Психло!

Родната планета на двеста хиляди свята.

Центъра на империя, управлявала и доминирала в продължение на триста и две хиляди години над шестнайсет вселени.

Психло. Тя бе причината за унищожението на хората.

Какво се бе случило с империята и дали изобщо нещо се бе случило?

А с Психло? Ако все още съществува, какви планове крои?

Заплашва ли ги опасност оттам или не?

Бяха се чудили в продължение на една пяла трудна и изпълнена с вихрени събития година. И през тази година мисълта за Психло бе като досадна муха, която не можеш да отпъдиш.

А сега най-после щяха да разберат.

Бледа светлина осветяваше купата. Металът върху платформата хвърляше слаби отблясъци. В небето не се чуваше ни един мотор. Звездите над тях ярко светеха.

Ангъс и Джони се спогледаха. Сега вече ще знаят.

— Първо ще огледаме мините и ще видим има ли действащи платформи за телепортация — каза Джони. — Може би има някакъв индикатор, който ще ги алармира. Трябва да сме внимателни, да не се приближаваме прекалено близо до някакви обекти.

Според книгата с координатите имаше платформа за телепортиране на Лузит, психлоски миньорски свят, населяван само от миньори. Планетата бе голяма, но далеч от Психло.

Поставиха новата жирокаса на платформата, вкараха пиктофона и изчислиха координатите на четиресет мили от психлоската платформа на Лузит. Натиснаха бутоните и изстреляха пратката.

Жиците зажужаха.

Жирокасата се върна.

Обратният удар бе съвсем слаб.

Джони вкара диска в атмосферния прожекционен апарат, който не бяха преместили отпреди.

Натисна бутона.

В първия момент и двамата с Ангъс решиха, че не са изчислили правилно координатите и са пратили жирокасата в мина. От четиресет мили разстояние трудно се забелязваха подробности. Джони промени фокуса.

Беше дупка!

Не мина, а дупка. Телепортационният стълб бе наклонен под невъзможен ъгъл.

Но иначе се виждаше само една дупка на повърхността на планетата, нямаше и следа от куполи на миньорски лагери.

Джони се зачуди да не би в различните планети да строяха различни лагери. Може би платформата в Лузит е отдалечена на мили от мината. И все пак психлосите бяха много педантични по отношение на разположението на миньорските си лагери. Обикновено цялата администрация на планетата бе разположена около платформата за телепортиране. Там съхраняваха цялата документация и книгите, там бяха основните работилници, там живееха ръководните кадри.

Само една дупка. Беше доста голяма, но все пак дупка като всяка дупка.

Избраха друго място за телепортиране: Меркогран в Петата вселена. Бе обозначена като планета, пет пъти по-голяма от Земята, но с по-малка плътност.

Изстреляха жирокасата и я върнаха.

Джони включи прожекционния апарат и веднага се видя, че става въпрос за нещо съвсем друго. Трябваше да уголемят снимката, за да се вижда по-добре.

Лагерът в Меркогран бе разположен близо до планинска верига и явно бяха паднали лавини, които бяха затрупали голяма част от площта на миньорския комплекс.

Джони още повече увеличи картината. Ето! В долния десен ъгъл! Виждаше се кръглия купол на лагера. Лежеше на земята като счупена чиния за супа. Имаше телепортационен стълб и около него — изгорени жици. И нищо друго.

Досега не можеха да си извадят никакво по-общо заключение. Знаеха само, че тези два централни лагера и телепортационни устройства не работят.

На посоки избраха още една планета — Брелотон. В справочника пишеше, че планетата е обитаема, има собствено население, управлявано от психлоско „регентство“ вече повече от шейсет хиляди години.

Изчислиха координатите на четиресет мили от телепортационното устройство и изстреляха жирокасата.

Не бяха подготвени за това, което видяха. Атмосферният прожекционен апарат им показа град, където в центъра се бе издигала върху хълм платформата за телепортиране.

Сгради, които сигурно са били здрави и солидни, бяха двигнати във въздуха. Простираха се около хълма. Сгради, които трябва да бяха високи поне две хиляди стъпки, се бяха срутили като плочки от домино в град, където навярно са живели един милион същества.

Остатъците от телепортационото съоръжение ясно се виждаха. Платформата бе дупка. Стълбовете бяха наклонени навън.

Куполите на лагера, разположени в близост до хълма, са били вдигнати във въздуха и лежаха захвърлени. Така подземната част на лагерите ясно се виждаше.

Като увеличиха лагера, забелязаха поникнала в дупчиците трева, вероятно от преди година.

Нямаше никакви следи от живот.

Джони седна и се замисли. Помоли Ангъс да намери снимки от реката Пургатоар, заснети от самолетите. И снимки на американския лагер.

Ангъс ги донесе и Джони ги погледна. Дупка на мястото на платформата, наклонени навън стълбове, вдигнат във въздуха град в радиус от петдесет и повече мили.

— Знам какво се е случило — каза Джони. — И цяла нощ да снимаме психлоски планети, все това ще виждаме. Дай ми този компютър. Ще надзърнем на Психло на Ден 92 миналата година.

Светлината. Движи се приблизително със скорост 5,869,713,600,000 мили в година. Светлината, която е излъчена от Психло през онзи ден все още пътува в пространството. Могат да я изпреварят малко и да изпратят пиктофон. Така ще видят какво се е случило на Психло в онзи ден.

Преди няколко дни бе изминала една година от Ден 92.

Трябва да изберат страничен ъгъл за фокуса. Трябва да избягнат близост с небесни тела, за да не влияят върху касата гравитационни сили и да може да се задържи на едно място две-три минути. Не, нека рискуват и я оставят петнайсет минути, като се надяват да се върне.

Отне им известно време да направят приготовленията. Трябваше да изчислят увеличението, да настроят топлинните сензори и да пресметнат всичко с точност до секундата.

Изстреляха жирокасата.

Жиците започнаха да жужат и не спряха, докато не извикаха обратно касата.

Пристигна!

Малко встрани от центъра на платформата, но все пак пристигна. В нетърпението си Джони протегна ръка към нея, но Ангъс го спря. Ледено-студеният метал можеше да му смъкне кожата. Най-добре да изчакат да се затопли, тъй като ако го отворят студен, дискът може да се повреди от внезапната смяна на температурата.

Все едно да измъчваш жаден човек, като му тикаш вода под носа, но не му даваш да пие.

Най-накрая прожектираха диска. Каква невероятна снимка! Мислеха, че ще е размазана, както ставаше при заснемане на топлинни вълни. Но светлината, пътувала повече от година, бе кристално чиста и ясна.

Видяха имперския град на Психло. Кръгли трамвайни линии, улици, които слизат от високото и опасват града като колани. Дори градският им дизайн носеше идеята за миньорство.

Огромната, задъхана планета Психло! Седалището на властта на всички вселени. Огромната, жестока лапа, която одираше кожите на много планети и народи навсякъде. Триста и две хилядното чудовище се бе излегнало в своята грозна и садистична мощ!

Нито Джони, нито Ангъс бяха виждали до този момент толкова огромен жив град. Сто милионно население? Или наброяваше билион? Не планетата, а само градът, разположен над по-ниската равнина. Ами трамваите! Линиите им се пресичаха по кръгови спирали. Коли, които изцяло приличаха на минни кбли, само че бяха пълни с хора. Тълпи по улиците. Тълпи! Не ставаше въпрос за вълнения. Просто тълпи от психлоси. Някога да си виждал толкова много народ? Дори от малките размери на снимката се виждаха тълпи!

Бяха зашеметени. Направиха сравнение със собствените им разрушени градове. Изобщо не можеха да се сравняват.

Каква арогантност, да се осмелят да нападнат нещо толкова внушително и грамадно.

Бяха толкова впечатлени и изпълнени със страхопочитание, че забравиха да гледат към устройството за телепортиране. Пропуснаха началото и трябваше да върнат малко диска.