Стормалонг изпрати заповед до часовоите и хората при оръдията.

Пусна на Джони цялото съобщение.

— Кой е този? — попита Ангъс. Всички си задаваха същия въпрос.

Малкият сив човек бе придружен в района на „храма“ от двама любезни, но готови да действат шотландци. Стигаше до раменете на Джони. Беше облечен в семпъл сив костюм. Приличаше на човешко същество, само дето кожата му беше сива.

Ангъс го погледна:

— Този пуловер е шотландски — отбеляза той.

— Зная, зная — каза малкият сив човек с помощта на вокодера. — Съжалявам, че нямаме никакво време за формалности. Трябва веднага да обсъдим нещата, нямаме време за губене!

Един от часовоите каза:

— Отгоре на кораба му има бяла просветваща светлина.

Комуникаторът на сър Робърт, момче на име Куонг, му прошепна в ухото: "По бойната честота се чува радио сигнал, който казва „Временна локална безопасна връзка.“ Разбира се, каза го на психлоски.

Малкият сив човек явно имаше много остър слух, защото се обади:

— О, говорите психлоски!

При тези думи свали вокодера и го прибра в джоба си.

— В такъв случай нямаме нужда от това. Понякога са много неточни. Бъркат ключови думи и раждат доста спорове.

Докато говореше, бързо направи крачка напред и застана пред пулта за управление, преди да успеят да го спрат. Огледа го:

— А, стандартен телепортационен пулт. Имате само един.

Джони усети критичност в гласа му.

— Можем да построим и други.

Искаше да го предупреди да не се опитва да го открадне, защото веднага могат да го заменят.

Но малкият сив човек направо светна от щастие. Слезе по стълбата и се огледа.

— Наистина трябва да побързаме. Има ли тук упълномощен представител на правителството на планетата?

— Сър Робърт — каза Джони и го посочи.

— Имате ли пълномощия да се подписвате от името на правителството? — делово попита малкият сив човек.

Трябваше да изчакат. Сър Робърт отстъпи встрани с комуникатора си и бързо се свърза с вожда на клан Фергус във биещия се Единбург. Общуваха на пали. Вождът не виждаше защо не, след като те бяха първото правителство, а и без туй друго нямаше. Малкият сив човек се провикна:

— Запишете това изявление, ако обичате. Всичко трябва да бъде изправно и законно, ако се наложи да се явим пред съд.

Не искаха да прозвучи по въздуха на английски, затова вождът на клан Фергус го каза на галски и го записаха.

Малкият сив човек бе олицетворение на деловитостта. Взе записа и каза:

— Имате ли пари? Имам пред вид галактически кредити.

Обикновено все някой носеше из джобовете си галактически кредити, иззети от мъртви психлоси. Само че торбичката на Джони бе скъсана, Ангъс носеше само инструментите си, а сър Робърт никога не си бе правил труда да носи кредити. Но комуникаторът се завтече към часовоите и след малко се върна със сто кредитна банкнота, която един от часовоите с удоволствие бе предоставил на сър Робърт.

— О, не, не — каза малкият сив човек. — Времето ни е толкова малко, че може би в бързината не съм се изразил ясно. Минималното количество е петстотин кредита.

Джони знаеше къде най-вероятно ще намери няколкостотин хиляди кредита — в багажа на Кер! Но това беше чак в Лейк Виктория. Имаше още два билиона в сейф, но и те не бяха тук.

Куонг се втурна при пилотите. Имаха! Бяха ги взели от свалени пилоти. Имаше една петстотин кредитова банкнота, шест от сто кредита… Разбира се, че ще ги дадат на сър Робърт.

— А, хиляда и двеста кредита! — възкликна малкият сив човек. Беше попълнил един формуляр. — А каква е титлата Ви? — попита той сър Робърт.

— Военен вожд на Шотландия.

— А, не. Ще напишем само „Оторизиран и упълномощен подпис“. А тук отгоре ще напишем „Служебно правителство на планетата Земя“. Дата… адрес… телефон… не, можем да не ги попълваме, тъй като нямат правна стойност. Моля, подпишете тук долу.

Сър Робърт подписа.

В това време малкият сив човек извади от джоба си малък кочан. Отвори го на първата страница и написа: „Служебно правителство на планетата Земя“. Отгърна на следващата страница и на върха й написа „С1,200“ и своите инициали, след това го подаде на сър Робърт.

— Това е Вашата банкова книжка. Дръжте я на сигурно място и не я губете — и му стисна ръцете.

Малкият сив човек въздъхна на воля, след това отново стана делови. Повдигна ревера на якето си и каза нещо по радио с големината на копче.

Външният часовой им съобщи по предавателя: "Светлините в горната част на кораба му току що станаха сини.

Куонг каза:

— Радиосигналът му в момента казва: „Локална среща. Не прекъсвайте.“

Малкият сив човек щастливо им се усмихна, потривайки бързо ръце.

— След като вече сте клиенти, мога да ви давам съвети. И първият ми съвет е да действате светкавично!

Извади от вътрешния си джоб малка книжка, на която на психлоски бе написано „Адресна книга“.

— Телепортирайте до тези адреси колкото се може по-бързо. Войнствено настроените ще са с предимство. Първият адрес ще бъде Хокнер… да, родната планета на хокнерите… координати… координати… да: градината с фонтаните пред Импреския Дворец. Основните координати са… — бързо изговори поредица от числа и Ангъс едва смогна да ги запише. Бяха същите като в голямата книга на Търл за планетите.

Ангъс подозрително каза:

— Можете ли да работите с пулт за управление?

Малкият сив човек енергично заклати глава:

— О, драги, не. Небеса, разбира се, че не. Още по-малко мога да построя пулт. Само имам адресите!

След това забеляза, че Ангъс се готви да направи изчисленията по корекцията на координатите с обикновен молив.

— Боже мили! Нямате ли координационен компютър? На ръка ще стане след цял век! Нямаме никакво време!

Повдигна ревера си, но преди да каже нещо погледна сър Робърт за разрешение.

— Мога ли да повикам човек от моя екипаж да донесе компютър? Ще ми трябват и червените кутии. Бихте ли изпратили часовой, за да го придружи насам и обратно? Няма да се случи нищо, освен това нали аз съм тук.

Сър Робърт кимна и малкият сив човек измърмори нещо по радиото си. Един от часовоите хукна към кораба. Малкият сив човек чакаше с голямо нетърпение. Но от време на време погалваше заслона на пулта и се усмихваше.

— Какви декорации! Обикновено ги правят много семпли, да.

Появиха се часовоят и член от екипажа със сива униформа, който носеше доста впечатлителен компютър. Връчи го на малкия сив човек и му подаде пакет от нещо, което приличаше на червен картон. След това го придружиха обратно.

Бързо и уверено малкият сив човек извършваше някакви операции от дясната страна на компютъра. Различни клавиатури се появяваха и изчезваха. Пропусна една, но после се върна на нея.

— Ето това е координационен компютър — каза той и го постави пред Ангъс. — На тези клавиши се въвежда точното време на изстрелване. Моментът, в който ще натиснете бутона за телепортация. След това на тези бутони се задава дали ще бъде само „изпращане“, „изпращане и връщане“ или „размяна“. И остава само да се вкарват с ето тези клавиши тук вселената и осемте основни координати на нулевото време по таблицата. Съвсем просто е. Може да го получите като подарък послучай новата сметка. Имам няколко. А сега да видим. Мисля, че можем да започнем изстрелването от две хиляди и двеста, основна звездна вселена. — Погледна часовника си. — Значи след осем минути. За изпращането са нужни около две минути. Предстоят ни трийсет изпращания. Ще се свържем с основните цивилизовани нации, но ще пропуснем психлосите, което прави двайсет и девет, но ще прибавим лорд Вораз — мили боже, надявам се да не го събудим. Всичко един час. След това ще изчакаме три часа и ще направим „изпращане с връщане“. Ще отнеме по шест минути — ще ги улесним, за да не пристигнат уморени и ядосани — значи три часа. Следователно, за около седем часа плюс малко време за организация, трябва да сте ги събрали тук.