Една сестра дръпна встрани Джони и му каза:

— Не мисля, че това малко момиче трябва да присъства на всичко това.

Джони се обърна и видя Пати. Сигурно го бе последвала дотук. Не искаше да я потисне, като й каже да излиза.

— Нека остане — прошепна той на сестрата.

Тя не бе много съгласна, но нищо не каза.

Джони бе приготвил необходимите инструменти. Маккендрик разглеждаше схеми на психлоски нерви, които по-рано бе правил. Остави ги, взе жичките, които Джони му подаде и се зае с работа.

Като гледаше схемата и я сравняваше с картината на екрана на анализатора, Маккендрик внимателно вкара заобления край на едната жичка. Успя с няколко минимални отклонения да я прокара до бронзовата капсула. След това вкара другата жичка от другата страна на челюстта.

Джони натисна ключа.

Външната терминална платка започна да се покрива с бронз.

Маккендрик работеше много внимателно, като захранваше от едната страна на платката електричество и го отнемаше от другата.

Бронзът в черепа все повече намаляваше. Маккендрик постоянно преместваше по малко жичките. След около половин час анализаторът не можа да открие следи от бронз в черепа. Внимателно извадиха жичките.

— А сега да видим дали някой нерв не е изгорял. — каза Маккендрик.

Екипът веднага започна работа. Облякоха престилки и ръкавици и приготвиха комплект инструменти, в това число и трион за рязане на кости с въртящ се диск.

Сестрата отново се наведе към Джони и прошепна:

— Наистина мисля, че малкото момиче трябва да излезе. Това е прекалено много за един млад човек. На колко години е? На десет?

Пати седеше на един висок стол и наблюдаваше процедурата. Беше силно заинтригувана.

Нищо не можеше да накара Джони да я изгони.

— Нека остане — каза Джони.

Махнаха анализатора и подложиха отдолу съдове и парцали. Само след секунда трионът започна да прониква със стържещ звук в костите на черепа. Не след дълго потече зелена кръв. Избърсаха я.

Маккендрик бе правил това толкова пъти, че само след няколко минути мястото, където преди бе стояла бронзовата капсула, се откри пред очите им. Маккендрик попи още малко кръв, изкара лупа и огледа нервите.

— Почти няма никакви изгаряния — каза той.

— Ще намаля амперите — предложи Джони и се зае да постави един реостат във веригата.

Екипът събра останките от психлото и го върнаха на количката. След две минути върху масата лежеше бившия изпълнителски кадър.

Повториха операцията с отстраняване на бронза.

Джони направи тест върху една сребърна капсула, която имаше отпреди. Маккендрик отново се консултира със схемите на нервите.

След това провря жичките и ги докосна до сребърната капсула в мозъка на трупа.

Всичко вървеше добре, докато не стигнаха до предпазителя вътре в нея. Беше толкова мъничък и се топеше толкова бързо, че им трябваше доста време да очистят всички малки частици, на които се бе разделил. Жичките по-скоро се докосваха една в друга, отколкото в микроскопичните точици метал.

Най-накрая не остана нищо. Отново сложиха ръкавиците и разрязаха черепа с триона. Показа се вътрешната част на мозъка. Маккендрик най-внимателно прегледа всичко. Изправи се.

Погледна Джони с невероятно удивление. Момчето бе изобретило нов начин да се оперира! Маккендрик предположи, че с това ще могат да се оперират куршуми и метални късове, попаднали в тялото, без да се използват големите ножици и да се правят дупки. Елекролизна хирургия!

— С трупове става — каза Джони. Погледна часовника си. — Наближава полунощ. Утре ще видим дали ще има ефект върху живите!

В седем сутринта екипът на Маккендрик започна да подготвя съвсем различна операционна зала.

— Не знаем нищо за психлоските болести — каза Маккендрик на Джони. — Възможно е като се разложат, труповете им да са силно заразни за живите. Изградени са от вируси и е възможно да има някакъв вирус, по-малък от останалите. Тъй че си облечи други дрехи и смени изцяло жиците и оборудването.

Джони отиде да се преоблече, при което господин Цунг доста се затрудни, за да му намери нова престилка и се върна в залата с нови инструменти. Много се учуди, когато Маккендрик каза да доведат Чърк.

— Тя е почти мъртва — каза Маккендрик. — Психлоските жени вече месеци наред я хранят със системи стомашно. Структурата на мозъка е подобна на тази на труповете, освен това дупката на челюстта е по-голяма. Тъй или иначе е в кома и няма защо да й даваме много метан. Това е упойката, която ги хваща.

— Ще ида да я доведа — каза Джони.

Взе една миньорска количка и дихателна маска и слезе в помещенията, където постоянно циркулираше дихателен газ.

Двете психлоски жени веднага се озоваха при него, когато приближи количката до леглото на Чърк.

Тя лежеше със затворени очи, абсолютно неподвижна. Беше ужасно отслабнала, приличаше на скелет. Бедната Чърк.

Двете едри психлоски без никакви усилия я преместиха върху количката. Джони помисли, че може би и сам щеше да се справи. Само дето костите й не тракаха.

— Дайте ми дихателна маска за нея — каза Джони.

Двете женски го погледнаха неразбиращо.

— Защо? — попита едната.

— За да може да диша — нетърпеливо отговори той.

Другата женска се обади:

— Няма смисъл първо да я измъчвате. Нищо няма да усети.

Джони не схвана за какво става дума. Като забеляза объркването му, първата обясни:

— Отдавна чакаме някой да дойде да я убие. Винаги така правят. Чудехме се защо се бавите цели месеци?

— Това е единственото лечение, което катристите прилагат в случаи на лапсин.

Какви бяха тези думи? Ами „катрист“, това е медицинския научен култ, който в действителност управлява Психло. Нима не е знаел? А „лапсин“ е често разпространена болест по женските деца и макар че е рядкост да се прояви на възрастта на Чърк — тя е на трийсет години — все пак се случва. Без съмнение страда от лапсин. И естествено, рано или късно трябва да бъде убита.

— Аз няма да я убивам! — възмутено каза Джони. — Ще се опитам да я излекувам!

Не му повярваха. Първо, да се лекува лапсин бе противозаконно. Освен това беше противозаконно неупълномощен човек да се бърка в мозъка. Тъй че, той явно лъжеше, както правеха всички катристи. И все пак, да знае, че няма смисъл да я измъчва преди да я изпари, защото тя е безчувствена и той няма да изпита никакво удоволствие.

Джони трябваше сам да вземе дихателна маска и да я постави на Чърк. Изкара количката през херметическата врата. Чу зад гърба си двете женски:

— Ще я измъчва, нали ти казах.

Джони едва-едва бе потопил пръстче в „цивилизацията“ на психлосите и това бе достатъчно, за да се разстрои. Заведе Чърк в импровизираната операционна зала. Макар че бе слаба, трябваха трима, за да я качат на масата.

Маккендрик бе упражнявал много пъти цялата операция и екипът му бе обучен. Новият лекар повдигна маската достатъчно, за да пъхне в устата екстензия. Сестрата подпъхна под ръба на маската епруветка с метан и прослуша сърцето на Чърк, за да види има ли промяна. Сърцебиенето се забави и тя кимна на Маккендрик.

Пролуките на челюстта бяха извън маската и Маккендрик пъхна в тях жичките към мозъка. Внимателно постави главата в апарата. Джони регулира спусъка на пистолета. Сестрата постоянно слушаше сърцето и регулираше сместта от метан и дихателен газ.

Капсулата в главата ставаше все по-малка и по-малка. Металът върху терминалната платка ставаше все повече и повече.

След час и четиресет и пет минути Маккендрик се отдръпна. Извадените жички бяха в ръцете му. Сестрата попи две малки зелени петънца от двете страни на главата. Свалиха метановата епруветка. Извадиха от устата екстензията. Сестрата увеличи максимално подаването на дихателен газ.

— Изпитахме това преди няколко месеца върху един работник, без да го оперираме — каза Маккендрик. — Ще й трябват около четири часа, за да се събуди. Ако изобщо се събуди.