Литмир - Электронная Библиотека
A
A

Хвана го между два нокъта, погледна го с копнеж и го подаде на Джони.

Джони се зачуди какви ли щяха да са психлосите, ако не са се намесили в мозъка им катристите.

— Не, не — каза Джони и му го върна. — Свърши чудесна работа. Всъщност, ключът към конвенционалната психлоска математика, който ти ми даде, може да отключи вратата на парад от открития, които Междугалактическата е трупала. Може би помогна за просперитета на много, много раси.

— Наистина ли? — каза Сот. Помисли върху това. — Това е много хубаво. Да, много хубаво.

Беше се отнесъл.

— Знаеш ли — каза той след малко, — трябва да се справите и с проблема за сигурността. Страшно много хора от страшно много раси ще направят какво ли не, за да се доберат до психлоската математика и някои изобретения, които психлосите са откраднали. Сигурно знаеш, че професор Ерн, който е открил и развил телепортацията, е бокснард. Не? Ами да, не е психло. Да, много народ ще се опита да докопа тази информация. Но мисля, че мога да ви помогна.

Доста време мисли.

— Да, като че ли мога да го направя. — Усмихна се. — Като всеки човек с хоби обичам да си играя и да разнищвам нещата и преди петдесет години — бях на една ужасна планета, нямаше ни едно дръвце — си поставих задачата да вкарам психлоската висша математика в компютър. Ако някой бе докладвал, компанията и правителството сигурно щяха да получат удар. Но си спомням веригите, които направих. Ще работят, няма как, но ще ми трябват компоненти и уреди.

Компютър! Джони се ужасяваше, че ще трябва да решава стотици хиляди формули, за да могат изобретенията да влязат в употреба. Ако имаха компютър, всеки можеше да се справи с тях.

— Ако го направиш, ще ти платя милион кредита от собствения си джоб — каза Джони.

— Един милион кредита? — зяпна Сот. — Не съществуват толкова пари!

Затърси нещо из бумагите на бюрото и Джони помисли, че се опитва да намери някоя книга, но той търсеше канчето с кербанго. Очевидно имаше нужда от нещо стимулиращо. То бе празно и Джони извади пакет кербанго и го сложи вътре.

Сот с благодарност сдъвка малко, след това се сети, че не е учтиво и предложи на Джони. Разбира се, той му отказа.

— Ти ме стресна — каза Сот. — Но исках да ти кажа още нещо. От известно време се забавлявам с това, да измисля как да се адаптира психлоската аритметика към по-простата десетична система.

Пак се разрови из куп писания на пода, намери нещо и го подаде на Джони.

— Системата е удивителна. И деца, и възрастни я усвояват много лесно. Психлоската империя се придържаше към единадесетичната система, само за да объркват другите.

— Аз бях страшно объркан! — каза Джони.

— Така е, но това беше част от проблема със сигурността. Както и да е, всички основни аритметични функции и по-простите формули могат да бъдат превърнати в десетичната система. Така дори парите могат да се печатат в десетичната — както виждам, новата емисия на Галактическата банка си остава в единадесетичната. А ето какво си мисля:

— Ако десетичната влезе в повсеместна употреба, никой няма да иска да се занимава с тромавата единадесетична. И тя ще излезе от употреба!

Облегна се на стола с триумфиращ вид.

— Ще имате вашия компютър. Хората ще започнат да смятат единадесетичната система за антика и ще я забравят. А това само по себе си дава идеална сигурност!

Джони бе намерил лист хартия и бързо пишеше.

— Втори договор! — каза Сот, като го разгледа с обърнати букви.

— Като допълнение на първия — каза Джони. — Два милиона кредита, ако направиш компютъра и още един, ако пригодиш психлоската система към десетичната.

— О, драги — развълнувано каза Сот. — С това мога да събера цяла библиотека с математически книги! Даже десет, петдесет! Бързо, дай да подпиша докато не си се отметнал!

Когато договорът беше окончателно готов, Сот го погледна и каза:

— Знаеш ли, на Психло това би ме направило много богат. С такива пари можеш да си имаш десетина женски, да отгледаш голямо семейство и да станеш родоначалник на благородническа династия. Но с Психло е свършено.

— Тук има психлоси — каза Джони. — Има няколко психли. Расата не е свършена.

— А — махна Сот. — Ти не знаеш. Катристите много отдавна са върнали обратно населенията на всички колонии. Убедили са трона, че колониите на други планети могат да мутират, например да се пригодят към друга атмосфера и представлявали заплаха за короната. Затова настояли всички бебета да се раждат единствено на Психло.

Където могат да поставят капсули в главите им, помисли си Джони.

— Много рядко се разрешаваше на някой благородник да заведе жените си на някоя планета, и то само ако го придружава цял екип катристи. Всички служителки на компанията са били стерилизирани за дълъг период, преди да бъдат изпратени на някоя колония.

— Искаш да кажеш…? — Джони посочи с ръка спалните помещения.

— Да — каза Сот. — Всички жени тук са стерилизирани. Не могат да имат деца.

Замисли се и след малко каза:

— Можеш да си помислиш, че те обвинявам за това, че унищожи планетата. Не, не те обвинявам. От момента, в който властта е била завзета от катристите, расата е започнала да отива на зле. Както разбирам нещата, програмата им да деградират всеки, да потискат всяка група, която се е стремяла към нов морал, да наричат всички животни, е превърнала психлото в звяр. Хората от всички вселени и от всички векове са се молили империята ни да загине. Как само са я мразили!

Погледна Джони.

— Рано или късно все някой трябваше да освободи галактиките от Психло. Много раси са го мечтаели. Ти — и той посочи с нокът Джони — може би си мислиш, че си го направил сам. Но не си. Цялата цивилизация е била обречена от момента, в който катристите са започнали да я контролират. Не си ти. Те унищожиха Психло и цялата империя. Търл бе техен продукт и вярвам, че и той е имал пръст в унищожаването. Знаеш ли, чувал съм, че често като седял в стаята за отдих, обичал да казва, че човешкият род бил застрашен от изчезване. Заради катристите психлосите са станали застрашен вид в продължение на хилядолетия. А сега са не само застрашени от изчезване, а са изчезнали!

Въздъхна и погледна към записките си.

— Е, поне дано мога да изкупя някои от престъпленията им.

Погледна Джони.

— А ти, Джони Гудбой Тайлър, недей да имаш никакви угризения. Като унищожи Психло, даде шанс на всички галактики да започнат по-добър живот. Нямах нужда от тези договори, но ти ми ги предложи и ще ги задържа. Но знай, че за мен е привилегия да ти помагам и ти благодаря за тази възможност.

ЕПИЛОГ

След няколко месеца Джони чу, че правителството в Единбург щяло да наложи данъци, за да построят отново града. Знаеше, че в зората на Шотландия данъчната система е била неизвестна — кралят е плащал за всичко необходимо. Освен това се съмняваше, че Шотландия има необходимите средства, за да го направи. Освен това инстинктивно усещаше, че данъците като средство да се издържа правителство са глупаво нещо. Защо то не измисли начин само да си печели средства? Защо ще трябва да ограбва хората?

И така Джони говори с Данълдин и го накара да предложи на вожда на клан Фергус идеята да построят отново Единбург със средствата от „дарения“. За да създадат илюзията, че шотландският народ плаща, той и Данълдин поставиха малки червени кутийки, в които шотландците да пускат дребни монети.

Но в действителност парите плати Джони — уведоми своята шатоврианска компания Билдстронг. Те и без това бяха завършили всички строителни работи по банките в Люксембург и Цюрих

Шатоврианците, естествено, най-напред изпратиха в Единбург проучвателски екип да видят какви са изискванията и предпочитанията на шотландците и след това направиха каквото те си знаят.

Решиха, че в Единбург се развиват три основни дейности — управлението на планетата, обучаване на извънземни и шотландско занаятчийство. Много им беше трудно да примирят три толкова различни посоки в архитектурата, която според тях имаше две основни функции — да отговаря на местния колорит и да бъде функционална.

87
{"b":"284421","o":1}