Беше се задъхал. Грабна купчина карти, които седяха върху червения картон и ги пъхна в ръцете на сър Робърт.

— Подпиши се долу на всяка от тях, а аз ще попълня останалото. Подавай ми ги веднага щом ги подпишеш.

Сър Робърт погледна формуляра. Беше на психлоски:

На малкия сив човек му се стори, че Сър Робърт разглежда формуляра прекалено бавно.

— Подписвай се, подписвай се — каза той. — Два пъти — на последните два реда. Инициалите и печата и всичко останало ще попълня аз.

Малкият сив човек правеше кутийки от червените картончета. Натискаше ги в двата ъгъла по диагонала и те добиваха формата на куб. Отгоре на всяка имаше съдче за горене и малък гонг.

С неподозирана бързина малкият сив човек грабна пърото подписано картонче, попълни го, сложи инициали и печат и го пусна в кутията.

— Хокнер! — каза той на Ангъс и отиде в центъра на платформата, пусна кутията, бързо се върна и се зае със следващата.

Джони погледна часовника си, взе координатите и бележките, които Ангъс бе откъснал от компютърната лента и ги вкара.

— Сега!

Джони натисна бутона за телепортиране.

Първата кутийка потрепна и изчезна.

— Толнеп! — каза малкият сив човек. — Парадния вход на Домът на Плячката.

Ангъс се зае с компютъра, а Джони зададе информацията в пулта. Малкият сив човек изтича до платформата с втората кутия. В момента, в който излезе от платформата, Джони натисна бутона за изстрелване. И тази червена кутия изчезна.

Будистките комуникатори разбраха каква е процедурата и облекчиха малкия сив човек от разходките до платформата. Той и без това здраво се бе задъхал.

Момчето Куонг забеляза, че всички картончета се попълват с една и съща информация, като се изключат адресите, тъй че започна да помага на малкия сив човек. На него му оставаше само да постави инициалите и печата и да ги пусне в кутията. Набраха преднина и приключиха за двайсет минути. Разполагаха с още четиресет, за да изпратят готовите кутийки.

Леко задъхан, малкият сив човек се отдръпна и ги остави да довършат работата.

Сър Робърт се обърна към него:

— Ти ще участваш ли в ръководенето на конференцията?

Малкият сив човек поклати глава:

— О, драги, не. Аз само помагам. Като пристигнат, всичко е във ваши ръце!

Джони и сър Робърт се спогледаха. Най-добре да измислят нещо, и то много бързо. След шест часа и половина тук щяха да пристигнат упълномощени министри на двайсет и девет раси, които очевидно представляваха около пет хиляди отделни планети!

Малкият сив човек каза нещо в ревера си.

Един от външните часовои се обади:

— Светлините на кораба току-що се промениха. Синята просветва по-бързо и има силна мигаща червена светлина.

Един от комуникаторите каза на сър Робърт:

— Радио съобщението, което излъчват, току-що се промени. Казва: „Локална трусова зона. Животът и безопасността на представителите ви ще бъде застрашен от оръдеен огън, самолети и нападатели. Не се приближавайте на повече от петстотин мили до района.“

Сър Робърт каза:

— Не можеш ли да обявиш цялата планета за трусова зона?

— О, не, не. Не мога да направя това. Това ще предизвика протести — не мога да узурпирам правомощията на държавата. Съжалявам. Хората ви на другите места ще трябва да издържат.

Сър Робърт отиде в контролния щаб, за да разпрати съобщения какво става тук. Това ги окуражи. Докладваха, че атакуващите продължават да ги нападат със същата сила. Засега издържаха, но неизвестно докога. По някакви глупави съобръжения врагът бе опожарил древен Лондон, бяха докладвали пилотите.

Ангъс бе изкарал компютърни бланки за по-голямата част от телепортирането, а малкият сив човек му предложи да довърши сам работата на компютъра. След това ще изкарат необходимите бланки за „изпращането с връщане“, което ще зацочне след три часа.

Наоколо се навъртаха вождът Чонг-уон и един китайски инженер и се опитваха да привлекат вниманието на Джони. Той ги видя и повери пулта на Ангъс.

— Простете ни — каза вождът. — Става въпрос за язовира. Нивото на водата пада, вече се виждат генераторите. Моят инженер Фу-чинг казва, че след четири часа няма да има електричество.

А имаха работа за още шест часа и половина!

Джони изпрати да повикат Тор и да донесат някои карти, включително и копие от старата психлоска карта на отбраната им.

Докато чакаше, наблюдаваше как малкият сив човек работи с компютъра до пулта за управление. Пръстите му направо летяха. Владееше компютъра така, както опитен и сръчен пилот управляваше пулта на самолет. Забеляза, че дори не поглежда към клавишите. Пръстите му сякаш сами се движеха с шеметна бързина. Джони си помисли, че зад измамно обикновената му външност вероятно се крият много неща. Не само името и самоличността му, които още не знаеха. Очевидно имаше много сериозна причина да им помогне, която още не бе разкрил. Не че Джони се съмняваше в него. Просто имаше усещането, че каквото и обяснение за присъствието си да им даде, най-важното ще остане скрито. Реши, че независимо какво ще им каже по-късно малкият сив човек, той лично ще се потруди да разкрие истинските причини. Това беше просто някакво усещане. Не, беше сигурен.

Но всяко нещо с времето си. Най-сериозната опасност сега идваше от язовира, тъй като ако захранването спреше, край на всичко! А разполагаха само с два часа. Как да се поправи язовир с такива размери за два часа? Ама че работа!

Донесоха картите. Едната представляваше скица, направена неотдавна от китайските инженери. Беше обозначено местоположението на селото. Имаше план на езерото и като се оставят настрана неразбираемите китайски йероглифи, всичко беше ясно и пригледно.

Джони погледна отбранителната карта и чак сега забеляза, че на нея пише: „копие, направено при първоначалните разузнавателни мисии“. Съдейки от психлоските дати, първоначалните разузнавателни мисии са били предприети преди почти хиляда и сто години. Взе лупа и прочете първоначалните данни за язовира.

По времето, когато психлосите са превзели и инсталирали отбранителната инсталация в язовира в Кариба, дължината му е била около две хиляди стъпки. Височината — около четиристотин и двайсет стъпки, а зад него е имало езеро с дължина сто седемдесет и пет мили и дължина двайсет мили в най-широката си част. Доста внушителен язовир. Отгоре дори е имало път за превозни средства.

Джони сравни картите. На оригиналната не бе отбелязано никакво село. Какво означаваше това? Нима повърхността на планетата се е променила?