Господин Цунг се плъзна пред него и му пъхна едно огледало пред очите.

— Погледни!

Джони погледна. Кал. Петна от експлозив. По превръзката от черна коприна около ръката му имаше светли петна. Брадата и косата му бяха опръскали с тиня. Погледна надолу и видя, че вероятно някъде е газил в кал до пояс. Като видя ръцете си, не можа да познае какъв цвят е кожата му. Изглеждаше като куче, ровило се цял ден в боклука на селото.

— Печелиш — каза Джони и започна да се съблича.

Цунг носеше голяма миньорска кофа и хвърляше вътре една по една всяка съблечена дреха не без известно отвращение. Прибра в нея даже и каската, ботушите и оръжията.

Джони се пъхна във ваната. Не стигаше да си протегне краката, но водата покриваше гърдите му. Досега никога не се бе къпал в гореща вана — само в реки и студени планински потоци. Почувства как изтощението бавно се изцежда от жилите му. Наистина, не без известна изненада откри Джони, имаше какво да се каже в полза на горещите бани!

Като внимаваше да не засегне превързаната ръка, господин Цунг усърдно го търкаше с четка и сапун, увит в кожа. Изведнъж спря и Джони чу шепот зад гърба си. След това нещо го докосна по двете рамена. Още шепот и след това Цунг повдигна едната му ръка и прокара кърпа по дължината й.

Внезапно Джони с ужас осъзна, че зад него стои дъщерята на Цунг, а той е съвсем гол във ваната! Извърна глава, но дъщерята бе изчезнала. Господин Цунг продължаваше да търка. Изми брадата и косата му.

Банята му бе прекъсвана още два пъти. Един път, за да прокарат кърпа по гърдите му и още един — по крака му.

Най-накрая Цунг изтри брадата и косата му и обви около тялото му друга, по-голяма. Джони излезе от ваната. Цунг подсуши тялото му, като от време на време му се налагаше да подскача, за да стигне раменете на Джони. Подаде му мека синя роба и чак тогава му разреши да легне в леглото.

Джони с благодарност най-после се протегна, като избягваше да поглежда в екраните, но отново бе обезпокоен.

Бяха доктор Маккендрик и доктор Алън. Робата бе широка и спокойно извадиха ръката му. Доктор Алън отряза превръзката, почисти мястото с алкохол, който дразнеше носа — вероятно уиски от лоша дестилация, — изля някакъв бял прах в раната и го накара да изяде малко от него. Пак сулфат! Господин Цунг пристигна с купа супа, докато доктор Алън отново превръзваше раната.

След това двамата лекари се отдръпнаха. Джони, вече натрупал опит в медицинските дела, заподозря нещо. На лицата им бе изписа онази престорена веселост, след която докторите обикновено те изненадват и ти правят нещо неприятно.

— Винаги съм смятал — каза доктор Алън, — че Данълдин и Стормълонг са диви и неразумни. Но бях там, когато взривявахте онази скала. Ти си дивият, Джони Тайлър. Винаги ли палиш фитили с боен самолет?

Джони се готвеше кратко и ясно да му отвърне, че е нямало време, но доктор Маккендрик пристъпи напред.

— Предполагам — каза той, — че това му се е сторило по-естествено. — Забележката бе предназначена да отвлече вниманието му.

И наистина, той извади дълга игла, която криеше зад гърба си, сграбчи китката на Джони и набързо заби два инча стомана в кожата му, след което изпразни вътре пълна спринцовка.

— Оу! — извика Джони. — Не беше честно! Знаеш, че не обичам спринцовките ти. — Ръката му пламна в огън.

— Това е срещу главозамайване — каза Маккендрик и почисти иглата си. — Намерихме някакво вещество „В комплекс“. Отровата и успокоителното са те изтощили. След малко ще се почувстваш по-добре.

— Имам си достатъчно работа — малко ядосано каза Джони, — за да ме правите отгоре на всичко на решето от спринцовки.

Доктор Алън сложи ръка на рамото му.

— Точно за това — каза той. — Защото имаш прекалено много работа и грижи. Трябва да се научиш да оставяш другите да ти помагат. Нека всеки да има дял. Ти се справяш чудесно. Но остави и другите да помагат!

Потупа Джони по рамото и излязоха.

От супата му стана по-добре на стомаха. След малко повдигна глава и после я наведе. Не беше толкова зле.

На платформата бяха пристигнали още двама пратеници. Контрлният щаб кипеше от дейност. Притесняваше се за предстоящата конференция. Джони реши, че е почивал достатъчно.

— Цунг! — извика той. — Моля те, приготви ми най-хубавия чифт кожени дрехи.

Да, ще остави и другите да се включат. Нека Цунг изрови дрехите му.

Но резултатът бе съвсем неочакван. Господин Цунг долетя отвън и категорично каза „Не!“. След това се помъчи да изнамери повече думи от оскъдния си запас английски.

— Те господа! — не можеше да каже каквото искаше.

Удивен, Джони видя как Цунг изхвърча от вратата и само след миг се върна с един китайски Координатор, който говореше мандарин. Цунг задъхано говореше нещо, след това се успокои. Координаторът понечи да преведе, но на Цунг му хрумна още нещо, отново засипа Координатора с приказки и чак тогава отстъпи назад с изражение на лицето, което сякаш казваше „Това е то“, пъхна ръце в ръкавите си и се поклони.

Координаторът, шотландец с черна брада, си пое дълбоко дъх:

— Може и да не ти хареса, Мактайлър, но си си намерил прислужник дипломат. Познавам ги тези китайци и като си наумят нещо, стават по-опърничави от моята старица!

Джони легна и погледна към тавана:

— И какво толкова има в това да поискам да ми донесат най-хубавите ми кожени дрехи?

— Ами какво ли няма, какво ли няма — каза Координаторът. Въздъхна и се приготви да обясни: — Господин Цунг е потомък на семейство, служило като придворни на династията Чинг, управлявала Китай от 1644 до 1991, някъде преди около единайсет века. Това е била последната династия преди Китай да стане Народна Република. Императорът и двора не били китайци; били от някаква раса, наречена „манчус“. И имали нужда от много съветници. Цунг казва, че семейството му служило добре, но времената се променили и тъкмо защото служили на манчус, ги заточили в Тибет. Цунг казва, че западните сили свалили династията и нищо не можело да се направи. Тъй че, господин Цунг всъщност е „мандарин със синя кръв“ по произход, лорд от двореца.

Казва, че записките и ръкописите на семейството се пазят в библиотеката на китайския университет.

— В Русия — намеси се Джони. — В момента са в руската база, макар че бог знае какво става там сега.

— Ами добре — каза шотландецът. — Искал да ти прочете нещо, но в момента няма как. Родът му винаги се надявал, че някога пак ще служи на династия, която е на власт. Ама каква памет имат тия китайци! Представи си да чакаш хиляда и сто години да се върнеш на предишната си работа!

Господин Цунг усети, че се отклоняват от темата и смушка Координатора. С жестовете си сякаш казваше: „Кажи му, кажи му!“.

Координаторът въздъхна. Не беше сигурен как ще реагира Джони.

— Казва, че ти си „лорд Джони“ и не можеш да ходиш насам натам облечен като варварин — наведнъж го изстреля шотландецът.

Ако Джони не бе толкова притеснен, щеше да се разсмее.

Координаторът с облекчение видя, че това не бе прието като критика. Продължи:

— Казва, че разбрал за тази дипломатическа конференция, за която ще дойдат много лордове и сигурно ще бъдат сноби и ще важничат. Това си е точно така. Видях ги как пристигат на платформата. Дихателни маски със скъпоценни камъни, лъскави дрехи, украшения. Един даже имаше монокъл със скъпоценни камъни. Бая нахакани контета!

След това преглътна и изстреля останалото на един дъх:

— И ако се явиш пред тях в кожи, щели да те помислят за варварин и нямало да те слушат. Казва, че ако изглеждаш и се държиш като — пак преглътна — разчорлен дивак, щели да те презират. — Спря, доволен, че е свършил с неприятната част. — Това се опитваше да ти каже. Не му се сърди. Бих могъл да добавя, че има трийсет и пет хиляди истински привързани към теб хора — не, вече са по-малко, но пак са страшно много — чийто живот сега зависи от тази конференция. Иначе изобщо нямаше да го преведа това, Мактайлър, защото за мен ти изобщо не си варварин.