Джони срещна двама хокнери, които в момента местеха в друга стая. Тези затворници не можеха да се понасят раса с раса и се биеха като диви котки. По-високият хокнер не изглеждаше много зле, макар че беше без нос. Беше офицер с нисък ранг, но образован. Доста се интересуваше от превозните средства, паркирани наоколо. Джони спря групата, защото искаше да им зададе няколко въпроса.

Високият хокнер презрително се хилеше към превозните средства. Обикновените хокнери от екипажа не говореха психлоски, но офицерите го владееха. Той позна Джони.

— Знаеш, че нито една от металните конструкции не е построена на Психло, нали? — каза той към Джони.

— Не знаех — отвърна Джони.

Хокнерът се приближи до една от колите и се наведе под единия й калник, при което часовоят стана доста неспокоен.

— Ето — каза той, сочейки към калника.

Джони погледна. Имаше надпис на една от азбуките, която съществуваше и на Галактическите банкноти.

— Това е дуралебски — каза хокнерът. — Пише: „Направено в Дуралеб“. Психлосите внасят всички конструкции на самолети, танкове, машини готови от други системи. Те само полират металите и правят моторите и пултовете за управление. Никой освен психлосите не може да използва такива машини, тъй като единствено те изработват двигателните части. Тези други планети строят и други неща за други народи. Но ако не разполагаш с пултовете, не можеш да използваш ни една психлоска машинария. Изработват ги само на Психло, никъде другаде.

Джони му благодари. Той каза:

— Не ми благодари, човече. Ако пултовете за управление и двигателите ви започнат да привършват, все едно че не разполагате с нищо, макар че другите неща можете да си ги купувате. Така контролират нещата проклетите психлоси. Имат монопол върху всяка вселена, да им приседне дано! Не можете да вървите срещу тях. Хокнерите са опитвали. Просто ще изгубите.

Джони знаеше, че макар и да показват дружелюбие, затворниците са доста злобни, но вече му казваха тази истна твърде често, за да не им вярва. Той промени темата:

— А случайно да сте надниквали в психлоски математически учебници?

Хокнерът се изсмя. Приличаше на цвилене.

— Скъпи човече, от триста и две хиляди години насам най-невероятните мозъци на вселената са се опитвали да разберат психлоската математика. Не става. Не става въпрос за аритметиката. Единадесетичната бройна система не е толкова сложно нещо. Има една раса, която има двайсет и три различни цифри. Само че, тези тъпи уравнения! Нищо не се изравнява. Учебници? Всеки може да се снабди с тях. Напълно са безсмислени! Пълен боклук! Глупост! Гадост! А сега ще заповядаш ли на хората си да ми дадат нещо за ядене, както на толнепите?

Джони им каза да идат при Маккендрик.

Върна се в стаята за прожектиране на записите и отново погледна огромните листове цифри, изписани от Търл. Вече не се чувстваше толкова добре.

Разполагаше с бомба, която да изпрати на Психло. Страхотно! Само че нямаше с какво да я изпрати.

Над главите им със страховита бързина се събираха все повече посетители. Пред тях заплахата от Търл изглеждаше нищожна.

Джони имаше отчаян план да превземе пулта за управление, преди да бъде унищожен, но дори да се докопа до него, може би ще проработи само веднъж и после ще откаже, ако толнепът казва истината.

Отново погледна уравненията на Търл. Не се изравняваха. Не се развиваха логически. При все това, съдбата на цялата планета в крайна сметка, зависеше от решаването им.

Може би други хора от други раси вече бяха стигали до същата задънена улица. И бяха загубили. Може би някое друго същество вече бе седяло като него над математически текстове и изписани листове, с безпокойство, а после е било унищожено от психлосите, без никакво значение колко смело е било.

Търл започна да става подозрителен.

Натрупаха се доста малки неща.

Първо, проблема с парите, а такива проблеми той най-малко би търпял. Бяха сключили договор и Търл предполагаше, че след известно време ще ги получи. Но не. Изглежда двата билиона галактически кредита се съхраняваха в денвърския клон на Земната Планетарна Банка. Още по-лошо, изглежда този Браун Лимпър Стафър натрупваше солидни дългове към тази банка. Последният заем го бе взел, за да си построи замък на един хълм. Искаше да го нарече „Бергсдорфен“ или нещо такова.

За да вземе парите, Браун Лимпър бе предложил като залог договора с Търл.

Директорите на Земната Планетарна Банка, някакъв си Макадам и един германец, се появиха в лагера с нови документи, които Търл трябвало да подпише. Ако не ги подпише, нямало да предадат галактическите кредити.

Търл в никакъв случай не би допуснал да остави след себе си някакви доказателства. Но нямаше начин. Макадам каза, че оригиналният договор не бил заверен при нотариус и нямало кой да свидетелства, че подписите са валидни. Търл го бе подписал с лявата лапа, тъй като мразеше доказателства. След това би могъл да каже, че първият договор е измама, за която той нищо не знае.

Но тези банкери бяха напечатали съвсем нов договор, който изглеждаше напълно валиден. В него пишеше, че Търл е политически офицер, военен офицер, офицер по сигурността и че действа от името на целия Управителен съвет на Междугалактическата Минна Компания, и че по силата на договора се продават „компанията и всички нейни интереси, които могат да бъдат продадени, прехвърлени, разкрити…“. Този договор бе направен така, че при определен прочит можеше да излезе така, сякаш продава цялата Междугалактическа навсякъде! И всичките й планети. А при друг прочит продаваше само тази планета и този клон. Твърде общо.

Ноктите на Търл се свиха от страх. Ако Имперското правителство на Психло научи за това, ще го измъчват дни наред, докато умре. През целите триста хиляди години Междугалактическата не бе продала ни един свой клон или интерес.

Бяха довели със себе си швейцарски нотариус и свидетели. Договорът бе написан на английски, немски и психлоски. Имаше петнайсет оригинала, които трябваше да се подпишат.

Само че не дадоха никакви пари. Търл, едва потиснал страха и яростта, подписа всяко едно копие, след това го подписа Браун Лимнър в качеството си на „Опекун на интересите на всяко законно избрано правителство на планетата“, а след това подписа и добавка, според която „Земната Планетарна Банка притежава и се разпорежда с този договор, както и с всички предварителни плащания по него“.

Търл с ужас наблюдаваше как документът се подписва, освидетелствува, запечатва с червени печати, покрива се със златни печати и се опакова с восъчни печати. Петнайсет отделни копия от него!

Но си му дадоха парите. Казаха, че денвърския клон на банката се затваря и не могат да държат парите там, затова Търл трябвало да ги вземе веднага. Търл не протестира.

Докараха съндъците на един камион и ги стовариха в спалнята му.

Дадоха му неговите копия от договора и той подписа разписка за получената сума. Още щом излязоха от стаята, той затръшна вратата и моментално скъса и изгори своите копия, а след това унищожи пепелта. Ако това стигне до Психло…

След всичко това се поуспокои, седна на леглото и погали с лапа парите. После осъзна, че не може да си легне сред толкова много съндъци.

Извика часовоите и поиска да го придружат до моргата, за да вземе три ковчега. Стори му се, че ковчезите са по-малко от преди. Както и да е, докара ковчезите в спалнята и се зае да прехвърля парите, като броеше междувременно пачките.

Вече беше късно, а оставаше още работа, затова постла няколко одеяла на един от ковчезите и легна да спи отгоре.

На следващия ден продължи да опакова парите — никога преди не беше си представял какво огромно количество са два билиона кредита — и откри, че не му достига един ковчег. Трябваха му четири.

Повика отново часовоите и отидоха в моргата за още един. При последното му посещение имаше един близо до вратата. Сега го нямаше. Някой правеше нещо с тези ковчези.