Джони също не ги бе виждал. На пръв поглед луната сякаш се превръщаше в газ. След това се забелязваше, че газът се втечнява заради космическия студ.

Особен ефект имаше сдената с падащото парче желязо, която Джони не бе виждал. Точно преди да премине през повърхността, яростно го близна един огнен език. За секунда се нажежи до червено, след това докосна втечнения газ и се понесе надолу към все още течното ядро.

Луната бе не просто кълбо газ, но и кълбо от неизброими квинтилиони мегаволтове от електричество. Разделянето на атомите е породило огромен заряд, но тъй като няма кислород в втори полюс, който да предизвика електрически поток, ниските температури на космоса са замразили образуваното електричество. Джони осъзна, че тъкмо по този начин действа психлоското гориво, но в него няма тежки метали. И тази луна щеше да унищожи всеки кораб, който се приближи към нея — не с друго, а с огромния си електрически заряд. А, ето един метеор! Появи се светкавица и го стопи.

Пратениците бяха видели как цяла планета пламва като горящо слънце.

А сега видяха как една луна изчезва и се превръща в студена, смъртоносна, смразяваща маса, сееща унищожение.

Гласът на сър Робърт им подейства като шокова вълна.

— Ако поиска, той може да направи това и с родната ви планета!

Дори да ги бе зашеметил с оръжие, ефектът нямаше да е толкова смразяващ.

— Освен това — продължи той — не можете по никакъв начин да му попречите!

Джони не го бе планирал точно така. Но сър Робърт търсеше своето отмъщение.

Светлината от прожектора се насочи към Джони.

Сър Робърт им викна:

— Той ще постави двайсет и осем телепортационни платформи на двайсет и осем различни места — нито едно няма да бъде на тази планета. В тях ще бъдат вкарани координатите на родните ви планети. Тези двайсет и осем платформи ще изстрелят смъртоносния заряд, всичките едновременно, ако някой от вас предприеме враждебни действия!

Това далеч не бяха заръките на Джони. Двайсет и осем платформи — да. Но не да…

— Само един мъничък инч отклонение от правия път и всички планети, на които живеете, ще последват съдбата на тази луна!

Бяха парализирани.

— Вие — извика сър Робърт, — всички вие ще подпишете споразумение, което ви забранява да воювате с нас и помежду си. Ако откажете, родните ви планети, всички до една, ще се разпаднат като онази луна, а с тях и всички вие, и вашите народи! — Отново посочи към Джони. — Той може да го направи и ще го направи! Тъй че, заемайте се с работа и подпишете споразумението, веднага!

Настана пълен хаос!

Всички пратеници до един скочиха от местата си с гневни викове.

Полковник Иван двойниците му застанаха нащрек.

Шумотевицата бе оглушителна.

Сър Робърт ги гледаше триумфално.

Джони застана в средата на платформата. Лъчът на прожектора го последва. Вдигна ръце в знак да замълчат. Бъркотията малко се уталожи.

Последно се чу викът на Браул, който изразяваше чувствата на всички.

— Това означава ВОЙНА!

Джони продължаваше да седи по средата. Постепенно присъствието му въдвори ред.

— Това не означава война — каза той. — Напротив, означава мир!

Зная, че икономиките ви са настроени да функционират чрез войни. Зная, че за вас най-добрият начин да се освободите от излишъка население е чрез войни.

Но във всяка война единият губи. Всеки си мисли, че това няма да е той. Но шансовете и на двете страни са едни и същи.

Тъй че, като обявяваме мир, ние само ви защитаваме един от друг.

Фаулджопан изведнъж извика:

— Като се приберем, можем да изпратим срещу вас могъщи армади! Дори да унищожите всички ни, те ще дойдат и ще ви разгромят. А що се отнася до теб, ти открито си се изложил на смърт!

Изведнъж сър Робърт се озова пред Джони.

— Флотилиите ви не ще спасят собствеите ви планети. Срещу тези платформи няма никакъв начин да се защитите. Той единствен ще знае къде са те. И ако изминат трийсет дни без той да ги препрограмира, в случай, че нещо е случи с него, платформите ще стрелят автоматично. Ако се случи нещо с него или със Земя, родните ви планети ще бъдат унищожени.

Освен това той има двойници. Изглеждат точно като него — невъзможно е да се различат. Може да си мислите, че убивате него, а да убиете някой от тях. И ако някой от двойниците бъде нападнат или убит, платформите ще стрелят. Всичките!

Във ваш интерес е да защитавате Земята и него. От това зависи вашия живот, живота на вашите управници и на народите ви.

А що се отнася до това, да изпратите флотилиите си да ни унищожат, това е напълно възможно. Но ако не се завърнете, те няма как да разберат, нали така? Ще ни нападнат, но няма да има къде да се върнат. Помислете за това!

— Заплашвате пратеници! — извика Браул.

— Той защитава пратеници! — рязко каза сър Робърт. — С вашите военни индустрии, настроени да работят под пълна пара, в залата има доста пратеници, които скоро ще представляват победени правителства.

Трябва да погледнете на нещата от принципа „force majeure“. Това означава, че във всички вселени се е появила неочаквана и неконтролируема ситуация. Висша сила!

Този човек и способностите му представляват ситуация „force majeure“. Това коренно променя нещата и определя какво ще бъде бъдещето.

Аз съм човек на войната. Вие сте дипломати! Във властта ви сега е да упражните влияние върху тази „force majeure“. Ако не се възползвате, не сте дипломати, а глупаци, при това глупаци-самоубийци!

— Как бихме могли да се намесим? — попита един дребен лорд от последните редици.

Джони внимателно побутна сър Робърт встрани. Не стана както го бе планирал. Сър Робърт си имаше собствени идеи. Но на практика се бе справил чудесно. Всички напрегнато слушаха.

— Преди да се извърши телепортацията от платформите — каза Джони, — ще бъде свикана конференция на пратениците. Така ще се отстрани вероятността от несправедливи действия или грешки.

Видя, че е предизвикал интерес.

— Платформите могат да действат като оръжие на такива конференции.

Забеляза как обмислят думите му. Забеляза как поне някои от тях клонят към идеята, че това може да даде на тях, като индивиди, нова власт и тежест в правителствата им. Типично в стила им. Не размишляваха върху неговата идея, а върху собствения си интерес. Гледаха към пръстите си, или извитите си нокти. Клатеха глави ту на една, ту на друга страна. Но знаеше, че още не ги е спечелил.

— Това все още си остава заплаха — обади се някой.

— Няма да реши проблемите в икономиките ни — каза друг. — Точно обратното, ще предизвика хаос.

Джони ги погледна. Постепенно започна да осъзнава с какви хора точно си има работа. Всеки един от лордовете, както и правителствата им, са били възпитани в сянката на жестоките и садистични психлоси. Макар че са запазили политическа свобода, върху мирогледа им се е отпечатала психлоската философия — всички същества са просто животни. Алчността, печалбата, корупцията се смятат за истинската природа на всеки индивид. Никаква порядъчност, никакви добродетели. Породата на психлосите!

Такива чувства може да има само един луд. Психлосите бяха скроили живота по такъв калъп и след това бяха казали: виждате ли, това е животът.

Как би могъл да достигне до тези могъщи лордове?

— Нашите индустрии — обади се друг — са настроени спрямо войната. Междугалактическият мир би ни съсипал, всички нас!

Така е, помисли си Джони. За психлосите бе изгодно всички, с които търгуваха, да воюват помежду си. Какво ги бе грижа какво правят тези „свободни планети“, стига само да купуват метал. Психлосите са могли да ги унищожат във всеки един момент. Психлосите са имали интерес другите да се бият като животни, вярвали са, че не са нищо повече от животни!

Джони каза:

— Има и други начини за управляване на икономиката. Можете да преустроите всяка военна индустрия в „потребителско производство“. Произвеждате неща за населението. Хората ще имат работа. Ще произвеждат неща един за друг. Населенията ви са най-добрия пазар за вашите индустрии.