съоръжение и идентификационен белег. Практически никой не знае за него, освен флотските офицери. Стандартните ви пиктофони не могат да го уловят. А и нямате такъв, който улавя и хипер спектъра, и видимата светлина. Този пиктофон ще улови диаманта и фара. Вашият — не. Тъй че, естествено, на фалшивите ви модели нямате нищо подобно. На път съм да те изоблича като измамника на всички времена!

Звучеше самоуверено. Но преди да унищожи онова устройство, искаше да знае със сигурност дали това бе макет някъде в планината или наистина беше Азарт. Ако беше Азарт… дали може да разчита да разбере от мъченията тайната на телепортирането? Какво оръжие само!

Отиде до платформата, остави своята камера в жирокасата, запечата я и слезе от платформата.

Ангъс бе чул всичко. Промени координатите така, че камерата да обхване както обратната страна на Азарт, така и дупката.

Телепортира я и я върна обратно и когато обратният удар замря, лорд Шлейм се втурна към нея и провери дали нещо не е пипано. Всичко бе както го бе оставил.

Върна се при прожекционния апарат. Провери много щателно дали не е сложен друг диск. Записа върху своя „Това е лорд Шлейм“ и го вкара в машината.

Като че ли долови далечно бръмчене на мотори във въздуха.

Лорд Шлейм чувстваше, че нямаше да има никакъв диамант и никакъв фар на снимката, която щяха да им покажат след малко.

Те бяха видими само за толнепски очи и можеха да бъдат заснети само със специално пригодена толнепска камера. Ще използва момента, за да отвлече вниманието на останалите.

Да! В небето се чуваше слабо бръмчене на мотори. Флотилията ще бъде тук след няколко минути. Правилно бе разпределил времето си. Колко умно от негова страна. Но нали си бе заслужил репутацията на опасен дипломат. Много опасен при това.

Приближи се до стола си и провери дали достига кошницата. Погледна събраните пратеници. Всички напрегнато протягаха шии, чакайки да видят снимката. Съвсем не бяха нащрек. Дяволът седеше пред всички и не бе скриван от прожекционния апарат.

Шлейм докосна с пръст долната част на скиптъра.

— Покажете последната снимка от измамния ви макет! — подигравателно каза Шлейм.

Джони натисна бутоните. Светлината угасна и се появи триизмерна картина на Азарт.

Беше от различен ъгъл. Показваше обратната страна на луната и част от лицевата. От филтрацията имаше леко синкав оттенък, но без съмнение бе Азарт. Изглеждаше така, сякаш се носи спокойно между тях.

Точно в центъра безпогрешно можеха да се разпознаят диаманта и фара, знака на Толнеп.

Шлейм зяпна от учудване. Нямаше измама. Това наистина бе Азарт.

Единият от краищата на диаманта трябваше да сочи към вратата на хангар. Точно в този момент вратата му се отвори. Огромна, зееща дупка на пещера, изкопана от толнепите.

Луната се бе свила още повече. Приличаше на гигантски синкав балон, безпощадно притиснат от едната страна. Натискът ставаше все по-голям и свиването — все по-бързо.

Потъналата част се запълваше от нешо, което приличаше на черен газ.

След това от грамадната зееща врата бе изстрелян военен кораб! Макар че сигурно се движеше с огромна скорост, заради голямата му маса изглеждаше, че едва пълзи. Толнепски военен кораб от поне трийсет хиляди тона се опитваше да избяга в космическото пространство.

Но бе твърде късно. Явно вече бе засегнат от силите на разрушение, цялата му задна част бе всмукана навътре и изчезна.

Пред смразените погледа на пратениците целият кораб бе изяден от опашката до пода и металният му корпус се превърна в черни газове.

Започнаха да се отварят други врати на хангари.

Но записът стигаше дотук. Един последен облак черен газ от отчаяната разруха на кораба и се чу гласът на Шлейм: „Това е лорд Шлейм“.

Шлейм изписка. След това действа светкавично.

Запуши тъпанчетата си. Скочи. Завъртя долния пръстен на скиптъра си, бързо като картечница от ляво на дясно, за да ги смрази всички.

— Парализа! — изкрещя толнепът. — Не мърдайте! По дяволите, не мърдайте!

Не действаше достатъчно бързо! По-далечните пратеници започнаха да падат по очи.

Грабна другия скиптър от кошницата. Завъртя долния пръстен и го размаха около себе си, за да обхване и часовоите.