Тъй че, преди да поемете всички тези рискове, трябва добре да ги разберете.

Джони се изправи. Малките сиви хора още не бяха подписали нищо. Страхуваше се, че могат да се отметнат. Взе шлема си и сребърния жезъл.

— Ние със сър Робърт обсъдихме този въпрос. Дори се упражнявахме. Рисковано е. Но съм убеден, че нямаме друг избор. Давате ли ми временно правото, всички от вас, през следващите два часа да наложа политиката на банката? Ако не успея, не губите нищо.

— Да наложиш политиката на банката? — зяпна от учудване лорд Вораз.

— Така да бъде! — каза баронът.

— Но той може да насочи нещата в посока, която…

— По-добре кажете да, лорд Вораз — каза Макадам. — Говори не кой да е, а Джони Тайлър.

Лорд Вораз безмълвно изгледа първо Макадам, после барона.

— Още не съм подписал…

— Нито пък аз — каза Драйс.

Баронът се пресегна и натисна главата на лорда, за да изглежда като кимване.

— Каза да, Джони. Започвай.

— Но той може да направи нещо опасно — опитваше се да протестира лорд Вораз. — Той е много особен!

Джони и сър Робърт вече бяха излезли. Сър Робърт бе изключително мрачен.

Брезентите около платформата бяха свалени. При всяко оръдие в лагера седеше един руски войник. Обедното слънце ярко падаше върху белите им туники и лъскавите оръжия. Няколко пратеници почиваха на сянка под стрехите на пагодата.

Джони изпрати да повикат домакина и заповяда да събере пратениците в залата за конференции.

Като чу раздвижването, Стормълонг изскочи от щаба с разпечатка в ръце и се втурна към сър Робърт и Джони. Но голямата превързана ръка на полковник Иван го спря.

— Не ги безпокой — вече се оправяше що-годе на английски.

Имаше заповед. Стоеше и наблюдаваше как пратениците се стичат към залата. Знаеше, че след малко там ще влезе и Джони, а също и какво има намерение да направи. Притесняваше се за него, тъй като нямаше да може да го защитава вътре. И най-повърхностния поглед към лордовете откриваше, че много от тях тайно носят оръжия под фините си дрехи. След като Джони ги шокира, както бе планирал, възможно бе да прибягнат към сила. Предстоеше му да плува в река, гъмжаща от крокодили. Полконник Иван бе решил: ако направят нещо на Джони, нито един от лордовете или хората от банката няма да се измъкне жив от тук. Но това нямаше да помогне на Джони, ако се нахвърлят срещу него. А това бе напълно вероятно.

Ангъс бе клекнал до атмосферния прожекционен апарат. Правеше последните приготовления. Огледа се и видя какво става. Побърза да приключи. Апаратът ще им трябва само след момент.

Разочарован, Стормълонг продължаваше да стиска в ръце разпечатката. Иван все още го задържаше. Видя как в залата влизат последните лордове, а след тях и сър Робърт и Джони.

В залата за конференции домакинът разместваше и подреждаше столовете, за да могат да седнат всички.

Влязоха двамата малки сиви хора, заедно с барона и Макадам, и седнаха до стената.

Сър Робърт бе застанал до Джони на издигнатата платформа. Хвърляше сърдити погледи към лордовете изпод гъстите си сиви вежди. Трябваше по някакъв начин да поставят на колене тези могъщи лордове. Нямаше нищо против да си послужи с меча. Само се надяваше, че изходът няма да се окаже фатален.

Разнесе се маршова музика.

Домакинът се изправи.

— Уважаеми лордове, тази последна среща на конференцията е свикана по искане на пратеника на Земята. Представям ви сър Робърт!

Началото не бе добро.

Вълна на неодобрение премина през лордовете. Погледнаха изпод очи към лорд Вораз. Нима това не е търг? Откъде накъде представителят на Земята ще им говори?

Сър Робърт, облечен в царствените си дрехи, застана в средата на платформата. Светлината от прожектора се насочи към него.

— Уважаеми лордове — каза той с плътен, напевен глас, — освен търга трябва да обсъдим нещо важно.

— Искаш да кажеш — обади се Фаулджопан, — че сте ни задържали тук дни наред за нищо?

— Запасите ни от храна и въздух са на привършване — извика лорд Дом. — Отдавна пресрочихме предвидения престой! Само ще ни губите времето ли?

Започнаха да си показват рогата. Вораз не мърдаше, само си седеше с безизразно лице. Дълбоко се съмняваше в ефекта на всичко това.

— Уважаеми лордове — провикна се сър Робърт така, че биха го чули из цялото бойно поле, — в последно време между вас много се говореше за награда!

Веднага утихнаха. Една награда винаги можеше да привлече вниманието като магнит.

— Имаше определени две награди, всяка от по сто милиона кредита, за да се насърчи издирването на определен обект!

— Вярно е — чуха се викове. — Трябваше да се открие „онзи“!

Лордовете застанаха нащрек.

— Ето го „онзи“! — Протегна ръка и посочи Джони.

Светлината от прожектора се премести върху Джони и копчетата и шлема му заблестяха.

Моментът бе драматичен. Чу се как лордовете шумно си поемат дъх.

Не се получи точно така, както Джони се надяваше. Намесиха се чувствата на сър Робърт. Но все пак ефектът бе забележителен.

Сър Робърт отново поде със силен, триумфираш глас:

— С помощта на шепа шотландци той постави край на най-могъщата империя сред всичките шестнайсет вселени!

— Този човек — извика сър Робърт, — съкруши империя, която бе смазала и държеше в страх всички вас! Всички вие заедно притежавате пет хиляди планети! А той победи империя с повече от милион планети!

Делегатите седяха, без да помръдват. Страхуваха се какво ще последва. Бяха невероятно впечатлени.

— Искате ли да видите какво направи той, за да постави край на съществуването на Психло?

Не чакаха да получат отговор. Четирима руснаци, начело с полковник Иван, се втурнаха в залата, заедно с прожекционния апарат. Поставиха го на мястото му и се оттеглиха чинно до стената.

Сър Робърт натисна един бутон на дистанционното управление. Прожекторът изгасна и се включи прожекционния апарат.

Над платформата внезапно изникна картина от Имперския град точно преди катаклизма. Виждаха се брилянтните очертания на могъщия Психло.

Много малка част от пратениците бяха виждали преди пълна снимка на града. Заслужаваше си да дадеш дори живота си, за да се озовеш там. Но веднага познаха куполите на палата, които фигурираха в психлоските печати. Самото виждане на Психло бе преживяване.

След това се разигра катастрофата.

Затаиха дъх.

Никога преди очите им не бяха виждали такова огромно стихийно бедствие.

Пред вторачените им погледи планетата Психло бе погълната от адска топяща всичко смърт и се превърна в ослепително ярко слънце.

Апаратът се изключи. Светлината на прожектора не се появи. Гласът на сър Робърт ги бомбардира от тъмното.

— Спомнете си за робството, което са посяли психлосите! Спомнете си как промениха целия живот на хиляди нации! Помислете какво стори тиранията им! И проумейте, че сега на всичко това е сложен край, за вечни времена!

— Дължите на този човек — светлината обля Джони — страшно много за това, че ви е освободил от едно чудовище!

Пратениците не бяха свикнали да изпитват страх. Но сега се страхуваха.

Сър Робърт продължи. Пренебрегна заповедите на Джони. Това бе по-силно от него. Освен това така мразеше тези безмилостни лордове, които може би бяха унищожили Шотландия.

— Видяхте какво може да направи с планета като Психло! А сега ще ви покажа какво още може да направи!

Сър Робърт изключи прожектора и натисна дистанционното на прожекционния апарат.

Появи се поредица от записи на случилото се с толнепската луна. Преди бяха видели само отделни снимки. Но не бяха видели окончателния край на луната, тъй като бяха заети със събитията около Шлейм.

Луната започна да се сгромолясва и сякаш да се самоизяжда пред очите им. Отново пред очите им големият кораб, който се бе опитал да избяга, бе погълнат от стихията. След това дойде ред на снимките от върха на планината в Толнеп.