За да оправят всички, бяха необходими сто четиресет и четири работни часа — дванайсет дни.

Първите се бяха възстановили напълно преди в операционната да влязат последните. Оказа се, че имат много дупки по зъбите, дори се наложи да извадят тук таме някой зъб. Но как само блестяха зъбите им! Страхотно бяха впечатлени. Като минеха покрай някоя отразяваща повърхност се спираха, поемаха дъх, повдигаха маските си и се наслаждаваха на красивите си нови „усмивки“.

Самият факт, че един психло се възхищава на красивото, бе забележителна промяна.

Не станаха по-любезни. Но станаха по-приятни и по-поносими.

Кер не можеше да понесе как така другите минават през процедурата, а той не. Изобщо не знаеше, че няма капсули, но знаеше, че зъбите му не блестят. Тъй че се наложи да го упоят и да му почистят зъбите. С това се сложи край на цялата процедура.

Екипът започна да се приготвя да заминава.

— Сега всичко зависи само от теб, Джони — каза Маккендрик. — Внимавай, защото не знаем дали няма да се появят някакви остатъчни прояви на агресивност, наслоени от традицията, образованието. Надявам се най-после да разгадаеш математиката им.

Върнаха се в Абърдин.

Джони остана сам.

Чърк събра досиетата на служителите на компанията и ги занесе на Джони. Той ги прегледа едно по едно. Следващото под ред бе голямо, дебело досие, накапано с вода.

Взе го. Беше на някакъв Сот, помощник миньорски менажер на мината край Денвър. Джони никога не го бе виждал там — сигурно си бе стоял в стаята или офиса. Една от причините личеше от досието — Сот бе на сто и осемдесет години. Животът на психлосите траеше около сто и деветдесет години, което означаваше, че Сот не е бил особено свеж и жизнен.

Но в досието му пишеше и други интересни неща. От петдесет годишна възраст Сот не се бе завръщал на Психло. Бе кръстосал всички вселени — тук четири години, там две. Но никога не се бе връщал на Психло. Дори бе телепортиран директно от една вселена в друга. Това изненада Джони, защото мислеше, че както всички товари задължително минаваха през Психло, така и персоналът не може да пътува директно. Тъкмо това правило за задължително преминаване през Психло бе определило темповете на разрастване на империята. Ограниченията идваха от капацитета на платформата за телепортиране на Психло — в едно денонощие можеха да се извършат само ограничен брой приемане и изпращане на пратки.

Джони внимателно прегледа досието. След като завършил миньорско училище, Сот станал асистент по „рудна теория“. До петдесетата година всичко вървяло добре, когато изведнъж бил назначен като заместник менажер на компанията в някаква далечна планета. И през следващите сто и трийсет години постоянно го местили, винаги със същия ранг.

Това беше странно. Джони прегледа всяко едно листче и накрая намери сводка от деня, в който е бил преместен от Психло. Там пишеше: „Неподходящ за учителската професия. Фла, главен катрист, клиника Гру, Психло.“

Тази хартийка бе заточила едно същество за период от сто и трийсет години! Никакви други лоши прояви. Винаги си е вършил работата, нищо друго негативно.

Вместо направо да иде при Сот, Джони най-напред направи опит с Маз. Психлото, на когото Кер бе страшно ядосан, бе един от най-големите екземпляри. Той бе заемал длъжността инженер по локалното планиране.

Джони помнеше инцидента с братята Чамко, затова се въоръжи с един лъчев пистолет, настани се в стая, където имаше много място за отстъпление, ако се наложи, и нареди да доведат Маз.

Зъбите му блестяха иззад маската. Седна, без да се притеснява особено. Беше малко тромав.

— Разбрах, че клоунът Кер е разправял, че не искам да работя — каза Маз направо. — Договор или не, ако смяташ, че едно джудже, офицер по поддръжката, може да командва един инженер по планирането, много грешиш.

— Той просто иска мината да заработи отново — каза Джони.

— За какво? Рудата не може да се изпрати на Психло. Ти я унищожи!

Джони реши да говори открито, без заобикалки.

— Ако ми кажеш как математически да изчисля местонахождението на следващия залеж, аз ще го направя.

Маз се намръщи. Джони се приготви за отстъпление.

— Някак си усещам — каза Маз и става още помрачен, — че не трябва да говоря за математиката с един чужденец.

Премисли казаното. Повдигна маската си отзад и се почеса.

Мина доста време.

— Не мога да се сетя откъде знам това. Може би от миньорското училище. Да, сигурно оттам. Хм, много смешно. Представям си някой, който разтяга пред мен някаква спирала… — Прозя се. Помисли още малко. — Хей! Та това е главния катрист. От години не съм се сещал за него. Смешен стар …… Часове наред прекарваше с най-младите женски, когато не беше в сексшоповете в стария град. Да, той е. За какво си говорихме?

— Да ми покажеш как да работя с математиката — каза Джони.

— За какво да си правя труда? Много по-лесно ми е сам да свърша работата. Какво ще прави той с рудата?

— Ще я праща на други планети — каза Джони.

— Това не е много законно. Каква е премията? Искам да кажа, за мен?

— Както винаги.

— Ще ти кажа какво. Кажи на онзи Кер да не ми се прави на шеф и да внимава как се държи. Ще удвоиш премията ми на тон и ще направя изчисленията. — Засмя се. — Тук има много повече калай, отколкото съм докладвал на компанията. Съгласен ли си?

Джони кимна и Маз излезе. Засега тестът бе успешен. Поне Маз не го нападна. Ще изчака два дни, да види дали няма да се самоубие. Не се случи нищо такова. Маз започна да си го изкарва на Кер, но все пак извади своите анализатори и инструменти и не след дълго отбеляза с бразди къде работниците трябва да копаят.

Джони оползотвори времето. Отиде в Солсбъри с Тор, за да го пази от слонове и черни мамби, и разрови книгите, писани от хората, за да види дали няма да открие нещо за „размахване на спирали“ пред очите на хората.

Намери нещо в една книжка, наречена „Хипнотика за милионите“. Видя му се глупава. Джони направи някаква спирала и я размаха пред муцунката на една малка сърна, която Тор бе хванал, но сърната само я зяпаше. Тор му каза да опита с него, но това само го разсмя.

Според книгата — приспиваш хората, говориш им разни неща и след това те ги изпълняват, без да знаят, че това е заповед. Джони реши, че с психлосите едва ли номерът става.

Както и да е, поне получи представа какво е правил с Маз катристът. Имало е ефект, но недостатъчен без капсулата.

В какъв странен свят са живели психлосите! Представи си само, да държиш цялото население в някаква манипулация на съзнанието. Но явно идеята не е била родена от психлосите. Ето че и древните хора са се занимавали с подобни неща. Капсулите също бе открил с помощта на човешка книга.

Как би могло едно човешко същество да се смята за толкова право, че да превърне другите същества в роботи на собствената си воля? Помисли си за Ларс. Дали и Хитлер не е правил това?

Понеже Маз все още не се предаваше, Джони реши да опита със Сот. Ако някой разбираше от математика, това бе той.

Джони бе твърдо решен да започнат да строят психлоски двигатели. След толкова много неприятности с психлоската математика, здраво й се бе заканил. Трябваше да я разнищи. Друг път нямаше. Търл и неговите проклети уравнения, които не се изравняваха! Ако нещо се случи с някой пулт за управление, никога няма да разбере какво не е в ред. Без психлоската математика нищо не можеше да постигне.

Изведнъж си спомни писмото на Вораз — стотици хиляди изобретени, всичките в математически формули. За да могат оръжейните компании да се пренастроят към мирно производство, му трябваха тъкмо формулите на тези изобретения, събирани в продължения на хилядолетия, може би дори крадени от народите, които сега бяха в бедствено положение. Да, тъкмо тези формули може би щяха да се окажат водоразделът между проспериращи икономики и конференция от гневни лордове, искащи кръвта му. Никой няма да може да ги разгадае, ако той сега не изтръгне тайната на психлоската математика от бившите служители на компанията. Господин Цунг се оказа прав. Въпросът може би бе дипломатически. Може дори да прерасне във война.