Дуайт и екипа му разполагаха само с минута и половина за всички задачи. В Африка го бяха тренирали хиляди пъти. Но никога не се знаеше.

Заради снежните вихрушки нямаше видимост във всеки един момент. Но това, което не трябваше да изпускат от очи се виждаше. Боже, колко много бриганти! Бяха наредени плътно един до друг с гръб към йонизационния кабел около цялата платформа. Бизонските кожи ги правеха доста едри. Пазеха от снега лъковете си, а коланите им бяха претъпкани с отровни стрели.

Доктор Алън им бе обяснил за отровните сгрели. Отровата действа бавно, но е смъртоносна. Поразяваха нервната система. Беше измислил противоотрова срещу тях. На всеки бе бил инжекция със серум, но ги предупреди, че въпреки това раната трябва да се обработи колкото се може по-бързо. Всеки носеше по една малка ампула серум. Дуайт се надяваше, че действа.

След това забеляза, че на платформата има седем бриганти. Не беше ли един от тях тъй наречения генерал Снит? И охрана? Не бяха ги предвидили. Какъв глупак беше Снит да позволи да го телепортират на Психло. Но Джони! Не бе включил в плановете подобна ситуация. Дали не беше твърде късно за Дуайт да предприеме нещо? Заповедите бяха категорични. Да действа само по плана.

На платформата имаше още някой, вързан. Кой ли беше? Боже, нищо няма да излезе от плана на Джони! Той ще бъде вътре сам, няма как да се защити! Дуайт стисна зъби. Заповедта бе да не предприема никакви самоволни действия. Няма начин. Но постепенно го обземаше отчаяние за Джони.

Племето бриганти вдигаше много шум и викаше радостно край моргата. Не представляваше никаква трудност. Дуайт отново насочи вниманието си към Търл. Психлото натисна бутона за изстрелване.

„Трета тревога!“ — каза Дуайт по предавателя.

Оръжията, които щяха да използват, нямаше да попречат на телепортирането. Бяха ги пробвали. Имаха и радиационни оръжия в случай, че от Психло изпратят на връщане воини.

Търл застана в центъра на платформата. Застана неподвижно. Жуженето бе започнало и се чуваше въпреки вятъра и виковете. Дуайт чу от платформата гласът на Джони. Това не бе предвидено по план.

Но Дуайт ще изпълни задачата.

„Действайте!“ — рязко извика той в миньорското радио.

Трийсет шотландци отместиха капаците на ковчезите си. Двайсет и пет удариха запалителите си.

Един се приготви да се спусне към крана. Четирима трябваше да останат в резерва.

Огън! Двайсет и пет руски огнемета, затворили в кръг бригантите, блъвнаха смъртоносни оранжеви пламъци. Кипящият пъкъл се изсипа върху бригантите.

— За Алисън! — долетя шотландски боен вик.

— За Бити!

— За вечна Шотландия!

Дуайт натисна копчето на един вграден високоговорител. Прозвуча запис на нападащи слонове — звук, който щеше да парализира от ужас бригантите.

Наемниците се втурнаха напред, опитвайки се да стрелят с лъковете си. Пресрещнаха ги огнени струи. Бригантите вадеха бейонети.

Племето от моргата се разпищя и усили врявата. Обърнаха се и затичаха с всички сили към равнината. Препъваха се един друг и тъпчеха падналите.

На един шотландец оръжието отказа. Бригантите се прицелиха към него с бейонети.

— Прикривайте Андрю! — изкрещя Дуайт.

Шотландците от двете страни на повредения огнемет увеличиха обхвата на своята стрелба. Андрю извади шотландски меч с две остриета. Посече един офицер на бригантите и сам падна на земята. Двама от резервите си проправиха път в лудницата и посякоха с брадви бригантите, нападнали Андрю.

Дуайт погледна часовника си. Още петдесет и осем секунди.

Огнеметите обсипваха бригантите с врящи пламъци. Бизонските им наметала и маймунските кожи се превърнаха в огнени топки.

Дуайт се опита да види през снега и пламъците какво става. Кранът. Вече трябваше да е тръгнал!

Да, операторът бе стигнал до него. Един от резервите го прикриваше с огнемет.

Бяха заровили в земята купола за пулта за управление, заедно с всички кабели. Явно беше замръзнал вътре. Бе направен от бронирания метал на един повреден танк. От вътрешната му страна бяха сложили захватки от самолет, тъй че щеше да се залепи за металната платформа, върху която бе поставен пулта за управление и здраво да го обгърне.

Дуайт видя как повдигачът на крана ту се повдига, ту се спуска. Операторът се опитваше да освободи купола от земята.

Най-после!

Куполът рязко се повдигна и се заклати. Операторът го стабилизира.

Бригантите се втурнаха към крана. Шотландецът горе ги посрещна с огнемета.

Операторът хладнокръвно придвижваше купола на позиция. Не можеше да проникне по-надолу от атмосферния щит. Дуайт видя как прехвърли на дистанционно управление. То беше у Джони и той сам трябваше да свърши останалата работа, след като прекъсне захранването на атмосферния щит.

Дуайт се опита да види какво става на платформата. Пречеше му снежната буря, пушека и ревящите оранжеви пламъци. Беше сигурен, че Джони се нуждае от помощ. Стисна зъби и продължи да се придържа към своите задачи.

Тук-там по обиколката на платформата огнеметите бяха замлъкнали. Дали сменяха бутилките? Не, просто бригантите, които бяха в техен обхват, горяха като факли. Над белия сняг се издигаше черен мазен пушек.

Дуайт погледна часовника си. Имаха време. Сигналът да се оттегли щеше да дойде, когато Джони изключи кабела и куполът започне да се спуска отгоре. Заповедта бе след това той да се оттегли обратно в ковчега и да остане под прикритието му.

Шотландците сееха смъртоносен огън. Двама от резервите бързаха да приберат Андрю в ковчега му. Превързваха раните му под антирадиационния костюм.

Един бриганти се изправи от една купчина трупове. Имаше бейонет. Зареди го. Застигна го огъня на един огнемет и той полетя напред като огнено вретено.

Операторът бе излязъл от крана и тичаше обратно към ковчега си.

— Имате десет секунди да се оттеглите! — извика Дуайт по миньорското радио.

Изведнъж всичко утихна — чуваха се само пукотът на огъня и вятърът. В редиците на бригантите нищо живо не помръдваше — само дим и огнени езици. Алисън и Бити бяха отмъстени.

Останките от племето си бяха плюли на петите и продължаваха да бягат. Бяха далеч от равнината.

Димът бе много плътен. Дуайт не можеше да види какво става на платформата.

От миньорското радио се чуваха числа. Всеки номер бе сигнал, че някой от хората му се е прибрал в ковчега си и се е покрил с капака. Дуайт ги отмяташе. Всички, с изключение на Андрю се обадиха, а за него знаеше, че е прибран в ковчега си. Дуайт се надяваше, че това няма да се окаже истинския му ковчег.

От пушек не виждаше платформата.

Наблюдаваше крана.

Жиците все още жужаха. Джони им бе казал, че преди обратния удар всички трябва да бъдат в прикритията си.

Дуайт погледна часовника си. Атмосферният щит още не бе паднал. Повдигачът на крана не бе помръднал.

Беше в агония, защото не можеше да реши какво да прави. Но нямаше как да проникне в онази клетка, след като имаше атмосферен щит. Искаше да пренебрегне заповедите. Знаеше, че Джони е загазил, тъй като щитът не бе изключен навреме.

Но нали го избраха точно защото щеше да изпълни заповедта. Времето изтече. Жуженето почти бе свършило. Дуайт пропълзя в ковчега си и придърпа капака отвътре.

Като чу „Тревога три!“ от миньорското радио на колана си, Джони изпълзя от ковчега, заровен точно до платформата под атмосферния щит. Беше облечен в камуфлажен антирадиационен екип и под скафандъра носеше въздушна маска. Торбичката висеше от широкия му колан. Бе въоръжен с три палки, с кама и огнемет. Имаше и още едно-две неща за непредвидени случаи.

Не очакваше, че на платформата ще има бриганти. Шестима бойци и генерал Снит! Не бе предполагал, че някой ще иска да попадне на Психло, пък било то и смахнатите бриганти. Пари! На платформата имаше купища пари.

Всички бяха вперили погледи в Търл. Той тъкмо бе натиснал бутона за изстрелване и се връщаше обратно в средата на платформата. Бригантите не бяха забелязали Джони, който беше на трийсет стъпки зад тях.