— Значи обувките, които прави един обущар, му принадлежат — каза Джони, — но откритията на учения принадлежат на компанията. Разбирам. Много ясно.

Лорд Вораз не обърна внимание на сарказама. Или не го усети.

— Толкова се радвам, че разбираш всичко. Парите са всичко, а неща като талант и други подобни се продават. И това е сърцевината на банкерството, основното в бизнеса. Първият и основен принцип.

— Мислех, че основният принцип е печалбата — каза Джони.

— О, това също, това също — каза лорд Вораз. — Честната печалба. Но повярвай ми, сърцето и душата на…

— Толкова се радвам да науча, че банкерството и бизнесът имат сърце и душа — прекъсна го Джони. — Досега не бях забелязал.

— О, драги мой — каза лорд Вораз, — не бъди саркастичен.

— Всичко, което погубва честни и почтени хора, не може да има сърце и душа. И в това число влизат банкерството, бизнесът и всякакви правителства. Техните грижи трябва да са насочени единствено към хората. Оправдани са само ако служат на обикновените хора!

Лорд Вораз внимателно се вгледа в Джони. Помисли за малко. Имаше нещо в думите му… Отказа се. Все пак беше банкер.

— Наистина си особен млад човек — заключим той. — Може би когато станеш по-възрастен и разбереш как стоят нещата…

Сър Робърт пак започна да става напрегнат, но в това време влязоха Макадам и барон фон Ррт.

— Кой е особеният млад човек? — попита барон фон Рот. — Джони? Наистина е особен. И слава богу! Виждам, че вие двамата сте подранили. — Погледна към Драйс и лорд Вораз. — Не съм виждал такова нетърпение да се прибере данъка от човешка плът! Започваме ли?

Андрю Макадам и барон фон Рот поставиха няколко папки с документи на масата, оставиха дипломатическите си куфарчета до столовете, ръкуваха се с Драйс Глотън и лорд Вораз и седнаха.

Джони премигна. Макадам и фон Рот носеха сиви костюми! Бяха от скъпа вълнена материя и отделните влакънца блестяха, но все пак бяха сиви.

За известно време четиримата само седяха на масата и се гледаха. Джони си спомни за няколко сиви вълка, които веднъж бе наблюдавал. Пристъпваха напред-назад, нащрек, с оголени зъби, преценяйки се един друг преди да се хвърлят в битка на живот и смърт.

Тази битка наистина бе на живот и смърт, защото ако Макадам и фон Рот загубят, това щеше да означава смърт за планетата и хората, които живеят на нея. Джони нямаше представа как се бяха подготвили Макадам и баронът, затова със свито сърце очакваше първия удар на Макадам.

— Сигурни ли сте, джентълмени, че не можете да ни дадете още малко време? Например, месец?

Устните на Драйс се разтегнаха и оголиха двойния ред зъби.

— Невъзможно! Вие чакахте до последния момент. Не може да има никакви отсрочки.

— Времената са лоши — каза баронът. — Навскъде има икономически проблеми.

— Знаем това — каза лорд Вораз. — Не може да го използвате като оправдание. Ако не можете да платите дълговете си и да уредите задълженията си, трябваше да кажете още преди няколко дни и да ни спестите цялото това чакане. Не мога да си представя какво сте правили.

— Разпитвах изоставени членове на екипажите на заминалите кораби — каза Макадам. — Малко трудно беше да намеря по един офицер от всички кораби, които атакуваха Земята.

— И те ти казаха, че имали икономически проблеми — каза Драйс. — Хайде, подпишете този документ за отказване от претенциите към планетата и да свършваме.

Бутна един формуляр към сър Робърт, който не успя да погледне какво пише в него.

Макадам плъзна формуляра обратно и го остави да падне.

— Разбрах, че членовете на екипажите не искат да си идат у дома. Били са заставени насила да заемат такива длъжности. Боят се, че ако се върнат на родните си планети, ще ги заставят да се разправят с революции и граждански войни и да стрелят срещу собствените си народи. Някои се страхуват, че ако се върнат, ще ги уволнят и ще трябва да се присъединят към тълпите безработни, които гладуват и често предизвикват вълнения по улиците на много столици.

— Това не е нищо ново — каза лорд Вораз. — През цялата минала година имаше недоволства и вълнения. Затова и пратениците тук планират войни и завладяване на чужди територии — за да отвлекат мислите на хората от всичко това. Можехте мен да питате. На драго сърце щях да ви кажа.

— Това нищо не променя — каза Драйс. — Съветвам ви да предадете планетата без никакви проблеми. Защото всеки от тези пратеници на драго сърце ще купи планетата и ще прати военна експедиция, за да се отърват от вас. Корабите, които доскоро бяха горе, са нищо в сравнение с флотилиите, които могат да изпратят срещу вас. Тъй че ако просто…

Баронът го прикова с поглед като с бейонет. Каза:

— След като събрахме цялата достъпна информация тук, отидохме да се уверим със собствените си очи.

Джони застана нащрек. А, значи затова е било цялото това телепортиране. Двамата добре са си походили! Беше забелязал леки следи от дихателни маски върху челюстите им. Дали са правили и нещо друго освен да пътуват?

— Съществува икономически хаос! — каза баронът. — Когато Междугалактическата Минна компания е престанала да доставя метали, цените им са скочили до небето. Хиляди фабрики са затворени. Хората са останали без работа и се бунтуват. За да им отвлекат вниманието, правителствата планират войни, които никак не са популярни. За да се снабдят с метали за оръжия, конфискуват дори колите на хората, домакински съдове, тигани.

Драйс повдигна рамене.

— Това не е нищо ново, освен това няма нищо общо с вашия неплатен дълг. Ще подпише ли пратеникът ви това или да прибегнем до… — заплахата остана недоизказана.

За момент въздухът остана зареден с електричество.

Сивите очи на барона прободоха Драйс Глотън.

— Сериозно сте загазили, Твое Превъзходителство.

Кленовият директор повдигна рамене.

— Вътрешните проблеми на банката нямат нищо общо с плащанията, които вие ни дължите.

Барон фон Рот се обърна към сър Робърт.

— Негово превъзходителство е въвлякъл своя банков клон в сключването на няколко много неразумни лични заеми, взети от високопоставени личности от психлоските планети Тортът и Тан в системата Батафор и на още няколко още по-големи лични заеми на психлоски регенти-гувернатори на шестнайсет планети, притежание на Психло, разположени на четири близки звездни системи. Заемите са гарантирани от недвижими имоти на самата Психло.

— Как разбрахте? — остро каза Драйс. — Това е поверителна банкова информация.

— От един недоволен служител, когото сте уволнили — каза баронът. — Имотите на Психло вече не съществуват, а длъжниците са мъртви. Много неразумен банков риск. Психлосите се славят с това, че не може да им се вярва.

— Вложителите могат да оказват натиск върху банката — каза лорд Вораз, защитавайки своя браншов директор. — Но това не променя с нищо вашия заем…

— Наистина могат да оказват натиск — каза баронът. — Основната печалба на Галактическата банка преди носеха операциите по трансферите на планетите, притежание на Психло. Печалбите не идват от отпускане на заеми и кредити, а от високите проценти за обслужване на фондовете им. И след пресъхването на този извор се е наложило да затворите регентските банки и да уволните всички служители. Клонът на банката в Балор, където е твоят офис, е уволнила почти всички.

— Ето за това, сър Робърт — продължи баронът, — ти се оказва такъв натиск. Драйс е решил, че единствената му възможност да спаси банката си от банкрут е да си възвърне притежанието над Земята. Това е единствената планета във всички вселени, за която Междугалактическата Минна е дължала пари. Сметнал е, че ако продаде на търг планетата и спечели поне малко пари в брой, ще може да се спаси от пълна неплатежоспособност.

— Това, че сте забелязали удавника — каза Драйс, — няма да ви научи да плувате по-добре! Най-добре подпишете тук, да не се удавите и вие! — Това повторение на проблемите от миналата година го изнервяше. — Платете, и то веднага!