Джони си помисли, че просто ще трябва да успокои господин Цунг, че няма намерение да раздава удари и че ще се държи любезно. Но това не стигаше.

Господин Цунг накара Координатора да преведе дума по дума каквото искаше да каже, без да променя нищо. Приближи се до леглото и започна да говори. Координаторът превеждаше при всяка пауза.

— Едно нещо е… да бъдеш велик воин… но макар че досега си печелил всички битки… и си прогонвал врага… от бойното поле… цялата война… може да бъде загубена… на масата за преговори!

Джони разбра казаното. Далеч не бяха спечелили войната, но дори да я спечелят, всичко може да се провали в залата за конференции. И преди си даваше сметка за това, но бе впечатлен. Господин Цунг явно бе търсил тази работа не само за да чисти стаята му, а и като съветник. Чудесно, небето му беше свидетел, че имаше нужда от съвет. Нищо не бе измислил.

— Твоето отношение — продължи да превежда шотландецът — трябва така да бъде премерено… че да впечатлява… Един лорд е свикнал да се държи като висшестоящ… Ако някой се държи с него като с нисшестоящ, това го впечатлява… Бъди надменен… Не бъди любезен… Дръж се студено и презрително… Дръж ги на разстояние и ги гледай отвисоко.

Това старче доста ме измъчва с моя мандарински. Говори истински дворцов китайски!

Господин Цунг му махна да не прибавя свой коментар.

— Недей да се съгласяваш — послушно се подчини шотландецът — или да си даваш вид, че си съгласен с каквото и да било… За да не се изтълкуват думите ти погрешно като съгласие… не казвай никога „да“… Ще предявят невъзможни искания, които прекрасно знаят, че няма да получат… само за да печелят точки на своя страна при пазарлъка… тъй че и ти от своя страна трябва да им предявиш невъзможни искания… дори да си сигурен, че няма да се съгласят… а пък кой знае, може и да спечелиш!… Дипломацията е изцяло въпрос на компромис… Между двата противоположни полюса на невъзможните искания има средно положение… Винаги се стреми да постигнеш възможно най-благоприятна за теб ситуация.

Шотландецът спря.

— Пита дали си разбрал всичко до тук.

— Да, сър! — каза Джони. — Дойде ми добре дошло.

Макар че не му помагаше при най-важното, усещаше, че съветите са полезни.

— А сега — каза Координаторът — иска да ти даде уроци по поведение. Наблюдавай го.

Имаха си работа със същества от много други раси и представите им за поведение може би бяха твърде различни от тези в древен имперски Китай. Тъй че Джони реши просто от толерантност да погледа китаеца. Но веднага усети, че е сбъркал. Тези маниери се отнасяха за всички раси!

Как да стои изправен — с малко разтворени крака, леко наведен назад. Здраво стъпил на земята. Това е стойката на доминиращия човек — разбра ли? Сега опитай!

Как трябва да се държи скиптър или жезъл. Едната ръка обхваща дръжката, а другият край се опира в дланта на другата ръка. Ако държиш и двата края — това е признак на сила. Когато искаш да покажеш, че нещо те засяга, леко потупваш с дланта скиптъра — това е намек за възможно наказание. Размахай го леко с едната ръка, когато искаш да покажеш, че становището на някой не е от никакво значение и тежи колкото повей на вятъра. Разбра ли? Ето ти един жезъл. Направи го. Не точно така. Спокойно, покажи, че си господар. А сега повтори отначало.

Ходи така, сякаш не те интересува какво има отпред. Внушавай сила. Уверено, без да спираш. Ето така. Разбра ли? Направи го!

Господин Цунг работи върху Джони половин час. Джони осъзна, че по-скоро стъпва като пантера, докато за конференцията ще трябва да има кралска походка.

Господин Цунг го накара да повтори целия урок, след това отново се върнаха на стойката и походката, докато остана доволен. Джони, който винаги се плашеше от мисълта да бъде дипломат, доби малко повече увереност. Та това си беше цяло изкуство. Беше като игра на лов, но с различни правила.

Мислеше, че това е всичко. От екрана се виждаше как пристигат още и още пратеници. Но господин Цунг каза, че преди срещата всички ще трябва да представят пълномощията си и разполагат с още много време. Попита Джони дали е мислил върху стратегията си. Стратегията беше изключително важна. Трябва да знаеш как да пристъпиш към дипломатическата битка и какво възнамеряваш да използваш при маневриране. Най-добре Джони да помисли върху това. То е същото като битка, в която кавалерията и пехотата са идеи и думи. Ако направиш погрешна маневра, търпиш поражение!

През това време те щяха да се заемат с другия въпрос. И тъй, господин Цунг излезе, оставяйки Джони учуден и замислен.

Като видя, че в момента Джони не е зает, в стаята се вмъкна вождът Чонг-уон. Лицето му бе грейнало в усмивка и енергично клатеше глава в поклони.

— Язовирът! — и той силно сключи двете си ръце и ги размаха. — Дупката. Изтичащата вода намалява. Нивото на езерото се покачва. — Пак заклати глава, направи дълбок поклон и изчезна.

Джони си помисли, че поне тази работа бяха свършили както трябва. Нямаше опасност захранването да прекъсне и някой дипломат да се окаже в чуждо, непознато пространство. Оставаше му притеснението за една горяща планета, за съдбата на населението й и за предстоящата конференция.

Инжекцията бе подействала. Вече не чувстваше замайване.

„Другият въпрос“ се оказа подстригване. Дъщерята на Цунг влезе в стаята, сложи го да седне на един стол с лице към екраните и се зае да му подстригва косата с малка ножица и гребен. Идеята бе съвсем нова за Джони. Досега, когато косата му станеше много дълга, той просто я хващаше и я отрязваше с нож.

Явно момичето имаше много опит в подстригването, защото работеше с ножицата толкова бързо, че звукът можеше да се оподоби на тракането на рудна ножица — трак, трак, трак.

Значи дипломацията е като битка, мислеше Джони. Като гледаше пристигащите лордове, нямаше да е пресилено да каже, че от тях направо капеше власт и могъщество. Посетителите, които в момента нападаха Земята, бяха дребни риби — контролираха най-много няколко десетки планети. От това, което бе чел по-рано, някои от пристигащите бяха от други вселени и контролираха стотици планети само в една правителствена сфера. И бяха много арогантни, много самоуверени. Независимо от физическата си форма едно беше сигурно — бяха министри с многостранни пълномощия от своите могъщи държавни глави. Каква власт и богатства представляваха! Зад тях стояха населения, достигащи трилион само в една държава. Бяха ветерани и победители в стотици такива конференции. Да, конференцията беше битка, при това далеч по-важна от военните битки.

И какви бяха шансовете им със сър Робърт пред такива опитни дипломати? Бяха бойци, а не хитри и блестящи придворни, които криеха под шапките си хиляди парламентарни трикове. Без оръжия и батальони, разполагащ само с ума си и с няколкото съвета на господин Цунг, Джони се чувстваше многократно превъзхождай. Освен това до този момент не бе измислил никаква стратегия.

Момичето имаше малко огледало и му го подаде да се види. Беше му отрязала косата на врата до яката, беше я сресала и подвила навътре. Приличаше на каска на часовой. Освен това косата му блестеше. Брадата и мустакът му бяха скъсени и добре подравнени. Едва се позна. Може би тя бе виждала стари рисунки на мъже с такива бради и мустаци. Наистина бе така — на леглото му бе отворена някаква стара човешка книга, където имаше снимка на някой си „Сър Франсис Дрейк“, който разгромил някакви „испанци“ много, много отдавна.

Нещо привлече вниманието му и той взе огледалото. Врата му! Белезите бяха толкова малки, че не се забелязваха. Нямаше ги!

Трябваше дълго да се вглежда, за да забележи остатъците от белега от граната на бузата си, направен му от бригантите. Той сигурно също щеше да изчезне.

Някак се почувства по-свободен без белезите от нашийника по врата си. Осъзна иронията и му идваше да се усмихне, но вниманието му бе привлечено от екрана от контролното помещение. Звукът бе изключен, затова подаде обратно огледалото на момичето и натисна бутона.