Търл изглежда си вършеше работата по обратен ред. През по-голямата част от времето измерваше разстояния, опъваше жици и поставяше позиции на изстрелване. Всичко, което направеше, биваше повтаряно с най-голяма точност долу в Кариба. Бяха опънали жиците и бяха набелязали всички позиции долу в базата. При всяко ново нещо Ангъс веднага се спускаше до Кариба и инсталираше еквивалента на втората защитна площадка там.

В продължение на няколко дни положението не изглеждаше толкова безнадеждно. Търл се бе сдобил с голямо количество метал и бе направил външната конструкция на пулта за управление — тежък, масивен сандък около един квадратен ярд. Построиха същата конструкция и тук, в базата, и го заключиха в една стая.

Но след този изблик на енергия, през последните няколко дни Търл не се бе занимавал почти с нищо. По цял ден си играеше с разни предпазители. Не работеше по конструкцията.

Търл бе изписал цели томове с математически изчисления. Но каква полза? Никой не ги разбираше.

А сега се занимаваше само с предпазители. Джони разполагаше с дубликати на всичко, което Търл майстореше и се опита да разбере какво готви психлото.

Джони бе научил досега едно нещо — във всеки пулт за управление имаше елементи, които изглеждаха като самостойни компоненти, но всъщност бяха само за заблуда. Не бяха резистори или кондензатори. В действителност бяха само предпазители, направени да приличат на други неща.

Търл правеше нещо, за което Джони никога преди не бе чувал. С помощта на измервателни уреди той работеше с „подтоварен“ тип предпазител. Веригата се затваряше само, ако по нея протече ток. Когато токът спре, предпазителят изгаря. Беше странен, толкова малък, че за да го направиш, трябва да работиш с лупа.

Ами да, изглежда това бе единственото занимание на Търл.

Джони разсеяно гледаше записите, когато изведнъж осъзна, че жичката, която Търл използва за този предпазител, много прилича на сребърните капсули в главите на психлосите.

Той забрави всичко друго и се втурна да донесе една от капсулите, извадени от мъртвите психлоси. Да, същото нещо!

Изведнъж всичко се подреди в главата му и той изскочи да търси Маккендрик. Докторът работеше върху един психлоски череп, който бе изчистил и побелил. Опитваше се да намери начин да проникне вътре с инструменти. Остави го на масата пред себе си с очни кухини, вторачени в него без да виждат и се приготви да изслуша Джони.

— Това не е никаква загадка! — каза Джони, като развълнувано посочи сребърната капсула, която държеше в ръка. — Това е просто бушон! Нито вибрира, нито излъчва радиосигнали, нищо подобно. Само един бушон!

Джони грабна няколко снимки на такива капсули, неизвадени от мозъка.

— Виж! Каза, че нервите, които са свързани с капсулата, са първичните импулсивни канали на техния мисловен процес. Добре. Математиката е логически мисловен процес. Приблизително същото като да бъдеш разумен! Значи, независимо дали психлосите имат душа и мислят с нея или не, умствената дейност се извършва посредством тези два канала. Докато един психло разсъждава логично, между тези два нерва има постоянен поток. Дори насън има поток, макар и съвсем незначителен. А сега да си представим, че се появи чуждоземен. Психлото знае, че цялата му раса и империя зависят от това да се опази в тайна психлоската математика. И той моментално се блокира да не мисли за нея. И тогава — пук. Бушонът изгаря!

Маккендрик бе доста заинтригуван. Но каза:

— Само че това не обяснява защо се самоубиват.

— Добре! Погледни тази снимка и този бушон. Сребърната капсула е много близо до бронзовия блок, който свързва удоволствието с болката и действието. Погледни жичката на предпазителя! Като се раздели, краищата й падат в капсулата и се получава късо съединение в бронзовия блок. Психлото веднага получава импулс да убива! Ако не може да го направи в момента, веригата между сребърната и бронзовата капсули предизвиква мания за убийство и в крайна сметка, понеже няма какво друго да убие, психлото убива себе си.

Маккендрик помисли малко и кимна.

— Само че — добави той, — това не обяснява какво става с жените.

Джони взе техния тип капсула и я огледа.

— Това е друг вид предпазител. Тъй като математиката е логическа мисъл, тя ще предизвика протичането на ток. Вероятно на жените не се преподава математика — това е част от техния морален код. Жените се смятат за нелогични същества. Когато започнат да разсъждават по математически или дори само да опитат, веригата се претоварва и предпазителят изгаря. Нямат бронзов предмет, затова само изпадат в кома. Разумната част от мозъка им повече не е свързана и нямат връзка с нерваната система.

Джони спря за малко.

— Обяснението ми може и да не е пълно, но знам, че това са само предпазители и вериги. И ето как защитават своята империя!

— И ето защо са толкова смахнати — добави Маккендрик. — Сигурен съм, че обясненията ти са съвсем правилни.

Маккендрик обърна психлсокия череп върху операционната маса. Беше голям, масивен, тежък. Сложна структура от кости и стави.

— Само едно нещо не е както трябва.

Джони бе като зашеметен от факта, че стигна толкова далеч. Наостри уши.

— Не сме напреднали ни сантиметър по въпроса с изваждането на тези неща от главите им.

Джони безмълвно остави снимките и капсулите на масата и излезе от стаята.

Денят определено не го изпълваше с надежда.

Джони се стрелна на северозапад с бойния самолет Марк 32.

Тревогата бе вдигната само преди около половин час. Гленканън бе в опасност.

Беше Ден 78, оставаха само четиринайсет дни до момента, когато Търл бе планирал да се телепортира. От последните дискове се виждаше, че той все още не е започнал пулта за управление. Ужасно се бавеше.

А сега и това! Гленканън бе нападнат по време на полет.

Посетителите на четиристотин мили над земята се бяха увеличили. Сега бяха осемнадесет. Полу-капитан Рогодетер Сноул се бе върнал с още четири тежко въоръжени бойни кораба. Един от тях, ако не и повече, бе със сигурност самолетоносач. Вероятно тъкмо от него са нападнали Гленканън.

Джони не бе взел комуникатор със себе си. Когато дойде тревогата, той просто бе излязъл от лагера. Стормълонг и още двама пилоти набързо излетяха, а Джони успя само да грабне една въздушна маска и скочи в самолета. В момента цялата въздушна комуникация се извършваше на пали. И Гленканън, и Стормълонг имаха комуникатори до себе си и ги използваха. Затова Джони не знаеше какво става. Гласовете на будистите не губеха своята напевност дори по време на битка, затова и по интонацията не можеше да се отгатне как вървят нещата.

Джони набра височина и обхватът на екраните му се разшири. Стормълонг и другите два самолета бяха точно пред него. Още не беше засякъл Гленканън.

Джони включи един от горните скенери. Три от посетителите се виждаха, макар и не така ясно, както нощем, тъй като ултравиолетовите лъчи пречеха.

Като че ли беше корабът от клас Валкор. Другите два с него бяха по тежки, по-масивни. Да, същия кораб — имаше мост с диамантена форма. Самият полу-капитан Рогодетер Сноул.

Трите кораба не слизаха долу. Явно за това трябваше много слънчева енергия и те я пестяха. Другите два кораба приличаха на самолетоносачи.

Да! От единия отново атакуваха. Шест иглоподобни самолета се спускаха надолу като стрели.

Направо на психлоски Джони каза:

— Нови шест отгоре! — това трябваше да предупреди Стормълонг.

Ето къде бе Гленканън. Летеше на около сто хиляди стъпки и се спускаше към базата. А придружаващия го самолет? Ни следа от него.

Четири игли се стрелнаха зад Гленканън. Периодично от оръдията им излизаше огън с дълък обхват.

Стормълонг се насочи натам.

Трите самолета, близо един до друг, се врязаха право в преследвачите толнепи.

Експлозия! Втори взрив с горещ син пламък. И още един.

Само един толнеп се измъкна от дима.