Джони запротестира.

— Но братята Чамко сякаш работеха върху това!

— О, братята Чамко! — нетърпеливо каза Сот. — Сигурно са баламосвали. Може би наистина са се опитали, но нямаше как да знаят!

Махна с лапа към другите психлоски спалня.

— Никой от тези тъпанари — каза той с презрение — не може да построи пулт. Някои знаят каквото аз ти казах и то може да послужи за други неща. Но не и за пултове.

Погледна с копнеж към договора.

— В миньорското училище имаше специален клас, подбиран много внимателно от катристите. Избираха най-умните. Рядко се спираха на някой. Дълго ги обучаваха във всеки раздел на миньорството, както на теория, така и на практика.

Имперското правителство бе взело решение само един човек на всяка планета да знае как да построи или поправи пулт за телепортиране в случай на спешна нужда. Затова тренираха и тази група студенти. Викахме им „мозъците на мозъците“. Не винаги бяха приятни, но катристите ги преценяваха като най-добрите. И понеже правителството и компанията бяха толкова смахнати по отношение на секретността, естествено ги пращаха на поста шеф на сигурността на планетата.

„Търл!“, помисли си Джони.

Сот сякаш прочете мислите му и каза:

— Търл беше „мозък на мозъците“. Любимец на катристите. Обучен в абсолютно всяка област. Хитър, зъл. Истински продукт на катристите. Само Търл би могъл сам да направи планове и да построи пулт за телепортация, но него го няма.

Джони трескаво мислеше. Разполагаше с всички записки на Търл. От тях ще разбере последователността!

Но надеждите му веднага бяха разбити. Сот каза:

— Това се отнася и за построяването на телепортационни двигатели. Само Търл можеше да изчисли цялата верига на моторните пултове.

Такива записки Джони нямаше.

— Те са доста различни — каза Сот. — Пултът за телепортация се основава на принципа на „едно и също пространство“. Моторът се движи от съпротивлението, което оказва пространството срещу промяната.

Сот въртеше договора в лапите си.

— Това, което ти казах за психлоската математика е универсално и може да бъде използвано за всичко с изключение на телепортацията.

Джони се оживи. Поне ще могат да се възползват от стотиците хиляди патенти. И все пак нямаше да могат да произвеждат двигатели. Щеше да се принуди в крайна сметка да се задоволи с реактивните двигатели. Това означаваше, че „Отчаяна Отбрана“ няма да се пренастрои толкова лесно. Сети се нещо.

— Но служителите поправяха пултовете на превозните средства — каза той.

Сот се изправи. Погледна договора, после Джони.

— Трябва ти самата верига ли? Мислех, че те интересува математиката. Математиката е чиста наука — добави той със страстта на посветен. — Но ако ти трябва просто веригата…

Започна да рови из книгите си.

— Къде ми е дихателната маска?

Само след няколко минути се намираха навън и Джони издаваше заповеди.

Трябваше да откачат един пулт от самолет, един от камион и един от летяща платформа. Трябваше веднага да ги занесат в работилницата, без да ги пипат. Няколко механика се втурнаха по задачите.

Не след дълго трите пулта лежаха на пода на работилницата.

— Това са трите типа пултове за моторни двигатели. Всички останали са като някой от тези. А сега ще трябва да ми помогнеш. Не съм силен както някога.

Сот затвори вратата, за да не влиза никой. Пресегна се към един рафт и свали „торба за отровна руда“. Джони много пъти ги бе виждал. Бяха прозрачни. Имаха две стегнати дупки, където можеха да се пъхат ръцете. Мислеше, че се използват само при извличане на арсенови съединения, които участват в преработката на рудата.

С малко помощ от Джони, Сот прибра пулта на камиона в торбата. Натъпка вътре всички свързващи жици, които бяха изкарали от камиона. Здраво запечата торбата. Свърза един въздушен маркуч към определеното за целта място на дъното на торбата и тя започна да се издува.

Взе уред за измерване на налягането и комплект с инструменти и ги пъхна през отворите за ръцете. След това вкара ръце до лактите и така запечата торбата.

Наблюдаваше уреда за измерване на налягането.

— Трябват ти сто атмосфери — каза той.

Торбата се надуваше. Уредът стигна до сто. Провери дали не излиза въздух от дупките за ръцете. Не, здраво беше вакуумирано.

Сот взе една отверка от комплекта инструменти, който бе вкарал и бързо развъртя болтовете на горната платка.

Джони захласнато наблюдаваше. Веднъж бе направил това с пулта на един танк и той вече не проработи.

Но Сот просто извади болтовете. Повдигна върха на пулта, върху който бяха всички бутони и измъкна кабелите, които водеха към него.

Надникна в самия пулт. Вътре имаше всякакви компоненти, но за разлика от пулта за телепортационно управление, нямаше изолираща платка. Сот избра една жица с щипки от двете страни и я прикрепи от двете страни на три компонента така, че да ги заобиколи.

— Бушони под налягане — каза Сот. — Вътре в пултовете има високо налягане. Ако налягането спадне, и трите предпазителя се разширяват и изгарят. Ако някой се опитва да си играе с горния панел, налягането излиза много безшумно и бушоните изгарят. Освен тях и компонентите за изтриване, всичко друго, което виждаш тук, е боклук. Изглежда на място. Но е чист боклук. Няма нищо общо с работата на пулта. Заобиколил съм предпазителите. Те ще гръмнат и ще трябва да ги сменя, но механизмът за изтриване няма да се задейства. Веригата все още е непокътната.

Джони се чудеше къде е истинската верига, ако всички тези компоненти не служат за нищо.

Но Сот си знаеше работата. Ритна с крак маркуча и торбата се изпразни от въздух. Изтегли ръцете си и торбата падна.

Сот обърна обратно пулта.

— Тези бутони създават впечатлението, че се включват надолу, като обикновени ключове и докосват фалшивата верига. Но не така работи пултът. Цялата верига е в капака. Като натиснеш някой бутон, той блокира една вътрешна светлинна пътека и веригата се задейства. Така действат всички бутони.

Изпяло скрита верига, направена чрез молекулярна спойка в горната платка. И ако се опиташ да разбереш нещо, веригата се изтрива. Един болт да отхлабиш и край на пулта.

— Трябва ми хартия — каза Сот.

Намери голям лист, по-голям от горната платка на пулта.

— Трябва ми желязо на прах.

Намери кафеникаво черен прах, толкова фин, че сигурно можеше да се носи из въздуха.

Сот поръси с тънък слой прах бялата хартия. След това обърна капака на пулта върху хартията, като внимаваше да не се заплетат кабелите.

Намери няколко жички, закрепи ги за една батерия и я свърза към пулта. Изскочиха искри. Така го нагласи, че между капака и бутоните да протича течност.

Сот бързо чукна по един път всеки бутон от пулта.

Джони изведнъж разбра какво прави. Вдигна ръка, за да спре Сот да не маха капака. Свали от един рафт апарат за метален анализ, качи се на един стол и направи снимка отгоре.

Като свърши, Сот внимателно повдигна капака.

Върху хартията се бе отразила цялата верига. Металният прах бе намагнетизиран и подреден в групички, получили се след натискане на бутоните.

При повдигането на капака една малка част се бе замъглила. Но Джони го бе снимал с апарата. За всеки случай направи още една снимка на мъничките черни линийки.

Разполагаха с веригата!

Сот върна всичко в торбата, наду я до сто фунта, замени изгорелите предпазители и завъртя болтовете на пулта.

След два часа разполагаха и с трите типа моторни пултове. Повикаха механиците да върнат пултовете в превозните средства и да ги свържат.

Джони направи тест. Всички работеха.

Много се различаваше от пулта за телепортиране. Наистина много.

Сот се върна в стаята си. Кашляше силно, защото се бе преуморил. Джони седна на една импровизирана пейка и го изчака да си поеме дъх.

Най-после Сот каза:

— Не мога да разглобя и сглобя пулт за телепортация. Само Търл можеше. Не мога и да построя. Затова може би не трябва да приемам този договор.