Е, и без това нямаше значение. Джони понечи да запаля огнемета.

И тогава забеляза едно движение. Носеха нещо в един дълъг вързоп. Единият му край бе отворен. Там имаше някой. Заложник, когото водеха на Психло? Посивяла коса, част от наметало.

Сър Робърт!

Джони трябваше да се прости с всяка мисъл да използва огнемета. Ще убие и сър Робърт заедно с другите!

Търл спокойно и уверено крачеше към средата на платформата. Жиците жужаха. Изведнъж спря, сякаш ударен от гръм. Само преди миг бе видял някой, който му заприлича на животното отвън! Далеч при колата.

А ето къде бе той — от вътрешната страна на атмосферния кабел!

Нима щитът не е задействан? Невъзможно, виждаше го как потрепва през снега. Нима животното е минало през щита?

Търл тъкмо щеше да стреля, когато забеляза, че животното пуска на земята едно дълго оръжие, подобно на пръчка. Ръката му се стрелна към една торбичка на колана му.

Джони извади договорите, които Търл бе подписал. Подхвърли ги към средата на платформата. Червените им печати се открояваха върху снега. Нямаше грешка, това бяха договорите, подписани от Търл!

Джони извика колкото може по-силно, за да го чуят през скафандъра и маската:

— Не забравяй да ги завериш на Психло!

Търл примря от ужас. Последното нещо, което искаше да се появи на платформата на Психло, бе този фалшив договор! Търл се спусна да ги вземе. Сблъска се със Снит, който бе тръгнал да даде заповед на стрелците си.

Джони се пресегна надолу и извади една берилиева бомба. Първоначално възнамеряваше просто да я хвърли на платформата. Беше завързана с въже. Златният бласък на метала й, размерите, шестоъгълната форма — нямаше как да се сбърка. Единствената разлика бе в това, че фитилът й не бе отвътре. Щеше да задейства бомбата след осем минути. На дъното имаше плочка, от която можеше да се отвори кутията, но тя нарочно бе блокирана.

Джони докосна запалителя, прикрепен към фитила. Две отровни стрели прелетяха край него.

— Граната! — извика Джони.

Запрати осемдесет фунтовата тежест право срещу Търл. Тя го удари и отскочи в краката му.

Само като мярнаха запалената граната, любимото им оръжие, бригантите си плюха на петите.

В този момент отвън се чуха виковете на нападащи слонове. Бригантите се блъснаха в атмосферната завеса и тя ги отхвърли.

Търл хвърли поглед към бомбата и уплахата му заради договора отстъпи място на ням ужас.

Наистина беше бомбата. Но имаше часовников механизъм с фитил. Нима животното бе успяло да я открадне от Браун Лимпър, да я разопакова, да й смени фитила и всичко това за отрицателно време?

Както и да е, Търл знаеше какво трябва да направи — да се отърве незабавно от нея!

Тъкмо щеше да я хвърли от платформата, когато бригантите бяха отхвърлени от щита. Ако я хвърли, тя просто ще отскочи обратно.

Жиците жужаха!

Търл знаеше, че ще трябва да махне долната плочка и да извади ядрото, и то много бързо. Виждаше как изгаря фитила.

Клекна долу и започна да драска с нокти по плочката. Тя заяде. Започна да се бори с нея.

Джони изтича край Търл. Трябваше да стигне до сър Робърт и да го завлече до пулта за управление.

Един от бригантите бе коленичил. Край главата на Джони просвистя отровна стрела.

Джони извади сър Робърт от дългия вързоп. Ръцете и краката му бяха вързани. Той викаше нещо, нещо подобно на: „Остави ме и спасявай себе си!“

Отвъд щита бе настъпил пълен хаос. Чуваха се шотландски бойни викове и рев на настъпващи слонове.

Отвсякъде около платформата избухваха пламъци. Снегът, дори под щита, се превърна в дъжд. Стана горещо!

Търл се бореше с плочката. Нямаше нож за рязане на метали. Опитваше се да пробие с нокти кръг и да проникне оттам. Мучеше от отчаяние.

Двама бриганти се целеха в Джони. Той пусна сър Робърт, грабна една палка от колана си и нанесе два бързи удара. Те паднаха.

Успя да завлече сър Робърт още малко към пулта за управление. Беше много далеч!

Още един бриганти се изправи. Джони хвърли палката. Удари се в челото на наемника и главата му се отметна под невъзможен ъгъл.

Снит бе станал, викаше нещо и сочеше Джони.

От външната страна на щита се вдигаше оглушителна врява.

Един бриганти хвана Джони за краката. Той извади още една палка и му размаза мозъка. Премести сър Робърт още малко. Как само тежеше шотландецът!

Снит се опитваше да накара последните си двама бриганти да стрелят по Джони. Лъковете им бяха твърде мокри. Извадиха бейонети и се прицелиха.

Джони хвърли една палка и единият от бригантите бе катапултиран назад. Другият наближаваше. Джони извади последната палка от колана си. Парира бейонета и улучи бриганти странично в главата. Палката излетя от ръката му.

Приближи сър Робърт още повече до пулта. Опитваше се да го повдигне и да го носи.

За момент бе обърнат с гръб към всички. Генерал Снит извади една отровна стрела от колана си и се спусна към него.

Торбата на Джони пое сблъсъка с тежкото тяло. Генерал Снит вдигна отровната стрела и я заби горе в лявата ръка на Джони, проби антирадиационния екип и я заби дълбоко в плътта.

Джони се наведе. Превъртя се и извади кама. Изправи се и заби ножа в сърцето на Снит.

Болката от раната бе жестока. Джони хвана дръжката на стрелата и със замах я извади. Но злото бе сторено. Едва понасяше лютото парене.

Стисна зъби и събра всички сили. Знаеше, че отровата действа бавно. Може би все още има време да спаси сър Робърт и пулта.

Грабна дръжката на камата и се опита да я извади от сърцето на Снит. Бе здраво заседнала. Погледна към Търл.

Психлото бясно дращеше с нокти по платката. Разкъсвайки ноктите си, той наистина щеше да пробие дупка в твърдия метал и оттам да извади ядрото.

Навън бе утихнало. Гласът на Дуайт се чу от миньорското радио на кръста му: „Имате десет секунди да се оттеглите!“

Джони знаеше, че закъснява.

Жиците все още жужаха.

Напрегна всички сили да се съсредоточи. Работата тепърва му предстоеше.

Провря ръка под мишницата на сър Робърт и започна да го влачи. Стигна до пулта за управление. Знаеше, че вътре има бомба, която много бързо трябва да обезопаси. Но най-напред премести сър Робърт близо до пулта, за да не му отреже куполът крак или ръка.

Погледна пулта. Ключът бе в горно положение. При следващото телепортиране ще трябва да се постави в долно. Щеше му се да има време да го каже на някого.

Потърси дистанционното управление. В торбичката му имаше счупено стъкло. Ръката му пламтеше от болка. Счупеното стъкло бе от ампулата серум! Вече нямаше серум.

Дистанционното управление се клатеше. Не, ръката му трепереше. Натисна ключа и залюля крана. Не. Първо трябваше да изключи атмосферния щит. Започна да му причернява. Сърцето му биеше все по-бързо.

Щита! Пропълзя до решетката и изключи кабела. Като се върна при пулта, погледна към купола. С дистанционното управление го нагласи така, че при спускането да застане точно отгоре на пулта. Натисна ключа, за да го свали. Придвижваше се прекалено бавно. Сигурно стоманените въжета се бяха стегнали от студа. Нищо не можеше да направи.

Извади от колана си брадвичка за кабелите. Трябва да е готов да ги пререже в момента, в който жуженето престане.

Джони загуби представа за времето. Все още се чуваше жужене.

Погледна към Търл, който беше на платформата. Чудовището май беше успяло да отвори долната платка. Много внимателно се опитваше да извади тежкото ядро на бомбата.

Изведнъж Джони осъзна какво ще направи Търл. Ще го замери с ядрото. Ще го изстреля като куршум. Като нищо може да мине през него.

Внезапно Джони забеляза още нещо.

Браун Лимпър!

Беше се втурнал с една картечница Томпсън в ръце. Беше преминал през мястото, където преди минаваше атмосферния щит в далечния край на платформата. Опитваше се да доближи максимално Джони, за да няма опасност да не го улучи.

Куполът още не бе паднал.