Попитаха лорд Вораз, но той каза, че вероятно става въпрос за някои прерогативи на банковия бизнес на един директор на клон и сигурно е заминал по банкови дела, след което спокойно продължи да дъвче хапките между основните яденета, които готвачът постоянно му сервираше.

Но това, което хвърли в шок Джони през тези два дни, бе внезапната поява на капитан Рогодетер Сноул.

Конференцията го бе повикала като свидетел, но не предупредиха нито Джони, нито артилериста от противовъздушната отбрана.

Джони изведнъж чу лая на оръдието.

Притича лорд Дом, търкалящ се като втечнена медуза и изрева да спрат стрелбата.

Джони накара артилериста да спре. За щастие оръдието бе настроено на много голям обхват и Ангъс не бе използвал теленортационното устройство в момента. Но Рогодетер Сноул се размина на косъм с това да улучат кораба му, тъй като пропусна да поиска разрешение за кацане на малката совалка, с която бе изстрелян.

— Повикахме го като свидетел! — извика лорд Дом. — Не знаете ли, че в момента се провежда съдебен процес?

Процес или не, Джони сложи на колана си един Смит и Уесън с термични куршуми, натъпка ушите си с тампони и отиде лично да направлява кацането на самолета с помощта на ръчен предавател. Освен това трябваше да се погрижи толнепите да не забележат, че нямат никаква отбрана.

Джони потисна внезапния импулс да убие Роголетер на място и се ограничи само с това да му конфискува очния филтър. Провери дали няма резервен и лично го придружи до залата за конференции. Остави го там, но ги предупреди като свършат с него, да му се обадят в контролния щаб да го ескортира обратно, тъй като иначе толнепът ще бъде абсолютно сляп през цялото време, докато се навърта около Кариба.

След около пет часа наистина му се обадиха и той придружи Рогодетер Сноул обратно до совалката му. Но преди да му върне обратно филтъра, накара вожда Чонг-уон да намаже с черно водно мастило купола на совалката от вътрешната страна. Джони така и не разбра дали Сноул се е оплакал, че е трябвало да трие прозорчета, намазани с мастилото, за да намери кораба си в орбита. Той все още бе с тампони в ушите.

Джони върна филтъра на Рогодетер и от изражението на вторачения в него толнеп личеше, че е възкликнал:

— Ти!?

Затова Джони му каза:

— Да, аз. И за лично сбогом ще ти кажа, че ако видя още веднъж мутрата ти на повърхността на тази планета, никак няма да ти се хареса какво ще й се случи.

След това му затръшна врата.

След излитането на совалката, Джони си свали запушалките и разбра, че от десет минути насам артилериста го молеше за разрешение „по грешка“ да свали совалката на толнепа. Джони го разбираше. Искаше му се същото.

Още не бе чул и думица от Стормълонг. А с Люксембург не можеха да се разберат.

Никаква вест за Криси. Никаква вест за хората от селото му. Никаква вест за приятелите му.

Двата дни бяха кошмарни.

Разбра, че бездействието тежи много, много повече от задъхания живот, с който бе свикнал. Наближаваше точка, в която страховете му щяха да избухнат с всичка сила. Страховете за близките хора и за родната планета, която от толкова време се бореше да спаси.

Никак не му олекна в осем часа същата вечер от предложението, което получи от лорд Вораз — срещу заплата от петдесет хиляди кредита годишно да се премести в системата Гредидс и до края на живота си да прави пултове за телепортационно управление за банката. Джони бързо се отдалечи, за да не направи нещо неразумно.

Ужасни два дни!

Следващият ден нещата започнаха да се променят.

Джони прекара нощта в контролни щаб, проснат върху една маса. Така го завари лорд Дом, който дойде да го събуди.

— След два часа ще бъдат прочетени и подложени на гласуване доказателствата, събрани по делото — каза той.

— Аз не съм член на правителството — каза Джони.

— Знаем. Но ти си лично замесен и трябва да присъстваш. Ще бъдат обявени и репарациите. Тъй че, бъди там!

А, репарации. Внезапен повей на надежда. Дали ще са достатъчно, за да покрият дълга им към банката? Или поне да стигнат за първата вноска или нещо такова?

Тини бе спала криво-ляво на стола цяла нощ. Имаше малко трафик и затова Джони помоли Чонг-уон да го смени и отиде да се преоблече.

Господин Цунг носеше малка кръгла шапчица от черен сатен със синьо копче на върха. Откак си бе възвърнал ранга, постояно бе ухилен. Поклони се и вкара с една минна количка с колелца вана, след което се погрижи за всичко необходимо Джони да бъде добре облечен и нахранен.

След това вдигна мъничка кутийка, окачена на копринена лента и си я окачи на врата. Джони подскочи, като чу от нея да излиза монотонен електронен глас, който говори на английски.

В отговор на въпросително вдигнатите вежди на Джони господин Цунг обясни, че това е подарък от малкия сив човек, Драйс Глотън. Дал му я преди да тръгне на пътешествието си. Подарък за откриването на банкова сметка! Дъщерята на господин Цунг рисувала тигри и птици върху собственоръчно направена оризова хартия и ги продавала на пратениците за петдесет кредита всяка. Лордовете казали, че това е „примитивно“ изкуство и се събирало от колекционери. А синът му рисувал дракони върху кръгли метални платки с помощта на молекулярни спрейове и ги продавал двойно по скъпо — за сто кредита. Като добър баща, макар че презирал търговците и търговската класа, той се погрижил за спестяванията на децата си.

Господин Цунг обасни, че Негово Превъзходителство намерил в библиотеката на кораба си езикът „дворцов мандарински китайски“, направил микро-копие и — виждаш ли това малко ключе? В горна позиция е от мандарински на английски, в средна позиция — от мандарински на психлоски, а в долна позиция — от английски на психлоски. Не е ли смешно как произнася китайските тонове, като превежда от английски?

Но това не е всичко. Има и вокочетец. Виждаш ли малката светлинка в края? Като я прокараш по мандарински йероглифи, прочита ги високо на английски или психлоски. Освен това чете английски и психлоски и ги превежда на мандарински. Тъй че, сега вече няма да прави грешки заради лош превод.

Захранва се от температурата на тялото и не й трябват батерии. Сега вече може да говори директно с Джони! Естествено. Ще продължава да учи езика, тъй като не иска да звучи толкова монотонно. Но кажи, не е ли прекрасен човек този Драйс Глотън!

Джони се радваше, че господин Цунг вече може да му говори без помощта на Координатор. Но все пак не му бе приятно отвсякъде да се чувства заобиколен от Галактическата банка.

Господин Цунг веднага се възползва от новата придобивка.

— Разбрах, че отиваш да чуеш присъдата и по някакъв начин ти също си въвлечен. Сега, тъй като не знаеш дали ще бъдеш обявен за виновен или не, просто си стой с почтителен вид и слушай. Ако те попитат нещо, само се покланяй, без да отговаряш. Просто се покланяй. Така си приготвяш почвата да поискаш нов процес.

Съветът бе добър, но не помогна на Джони да успокои нервите си.

Вождът Чонг-уон каза, че по радиото няма никакви обаждания. Не, няма новини от Стормълонг, нито от Единбург, нито от Русия.

Всички лордове се бяха събрали. Бяха променили подредбата на залата. На платформата бе поставена висока маса, на която седеше лорд Фаудджопан. Останалите лордове бяха наредени в правилни редици с лице към платформата. От едната страна на стаята бяха наредени столове в редица. Шлейм лежеше върху миньорска количка, целия увит във вериги. Само лицето му се показваше отгоре. Количката стоеше между масата и публиката.

Лорд Дом посочи, че Джони трябва да седне на един от столовете до стената, където седеше и лорд Вораз. Очевидно беше, че не го считат като част от техните приготовления. Лордовете дори не го погледнаха. Но поне не беше в количка като Шлейм.

— Вече са обсъдили всичко — пошепна лорд Вораз на Джони. — Но трябва да гласуват за всяко доказателство поотделно. Това по-скоро е споразумение, отколкото процес. Изненадан съм, че пратеникът на Земята не е тук. Но до подписването могат да процедират и без него.