— Как можете да сте сигурни, че някой психлоски инженер не е построил телепортационно устройство? — запита Джони.

— О, — каза втория малък сив човек, — ако е искал да избегне изстрелването на Психло, щеше да дойде право при нас. Най-близката до нас телепортационна система се разби на парчета. Заедно с нея отиде половин град. Ужасно. По някаква случайност този ден не си бях в къщи, а бяхме на излет със семейството ми мили надалеч. Както и да е, собствените ни офиси са на петнайсет етажа под земята.

Дали първият малък сив човек пак не го предупреди да мълчи? Във всеки случай, Джони бе привлечен от вдигнатия му пръст.

Ангъс каза:

— Не виждам да са изброени планети, които имат същата атмосфера като Психло. Има ли планети, на които дишат дихателен газ?

Двамата малки сиви хора се замислиха. След това този, който се бе присъединил по-късно, каза:

— Фобия. Но не смятам, че ще я включат в списъците си.

Двамата се засмяха за нещо. Първият каза:

— Извинете ни. Това е нещо като виц. Най-добре пазените тайни за нас са като отворена книга. Това, че ще пропуснат Фобия е абхюлютно типично за психлосите. Там изпратиха в заточение крал Хак преди около двеста шейсет и една хиляди години. Фобия е единствената друга планета в системата им и е толкова далеч от Психло, че дори оттам не се вижда с невъоръжено око. Толкова е студено, че атмосферата й се е втечнила и лежи на повърхността под формата на езера. Построиха там малък купол и заточиха в него Хак и другите конспиратори, но после така се уплашиха, че ще избяга, че изпратиха наемни убийци и го убиха. Типично за психлосите. Изхвърлиха цялата тази история от учебниците. Я да видим астрографските ви таблици. — Взе ги, огледа ги, после се засмя и показа на другия: — Няма я! Пропусната планета не къде да е, а в собствената им система!

В отговор на погледа на Джони вторият добави:

— Не, и там няма психлоси. На планетата има дихателен газ само под формата на лед, освен това е в ограничено количество. Проби отпреди две седмици показаха, че е напълно необитавана. Можеш да бъдеш сигурен, че това е краят на психлосите. Видях от записи, които отново прегледах тук, че имате няколко, но със сигурност не те са построили това — и той потупа единия от драконите. — По причини, най-добре известни на самите психлоси, преди това ще се самоубият. — Поклати глава. — Имаше няколко оцелели — инженери от минните клонове. И да не мислиш, че не опитахме да ги накараме да построят телепортационно устройство? Сега всички са мъртви.

Дали първият отново не се опитваше да спре другия? Но новият бе малко по-добре облечен и явно той бе висшестоящият.

— Смятам — каза първият, — че наистина трябва да се съберем на официална конференция. Трябва да се занимаем с някои неща.

„А, най-после да си дойдем на думата“, помисли си Джони.

— Не съм член на правителството — опита се да изклинчи той.

Новопристигналият каза:

— Това ни е ясно. Но тази конференция май наистина ти допада. Мислехме си, че ако може ние двамата да поговорим с теб, можеш да ни помогнеш да уговорим конференция с вашето правителство.

— Да поговорим за един бъдещ сериозен разговор — каза другият.

Джони внезапно бе озарен от идея. Сети се, че първият малък сив човек бе пил билков чай.

— След половин час ще вечерям. Ако ядете нашата храна, ще се радвам да вечеряте с мен.

— О, ядем всичко — каза новият малък сив човек, — Всичко. Ще бъдем много доволни.

— Значи след половин час — каза Джони.

И отиде да каже на Чонг-уон, че в крайна сметка наистина ще има гости за вечеря.

Сега може би ще разбере каква заплаха крият за тях тези двамата. Не си въобразяваше. Бяха опасни.

Двамата малки сиви хора наистина ядяха. Джони с изненада откри колко добре вождът бе украсил приемната стая на свободния апартамент. Бяха окачени фенери от цветна хартия с миньорски лампи вътре; две картини украсяваха стените — едната на тигър, вървящ в снега, другата на птица в полет; имаше помощни масички за сервиране; голямата маса в центъра, където щяха да ядат, дори имаше покривка.

Господин Цунг бе настоявал Джони да облече туника от златен брокат — след като Джони категорично отказа да сложи туника от зелен сатен, — която му стоеше много добре.

Отнякъде долиташе тиха и плавна музика. Освен нея, звънът на чиниите, които вождът непрекъснато разнясяше и тракането на челюстите на малките сиви хора, бяха единствените шумове в стаята.

Джони покани Ангъс, но той предпочете да държи под око лунната жирокаса. Искаше да дойде и Стормълонг, но пилотът бе смъртно уморен и използваше времето да дремне в щаба. Покани господин Цунг и вожда да ядат с тях, но те отказаха, защото трябвало да им сервират. Тъй че в крайна сметка вечерята споделиха само Джони и двамата малки сиви хора. На Джони му беше жал, защото имаше ужасно много храна. Освен това нямаше с кого да си говори. Двамата му сътрапезници само ядяха. Ядяха и ядяха!

Вечерята бе започнала с предястия — яйчени кифлички, печени на скара ребра и печено пиле в хартия. Бяха сервирали купища от тях, но всичко бе погълнато от малките сиви хора. След това сервираха най-различни макаронени изделия — палачинкови макарони, йе фу макарони, мун йе макарони, уор уон тон, биф ло мен, йи фу макарони и горн ло уон тон — с тонове! Малките сиви хора и тях изядоха. Сервираха големи плата с пиле — с бадеми, с кашу, с гъби и с личи. И то свърши благодарение на малките сиви хора. След това поднесоха ястия от говеждо — монголско говеждо, говеждо с домати, с яйца и стек с лют пипер. И с това се справиха. Големи плата с гъска по пекински, приготвена по три начина, изчезнаха на свой ред в бездънните им кореми. Сега работеха над ястия с яйца — яйца с пиле фу юнг, много ценените яйца с цветя и гъби фу юнг.

Джони се чудеше откъде бе взел продуктите вождът Чонг-уон, но се сети, че имаха дивеч в изобилие, в това число много птици от езерото. Освен това китайците бяха имали време да засадят и приберат първата реколта от градините, които бяха направили под атмосферния щит, за да ги защитят от диви зверове.

Самият той не яде много. Господин Цунг не пропусна да го уведоми, че повечето от тези ястия принадлежат към южнокитайската кухня, а истинската китайска кухня е била развита на север по време на династията Ч’инг, когато неговото семейство е взело нещата в свои ръце. Трябва да обърне главно внимание на гъската по пекински и монголското говеждо. Джони се подчини. Храната бе вкусна, разбира се, не колкото задушеното еленово на леля му Елън, но ставаше за ядене. Сестрата бе пратила да кажат, че не бива да пие оризово вино заради белия прах, но това не попречи на Джони — той и без това не пиеше особено.

Двамата малки сиви хора изяждаха цялата храна, приготвена за угощението на всички пратеници! Къде я събираха?

Джони се възползва от времето да ги наблюдава и научи нещо повече за тях. Кожата им беше сива и някак груба. Очите им бяха сиво-сини — може би като цвета на морската вода — и имаха тежки клепачи. Главите им бяха обли и нямаха никаква коса. Носовете им рязко се извиваха нагоре точно при върха. Ушите бяха малко странни — повече напомняха на хриле. Имаха по четири пръста и показалец на всяка ръка. Ноктите им бяха силно заострени. Наистина много приличаха на хората. Основната разлика бе в това, че имаха два реда зъби — вторият непосредствено зад първия.

Като ги гледаше да ядат толкова ненаситно и какви количества поглъщаха, Джони се зачуди от каква ли генетична линия произхождат. Напомняха му за нещо и се опиташе да разбере какво. Спомни си за една риба, която един пилот му бе показал, минавайки от Виктория. Пилотът бе паднал със самолета в Индийския океан, тъй като горивото привършило и се изхвърлил със спасителен сал. Докато чакал да го приберат, бил нападнат от тези риби. Когато го вдигнали, застреляли една от тях с харпун и я записали с пиктофон. Беше доста голяма. Как я бе нарекъл? Джони се мъчеше да си спомни. Бяха проверили в някакъв справочник на хората. А, да, акула! Това бе името. Да. Тези малки сиви хора имаха подобна кожа, подобни зъби. Може би са се развили от акули, превърнали се в разумни същества.