Постави резистори, усилватели и всякакви електронни компоненти. Нареди ги по прави линии, завъртулки, кръгове.

Постоянно поглеждаше уравненията и работните си записки и измери всичко по два пъти с невероятна точност. Процедурата бе дълга и сложна и в резултат се получи много сложна верига.

След като привърши, нанесе отгоре много фино покритие с някакъв червеникав прах. През него се виждаше цялата верига, но когато отгоре се поставеше нещо, като молив например, отбелязваше се коя част от веригата се проследява в момента.

След това Търл взе един нож за запояване с тънко острие. С единия край тези ножове режеха метал, като разделяха молекулите чрез разрушаване на тяхната кохезия. Другият край се използваше за възвръщане на молекулярната кохезия и „съшиване“ на метала.

Търл обърна ножа откъм запояващата страна и започна да проследява веригата с него. Откъдето минеше, тънката червена паста се осветяваше. Така нямаше опасност да повтори или пропусне някой участък.

Джони наблюдаваше тази дейност с широко отворени очи. След това се втурна към един от складовете и взе една изолираща платка и запояващ нож.

Направи диагонал но платката със запояващата страна на ножа. Постави в двата края на чертата скоби и пусна ток през нея.

Протече ток!

Значи, ако се подредят изолационни молекули по права линия, получава се пътека, „жица“.

Беше виждал как психлосите винаги запояват платките, ако са ги разрязали, за да инсталират вътре прекъсватели на веригата. Преди мислеше, че ножовете просто не дават ефект върху тях. Вярно, ножовете не ставаха за рязане на платки. Но чрез подреждането на молекули, изолиращата платка провеждаше електричество между точките, където бе минал ножът.

С блеснали очи Джони се върна в залата да изгледа докрай работата на Търл.

След това Търл взе малко разтворител и кърпа и почисти цялата платка.

Не остана нито една видима следа. Но тази „изолираща“ платка съдържаше всички компоненти на една сложна верига.

Видимите компоненти от долната страна бяха пълна измама. Дори не бяха предназначени да работят. И всеки, на който попадне такава платка, ще мисли, че предпазителите й са изгорели. Вероятно учени от много раси в продължение на стотици години са се опитвали да открият механизма на работа на тази фалшива верига и да открият връзката й с психлоската математика.

В момента Търл правеше нещо в горния ляв ъгъл на платката. За съжаление беше оставил една отворена книга така, че от корицата й не се виждаше какво точно прави. Изглежда поставяше превключвател, който излиза на горната платка. От записа само се разбираше, че най-вероятно положението на ключа трябва да се променя при всяка употреба на платката. При първото телепортиране нагоре, при второто надолу и т. н. Върху ключа веднага бе залепено етикетче „реостат“. Достатъчно ясно се виждаше компонентът, към който бе свързан.

Ако при включване ключът е поставен в неправилно положение, компонентът щеше да изпрати импулс към платката и да изтрие цялата скрита верига.

Джони не успя да види на каква позиция трябва да е ключът при първото телепортиране.

Сега Търл сглобавяше платката.

И Джони разбра защо при разхлабване на болтовете, които свързваха горния панел с конструкцията, цялата система престава да работи.

Търл взе един голям електромагнит и го постави около конструкцията. После в една от резбите, откъдето минаваше болта към изолиращата платка, постави предпазител.

Джони слезе долу и взе един. Наричаше се „магнитен предпазител“. Докато през него протича ток, оставаше здрав. Но при прекъсване на магнитния ток веднага изгаряше. За да се повдигне горната платка на пулт за управление, трябва около него да се създаде магнитно поле.

Докато болтът опира в горния ръб на пулта, магнитният горен ръб винаги провежда слаб магнитен ток. Но при разхлабване на болта магнитният ток спира и предпазителят изгаря.

Нещо повече: при изгарянето си той активира един от компонентите под него и изтрива невидимата верига.

Една невидима верига, два заложени капана, които я изтриват, ако попаднеш на тях и една изцяло фалшива верига за заблуда.

И това бе тайната на психлосите.

Джони, изключително трезв и сериозен, направи много копия на веригата на Търл. Можеха просто да я поставят върху парче изолираща платка и да я проследят. Металните контакти в нея активираха невидимата верига. Можеха да изкопират всичко точно.

Всичко с изключение на един превключвател. И ето защо Джони не бе никак опиянен от откритията. Не знаеше как точно се поставя превключвателя. Не знаеше и в какво положение трябва да бъде за всяко последователно телепортиране.

Отново прегледа записа.

Не, не можеше да се разбере.

Мина му през ум, дали да не направят няколко платки и да пробват как трябва да стане. Не, може да повредят нещо друго.

Джони направи пълно описание с много бележки към него.

С тях можеха да направят телепортационни пултове, които биха могли да отворят и евентуално да проследят веригата. Може би. Но без този ключ…

Джони знаеше, че ще трябва да завземат пулта за управление само за да видят как го е поставил Търл.

Рискът бе огромен и можеше да струва живота на много хора.

Знаеше, че трябва да го направят.

Джони усърдно почисти работното си място.

Накратко уведоми Ангъс за всички тънкости на пулта за управление в случай, че нещо се случи с него по време на нападението над лагера в Америка, което бе твърде вероятно. Направи най-подробни записки и обяснения, особено за Ангъс, ако се наложи да построи нов. Обясни му някои от нещата, които можеха да се направят с пулта.

Ангъс яростно протестира срещу решението на Джони да участва в нападението. Джони каза, че няма намерение да рискува ничий друг живот, тъй като операцията бе изключително рискована. Ще го прикриват трийсет шотландци, десет шофьора и петнайсет пилоти. Ангъс продължаваше да протестира, но без никакъв резултат. Ако сър Робърт бе тук, може би двамата щяха да надделеят, но сър Робърт бе в Америка, за да ръководи преместването на Академията и Ангъс се отказа.

Един от помощниците на сър Робърт бе там и Джони накратко го уведоми относно военната ситуация: посетителите изчакваха нещо, но не знаеше точно какво. Джони чувстваше, че това зависи от успеха им при пускането в действие на телепортационната система. При анализа на разговорите между тях стана ясно, че наблюдават американската база и чакат нешо да се случи: посетителите бяха забелязали там психлоси (вероятно Търл и Кер) и изглежда мислеха, че онзи район все още е в психлоски ръце или във всеки случай е политически важен. Джони очакваше небето да се стовари отгоре веднага след телепортацията и затова трябваше да се обяви пълна бойна готовност, тъй като Ден 92 наближаваше много бързо.

Джони инструктира още един шотландски офицер и уреди веднага да построят една фалшива площадка за примамване в района на Сингапур. На северозапад от древния и пуст човешки град имаше психлоска мина за желязо, титаний и калай. Разполагаше с достатъчно водноелектрическа енергия, с атмосферен щит и с определено количество самолети и снаряжение. Няколко китайци, трима пилоти, един комуникатор, един Координатор и шотландският офицер трябваше да заминат там и да построят платформата. Джони им даде стария изгорял пулт за управление и те го поправиха. Под защитата на атмосферния щит трябваше да се преструват, че постоянно изпращат пратки на Психло, които ту се появяват, ту изчезват от платформата. Когато истинският пулт за управление излети от Америка, ще изпратят в Сингапур почти цялата охрана, за да отвлекат вниманието им от истински важния район. Площадката в Кариба бе замаскирана с мрежи от самото начало и от разговорите на посетителите разбраха, че те я смятат за някакъв храм. Джони предупреди офицера, че атаката в Сингапур ще бъде тежка. Но шотландецът само се усмихна, грабна хората си и потегли.