Вярно беше. Звучеше съвсем научно обосновано. Психлосите вземаха много думи от чужди езици. Дори не трябва да се нарича „психлоски“. Пратениците се разшумяха.

— Този речник — каза Джони — е стандартен и признат от всички, нали?

Той го вдигна и всички кимнаха. Джони остави книгата и прочете:

— В нея се казва: „Пират — човек, който напада търговци, общности или планети с плавателен или космически кораб или група кораби, които не са подчинени на национално или планетарно правителство; също и командирите им, и членовете на екипажите“.

Така, така. Това е пиратът. На лорд Шлейм му стана истински хубаво. Този дявол му бе в кърпа вързан. Много добре разбираше накъде бие. Беше детска играчка да разбие доводите му на пух и прах и да продължи след това с преговорите по предаването им. Какво разочарование само очакваше дявола. Всеки толнепски кораб бе под прякото разпореждане на толнепското правителство. Съвсем законни.

Джони бе отворил книгата с междугалактическите закони.

— Както и да е, според споразуменията, на които се основава междугалактическото право, дефиницията изглежда различна. С ваше позволение, ще я прочета. „Алинея 234,352,678. Базираща се на споразуменията от Психло срещу Ховин, подписано на Блонк, Психло и срещу Камчод, подписано на Психло. Пират оттук нататък ще означава всеки, който подло краде или копае минерали.“ — Джони потупа книгата и леко се засмя. — Мисля, че всички знаем заради кого, как и защо се е появила тази неправилна дефиниция!

Засмяха се. Никой не харесваше особено психлосите, които биха прокарали какви ли не закони, за да защитят психлоските интереси.

— Следователно — каза Джони, — това велико събрание, струва ми се, трябва да дефинира „пират“ и „пиратство“ между системи и планети, а също може да се разгледа идеята да се приемат споразумения, които изпяло да го забраняват.

Сър Робърт измърмори недоволно. Предложението на Джони означаваше дни наред да се лутат с разни мухлясали споразумения, когато планетата бе разкъсвана от ожесточени атаки. И без съмнение този толнеп ги окуражаваше да продължават по скритото си радио. Но недоволството му потъна във всеобщото одобрение.

Джони се бе отдалечил от книгите. Взе жезъла си и го потупа с длан.

— По мое скромно мнение — (никак не изглеждаше скромен и смирен) — трябва да изработим споразумението сега, за да можем да решим дали офицерите и екипажа на толнепските кораби трябва да бъдат изпарени индивидуално по бавната процедура като пирати или просто да бъдат застреляни като пред военен съд.

Лорд Шлейм скочи с писък.

— Спри! — Свирепо фиксираше с очи другите представители на воюващите раси. Стояха точно зад него. Нищо не казваха. Просто седяха като зашеметени. След това осъзна, че дяволът бе казал „толнепски“ и не бе споменал нищо за обединените сили. Започна да протестира така, че опръска всичко наоколо с отрова. Дяволът бе отишъл твърде далеч! Само след миг лорд Шлейм ще го направи на пух и прах, но сега имаше нещо друго.

— Ти избра само почтените толнепи за долните си инсинуации! — яростно каза Шлейм. — Това категорично може да се определи като предубеденост и трябва да се санкционира от събранието. Има и други воюващи. Настоявам тези държавници да бъдат наказани като пристрастни и предубедени и за това, че съзнателно са нанесли обида на толнепската планетарна войска.

Джони спокойно му се усмихна и погледна към ботушите му, а после отново вдигна поглед към зъбатото му лице.

— Такова бомбастично поведение няма да поправи никакво зло. Държанието ти е обида за тези лордове. Внимавай как се държиш.

— Настоявам за отговор! — извика Шлейм.

Джони търпеливо въздъхна.

— Добре. Ще го имаш. По мое мнение силите на ховините, болбодите, дрокините, джамбичуите и хокнерите просто са били подмамени, най-вероятно с лъжливи изявления, за да сътрудничат на толнепите. След като по твое собствено свидетелство вашите кораби многократно ги превъзхождали по численост и след като твоят старши офицер, както заяви, е командвал тъй наречената обединена сила, а след убийството му друг толнепски офицер е поел командването, става съвсем очевидно, че те са били принудени да ви сътрудничат в тази атака заради превъзходството на толнепската флотилия. Тъй че, не можем да обвиним останалите раси. Те са само жертва и не могат да бъдат смятани, по мое мнение, по никакъв начин за пирати според допълнително уточнената дефиниция.

Сега! Сега бе моментът! Лорд Шлейм умееше да се възползва от подходящия момент. Ще смачка този дявол. Изправи се и се изпъчи. Зае стойката на достойнството и величието.

— Твоите аргументи, дяволе, се разбиват в скалите и поръсват земята с прах. Толнепският адмирал и толнепският капитан и екипажите на всички толнепски кораби никога по никакъв начин не са действали в разрез с указанията на централното толнепско правителство. Тъй че, стига с тези пиратски глупости и дайте да се захванем с истинската работа — обсъждането на условията по предаването!

Усещаше в устата си сладкият като отрова вкус на победата и триумфа. Само след няколко секунди всичко това ще приключи.

Сър Робърт недоволстваше.

Видя, че двамата малки сиви хора гледат в земята и нервничат. Дали не съжаляваха, че са им помогнали?

Джони погледна толнепа. Тъжно поклати глава.

Погледна към събранието. Всички се бяха облегнали назад, отново им бе станало скучно. За кратко изглеждаше, че става нещо, което наистина ги засяга.

— Уважаеми лордове — каза Джони, — моля да ни извините за това отклонение от главната цел на това събрание. Този… този толнеп абсолютно налага да приключим с маловажния въпрос за нападането на миролюбива планета. Затуй с ваше позволение, като че ли нямам друг избор, освен да разрешим тази малка неприятност.

Да, ами добре, давай напред. Не е много ясно накъде се развиват нещата, но продължавай. Иначе толнепът сигурно постоянно ще прекъсва работата. Тъй че, продължавай.

Джони въздъхна.

— Благодаря ви, уважаеми лордове. Много сте търпеливи.

След това се обърна към лорд Шлейм. Застана стабилно на крака и потупа с длан жезъла.

— Лорд Шлейм — тъй като вярвам, че така те наричат някои, — моля да покажеш заповедите, дадени на твоите адмирали и капитани.

Шлейм се изсмя.

— Прекрасно знаеш, че един пратеник не може да носи със себе си цялата документация на военната институция. Още повече, макар че ти като варварин няма да си много съгласен, един толнепски командир има свободата да взема самостоятелни решения, когато е на военна експедиция.

— Така и подозирах — каза Джони. — Няма никакви официални заповеди.

— Не съм казал това! — изсъска толнепът.

— Боя се, че каза точно това. Нямам друг избор, освен да продължаваме, тъй като ти ни бавиш за далеч по-важни неща.

Джони удари два пъти жезъла в дланта си. Прозвуча като два пистолетни изстрела.

По пътеката на секундата се втурнаха двама униформени механици, които тикаха миньорска количка. Беше позлатена. Върху нея имаше прожекционен апарат с внушителни размери, който също бе позлатен. Беше прожектор с атмосферен екран. Основното му предназначение бе да прожектира снимки от минни шахти и тунели. Прожекционната светлина бе на същия принцип като при атмосферния кабел, с малка разлика. Светлината бомбардираше атмосферни йони, кондензираше ги в по-голяма или по-малка степен и се отразяваше. Така снимката се прожектираше в триизмерно пространство и ако се знае мащаба, можеха да се измерват разстояния с доста голяма точност.

Механиците оставиха количката така, че да прожектира в голямото свободно пространство отляво на Джони. Поставиха на невидимата маса близо до ръката на Джони многофункционален превключвател. Поклониха се и се оттеглиха.

Бяха се появили и изчезнали толкова бързо, че лорд Шлейм не бе имал време да протестира. Но сега не пропусна да го направи.

— Протестирам срещу тази демонстрация на глупави циркаджийски номера! Не мога да позволя повече да заслепяваш това велико събрание…