Шлейм току-що бе заповядал на Рогодетер Сноул да изпрати корабите на другите воюващи до обектите, защитавани от земните, да събере всички толнепски сили и да поеме с пълна скорост към зоната на конференцията. Заповяда му да не се съобразява с никакви предупреждения на малкия сив човек.

Тъй като основната част от толнепските кораби бяха над Сингапур — доста близо, наистина — щяха да пристигнат след не по-късно от два часа.

В долния край на скиптъра си, противоположно на радиото, Шлейм имаше парализиращ лъч. Трябваше само да извие долния край на скиптъра и всички в залата, освен него самия, щяха да се парализират. Той носеше специални тампони в ушите, които при докосване щяха да преградят ушните мембрани. Цялото събрание зависеше от неговата воля. Трябваше само под някакъв предтекст да ги изкара навън в купата, тъй че и часовоите да попаднат в обхвата на парализиращия лъч и при първия сигнал за пристигането на флотилията да извие скиптъра.

На Толнеп дипломатите се подбираха както по ум, така и по смелост. Щеше да вземе някакво оръжие и ако е необходимо, да си пробие път до контролното табло на защитния кабел със стрелба, след което да го изключи и да пусне своите кораби.

А що се отнася до онзи пулт за управление, изобщо не го бе грижа. За Толнеп щеше да е по-добре да го няма — нация, чиято икономика се гради върху търговия с робство, бе винаги под някаква заплаха и телепортацията много повече бе пречила досега на Толнеп, отколкото й бе помагала.

Той самият бе на такова разстояние от дома, което спокойно можеше да се прелети с кораб. Същото се отнасяше и за останалите воюващи, освен това те щяха да бъдат принудени или да му се подчинят, или да умрат. А за останалите пратеници изобщо не го бе грижа как ще се върнат и изобщо дали ще се върнат. Още повече, мъртвите не говореха — било то пратеници или земни, особно когато бяха погребани.

Естествено, щеше да си направи труд да изтезава този дявол, за да се докопа до процеса на телепортация. Ако междувременно умре, какво от това.

Но най-хубавото в пялата работа бе това, че ако нещо се обърка, щеше да използва собствените аргументи на животното, за да се защити. Ще твърди, че Рогодетер Сноул се е оказал пират и не се е подчинил на заповедта му, а е дошъл тук на своя глава. Можеше да свали и екзекутира Рогодетер Сноул, а флотилията да остане под негово командване. Сноул просто ще бъде пожертван за по-висшето от неговия живот добруване на страната. Това бе съвсем обичайна тактика в дипломатическите среди.

Шлейм можеше дори да унищожи с толнепската флотилия останалите воюващи, ако се наложи.

Планът бе пипнат отвсякъде.

Оставаше му само да измисли как да изкара цялото събрание навън.

Усещаше такава увереност в себе си, че дори не слушаше какво говори дяволът. Каквото да направи, нямаше да му помогне.

Лорд Шлейм търпеливо се облегна назад и с половин ухо слушаше продължилите разговори.

Дипломацията наистина бе изкуство. Но ако се провали, винаги може да бъде заменена с аргументите на силата.

Шлейм докосваше с пръсти дъното на скиптъра.

Напрягаше слух да долови първия рев на моторите на своята флотилия.

Забавиха се малко, докато механиците сменят енергийните капсули на атмосферния прожектор.

Пратениците отново заеха местата си, защото Джони се готвеше да говори.

— Скъпи лордове, високо ценя благосклонното ви разрешение да приключим с толнепския въпрос. Истински съм впечатлен от търпението ви. Уверявам ви, че съвсем скоро ще можем да преминем към въпросите, които са в истинската компетенция на такова събрание.

Много добре му идваше влиянието на чинкоските дискове, пълни с любезности от този род. Лордовете, с изключение на воюващите, бяха определено на негова страна.

Джони стоеше изправен под светлината на прожектора. Копчетата му блестяха. Обърна глава към лорд Шлейм и драконът му сякаш помръдна.

— Толнепе — каза Джони с презрение, — имам няколко снимки, направени докато делегатите на конференцията представяха своите пълномощия. Смятам, че някои неща се нуждаят от обяснение.

Шлейм спокойно се бе облегнал на стола. Нямаше и следа от предишната му нервност.

— Продължавай, дяволе — каза той с почти приятен глас.

Джони внимателно го погледна. Откъде това внезапно спокойствие? Дали бе демонстрация на невероятен дипломатически самоконтрол? В крайна сметка, Шлейм бе хитър и добре обучен дипломат.

Джони сръчно докосна нужните бутони и на мястото на светлината от прожектора се появи нова триизмерна снимка. Беше забележителна. Пратениците повдигнаха глави и занадничаха един през друг. В празното пространство пред тях изникна в три измерения цялата система, където планетата Толнеп обикаляше в деветия пръстен. Огромното слънце — двойна звезда с малък спътник, кръжащ по голямата орбита, хвърляше двойни сенки върху голямата система от планети и луни. В психлоската книга с координати името на системата бе посочено като Батафор („Сириус“ в древните книги на хората за съзвездията).

— Това Батафор ли е? — попита Джони лорд Шлейм.

Толнепът се изсмя.

— След като вие сте правили снимката, трябва да знаете. Защо питаш мен?

Джони посочи с жезъла си ховина, който седеше на втората редица.

— Може би кралският пратеник на ховините ще ни помогне. Това системата Батафор ли е?

От известно време насам ховинът съжаляваше, че участва във всичко това. Нацията му бе отдавнашен враг на толнепите и в минали времена бе пострадала много от нападенията им за набавяне на роби. Започна да подозира, че може би ще им изплатят известни обезщетения. Този „дух на Земята“ явно се бе погрижил да изключи другите воюващи, а той самият бе видял възможност да избегне критика, ако тук всичко се провали. А нещата определено отиваха натам. Най-добре да спечели малко точки в своя полза. Не виждаше никаква заплаха.

Той стана и се приближи. Джони му подаде жезъла си с включен лъч на върха.

Ховинът прокара лъча по системата.

— Аз разпознавам и свиделствам, че това е системата Батафор. Това е старото психлоско име. В нашия край наричаме двойната звезда „Туино“, което на ховински език означава „майка и дете“.

Той докосна с жезъла планетния пръстен най-близо до слънцето.

— Това е Джубо, необитавана заради изключителната горещина и гравитационни пулсации.

Бързо посочи втория, третия, четвъртия и петия пръстен.

— Тези също имат имена, но не са важни. Не са населявани, защото непрестанно са подложени на земетръси и волканична дейност.

Посочи шестия пръстен — планетата, която бе почти изцяло скрита от двойното слънце.

— Това е Тортут, минна планета на психлосите. На времето е имала свое население, но са били унищожени.

Ховинът въпросително погледна към хокнера.

— Скъпи лорде, имаш ли нещо против да продължа?

Хокнерът повдигна рамене и напрегнато се засмя.

— Тъй като вече каза достатъчно, скъпи лорде, можеш и да споменеш какво е собственост на Хокнер!

— Много добре — продължи ховинът. — Седмата планета се нарича Холобан, част от Хокнерската Конфедерация. Осмата планета е Балор, една от нашите ховински планети.

Той насочи лъча надолу и погледна към лорд Шлейм. Но той просто повдигна рамене и каза:

— От теб ще стане превъзходен лектор по астрономия, лорде на ховините. Пропусна част от фауната и флората, но няма значение, продължавай.

Ховинът насочи показалката към деветия пръстен.

— А това, мога да свидетелствам, е Толнеп. — Пристъпи още по-близо. — Да, тези точки около него са петте луни, макар че едната не се вижда от този ъгъл. Толнеп е забележителна планета заради луните си, тъй като в тази система почти няма планети с повече от една луна. Заради състава им, отразителната способност на луните е доста особена. Двойното слънце излъчва нормалния светлинен спектър, но при отразяването му от луните светлината се измества в горната зона на спектъра. Толнепската цивилизация предпочита да работи на лунна светлина и да спи по време на директната слънчева светлина. Говори се, че не са туземци…