В погледа й мигновено пламна интерес, но веднага угасна.

— Доста време съм прекарала тук, нали Джони?

— Известно време — каза Джони.

Помисли малко. След това се стегна.

— Била съм болна от лапсин! Не се лекува! — проплака тя.

— Излекувана си — каза Джони.

Пак се замисли и отново се разстрои.

— Но защо не са ме изпарили? Катристите?

— Мисля, че ще се оправиш. Дори ще си по-здрава от преди.

Като че ли разбра.

— Седиш тук, за да не дойдат да ме изпарят. Джони, това е много смело от твоя страна и аз ти благодаря, но не можеш да спреш катристите! Те са законът! Те са над всякакъв закон! Могат да правят каквото си поискат, дори с императора! Джони, по-добре да излезеш преди да дойдат.

Джони я погледна. Господи, в какъв свят на страх и ужас са живели досега!

— Дошъл съм да ти кажа новината, Чърк. Уволних катристите.

Макар че не знаеше какви са тези катристи, той не лъжеше. Били са на Психло. Значи ги е уволнил всички със замах — радиоактивен.

Чърк се повдигна още повече, като се отърси от вцепенението.

— О, Джони, много мило от твоя страна!

Преметна крака да слезе от леглото.

— Къде са ми дрехите? Най-добре веднага да се захващам за работа, че ще ми сложат още една черна точка в досието.

Опита се да стане.

— Спокойно, не ставай — каза Джони. Изведнъж му хрумна: — Днес е почивният ти ден.

Тя отново се отпусна в леглото, трепереща от слабост и очевидно със световъртеж.

— О, имам късмет. Значи мога да дойда на работа утре?

Джони я увери, че може.

Излезе и намери другите две психли. Вероятно под влияние на Кер им каза, че е дошла заповед да не се изпарява Чърк и ако й навредят по някакъв начин, той ще им спре заплатите и ще обсипе досиетата им с черни точки, затова най-добре да й занесат храна и корени за дъвчене и да й помогнат да се изкъпе.

Не го разбраха.

Той им повтори всичко с ръка на пистолета.

Този път разбраха.

Толкова много неща зависеха от изхода на това начинание, че на Джони никак не му хареса като разбра, че трябва да чака три дни, за да разберат дали операцията на Чърк е успешна. Маккендрик каза, че има опасност от инфекция или възвръщане в предишното състояние. Трябваше да наблюдава реакциите й преди да продължат.

Джони напразно му повтаряше, че ако не реши проблема с психлоската математика, може пак да се озове в залата за конференции, обграден от гневни пратеници, чиито икономики са останали в стагнация и трябва отново да им прави демонстрации на сила. Маккендрик каза, че бързането няма да им бъде от никаква помощ.

Чърк не се възстанови бързо. На втория ден все още беше на легло, прекалено слаба, за да стане на крак. Джони се чудеше дали отстраняването на капсулите няма да наруши равновесието им, а може би и способността да мислят.

Случиха се и други неща. Пиер Соланс бе изчезнал и Джони разпитва часове наред, за да разбере накрая, че са го забелязали да се качва на самолет, който минал оттам на път за Европа.

Пати сякаш се бе променила. Джони седеше в старата библиотека и трескаво се ровеше из разни древи книги, когато изведнъж забеляза Пати. Явно имаше да му казва нещо. Той насочи внимание към нея.

— Джони, моля те, кажи ми истината. Бити дълго ли остана жив?

Джони се сепна. Веднага се върна в онзи фатален ден. Задави го вълна от скръб. Успя само леко да кимне.

— Значи е могъл да бъде спасен — каза Пати, не обвинително, само като факт.

Джони я погледна. Не можеше да говори. Мили боже, не! Момчето почти бе разкъсано на две от куршумите. Гръбнакът му бе засегнат. Нищо не би могло да спаси Бити. Нищо. Но не можеше да й го каже.

— Джони, ако бях знаела как да бъда доктор и ако бях там, той нямаше да умре.

Заяви го като факт, твърдо убедена. Джони не каза нищо. Не можеше.

— Когато лекарите си тръгнат оттук, искам да ида с тях — каза Пати. — Ще бъда много послушна. Няма да ги притеснявам. Ще ходя на училище и ще уча много, много. Ще науча всичко, което ми трябва, за да стана лекар. Ще ми помогнеш ли, Джони?

Не можеше да говори. Прегърна я. След малко успя да каже:

— Разбира се, Пати. Можеш да живееш при леля Елън. Ще говоря с Маккендрик. Ще се погрижа да имаш всички необходими средства.

Тя отстъпи назад със светнали от решимост очи.

— Благодаря ти — с достойнство каза тя и излезе.

След малко той усети как от плещите му се стовари тежест. Мислеше, че никога няма да се оправи. Но бе сгрешил. Беше намерила пътеката, която я извеждаше от отчаянието отново в света на живите.

На следващия ден Джони отиде в електрическата работилница, за да си набави необходимото и да погледне в някакъв справочник стойностите на тока от молекулярния пистолет. Спусна се към библиотеката.

И кого да намери — Чърк!

Седеше на едно бюро, заобиколена от книги.

— Джони, защо позволяваш така да се занемари това място? — В гласът й звучеше сериозен упрек. — Трябва да се научиш като извадиш една книга от рафта, да си я връщаш на мястото, като свършиш с нея.

Джони я огледа. Под маската й се виждаше, че дъвче корени. Кехлибарените й очи бяха съвсем ясни. Малко бе напълняла.

— Компанията много държи библиотеките да са подредени — каза тя. — Не го забравяй.

Отново се зае да подрежда томчетата. Координацията й изглеждаше съвсем наред. Подреждаше нещата със сигурна лапа. Купчините книги бяха идеално подредени. Лапата й дори не трепваше.

Канеше се да се втурне към Маккендрик, за да му съобщи новината.

— Джони — замислено каза Чърк, — мислех си за математиката. Ако все още ти е нужна помощ, ще се науча да смятам, да изваждам и такива неща. Само че, Джони — тя го фиксира с поглед, — право ми кажи, защо една интелегентна личност ще иска да учи математика? Искам да кажа, за какво се използва, Джони?

След три минути Джони вече разказваше на Маккендрик и настоя да продължат.

През времето, в което трябваше да чакат, бяха измислили всичко.

Общуването с психлосите винаги криеше риск. Опасна бе дори близостта с тях. Един замах на лапата и край с лицето ти. Истинската причина Маккендрик да започне с Чърк бе тази, че с нея не е толкова опасно. Работникът, който по-рано бе тестувал, бе опасен. Психлото се бе развилнял, когато упойката го бе хванала вече наполовина и ако не беше завързан, някой щеше да пострада. Тъй че, на всяка цена трябваше да се избегне на операционната маса да легне психло в съзнание и то най-вероятно с идеята, че ще го убиват.

По-младият лекар бе обучен, както повечето лекари, в зъболекарство. Прегледа няколко черепа, за да изучи предните и задните зъби. Бяха покрити със слой храна, който с времето почерняваше. Виждаха се няколко дупки.

Джони донесе малко сребро и живак, за да приготви лекарят от него пломби. Освен това направи дихателна маска, на която отворите над устата са запушени и се диша през ноздрите. Намери и няколко малки бормашини.

Планът им бе да кажат на всички психлоси, че има нова разпоредба да си оправят зъбите и да ги почистят. Казаха им, че може да ги боли, затова ще става с упойка. Психлосите останаха недоверчиви, защото компанията никога не се бе грижила за здравето им, но на ново място, нови правила.

Екипът направи нещо като поточна линия. Вкарват един психло, упояват го, махат му капсулата или капсулите, след това го местят на друга маса, където младият доктор му оправя зъбите, докато е още в упойка.

Така всеки психло, с изключение на първия, като влезе, ще види, че предния е под упойка и му оправят зъбите. Обясниха, че с металния анализатор на първата маса откриват дупките в зъбите.

Запретнаха ръкави и започнаха.

Поточната линия тръгна без засечка. Влизаше някой психло, махаха му металите от мозъка, преместваха го на другата маса за поправка на зъбите и го връщаха върху миньорска количка в помещенията на психлосите, за да се възстанови.