— Самият дълг не е под въпрос — каза Драйс, — а кой го плаща.

— Значи сте свикали тази конференция да видите кой ще плаща дълга? — каза Джони.

— Не точно, но приблизително за това. Виждаш ли — каза Драйс, — докато се водят бойни действия и не е ясно кое ще бъде правителството на планетата, не мога да изготвя този документ.

Извади голям документ, който имаше легален вид. Джони протегна ръка, но Драйс каза:

— Не, нали сам каза, че не си член на правителството.

— А какво ще стане, когато го изготвиш?

— Ами събираме се да уточним условията на плащане и ако не се постигне разбирателство, оттегляме се.

— И тогава?

— Ами планетата се обявява за продажба на публичен търг и се продава на този, който предложи най-висока цена.

Усещането, което Джони бе изпитвал по отношение на двамата, сега започна да придобива реално съдържание.

— А какво става с населението на планетата?

— Ами, естествено, това зависи от купувача. Правото на собственост в никакъв случай няма да пострада. А с хората ще постъпи както желае. Това вече няма нищо общо с банката.

— А как обикновено постъпват купувачите? — попита Джони.

— О, зависи. Обикновено плащат за закупената на търг планета в брой или използват своя кредит — нормално е да имат кредит или някакви други авоари, с които да погасят плащанията по ипотеката. Най-често просто се нанасят на планетата и ако им се окаже съпротива от местното население, вземат краткосрочен заем от банката за военна техника и помитат населението. Понякога продават населението, за да посрещнат плащанията си. Обикновено купувачите искат да заселят планетата със собствения си народ, нали разбираш.

Джони седеше и ги гледаше.

— Не мисля, че на купувача ще му е лесно да превземе тази планета.

— О, — каза Драйс и махна с ръка в знак на несъгласие. — Планетата не разполага с никакви защитни средства, за които си струва да се спомене. Имате много малко население. Съвременните оръжия могат да се справят за броени дни. Тази обединена сила, която ви висеше на главите, не представлява абсолютно нищо. Истинските флотилии на воюващите дори не се бяха намесили. Но бъди спокоен. Няма причина да се тревожиш. Това е само бизнес. Въпросът се свежда само до една ипотека и изплащане на задълженията. Елементарни банкови операции.

— Значи сега чакате да видите дали ще спечелим, за да изготвите този документ? — каза Джони.

— О, определено мисля, че ще спечелите — каза Драйс. — Затова водим този разговор. Искаме да ни уредиш среща с вашето правителство веднага след като разберем, че наистина сте спечелили. След това можем да изготвим документа и да обсъдим нещата. Това е всичко.

— След като ще ви уреждам среща с правителството — каза Джони, — трябва да ми покажете документа, за да мога да им кажа за какво става дума.

— Няма да го изготвям с теб — каза Драйс, — но можеш да го погледнеш.

Джони го взе.

Бяха изписани цели страници с легални подробности, проследяващи откриването на планетата, заема, направените плащания. Накрая бе прикрепена една единствена голяма страница. Джони повдигаше всяка страница, за да я насочи към светлината (и мини камерата, която през цялата вечер бе записвала от горния ляв ъгъл). Повдигна и последната. На нея пишеше:

Джони каза:

— И какво ще рече „задоволителни условия“ за ликвидирането на ипотеката?

— О, — безгрижно каза Драйс Глотън, — вноска от пет трилиона веднага и примерно петстотин билиона месечно ще ни задоволят напълно. Виждаш ли, по закон при пропускане на месечни вноски заемът трябва да се изплати веднага. Тъй че ще се убедиш, че с нашата банка лесно се работи. Можехме да поискаме и цялата сума наведнъж! Ние наистина сме ваши приятели. Винаги сме се гордели не само с абсолютна честност и лоялност, но и с прекрасните си взаимоотношения с клиентите.

Пет трилиона!, помисли Джони. И петстотин билиона на месец! Разполагаха само с два билиона и двеста милиона. Нямаха никаква индустрия, никакви доходи. Дори да изкопаят цялото земно богатство, пак нямаше да се събере невероятната сума.

Драйс забеляза затормозения му вид, колкото и Джони да се опитваше да го прикрие.

— Ще имате цяла седмица! Това са много либерални условия.

— И веднага след като конференцията реши съдбата на Шлейм — каза Джони — и отношението към другите воюващи…

— Ами да, планетата ще има ясно право на собственост! — триумфално каза Драйс. — И тогава можеш да ни уредиш срещата. Ще изготвим този документ и всичко ще бъде както трябва!

— Правителството, което спечели — каза лорд Вораз — ще разполага с цели дни, за да обсъди проблема и да реши откъде ще вземе парите.

— Не бихте могли да ни ги заемете? — предложи Джони.

— О, драги, не. Те вече са били взети на заем.

— А кой би могъл да купи тази планета? — попита Джони.

— Ами всеки от воюващите ще се радва да я купи — каза Драйс. — За разлика от вас, те имат изградена индустрия, кредити и т.н.

— Значи след като спечелим войната, ако я спечелим, може изцяло да я загубим, дори от толнепите! — каза Джони.

— Е, — каза Драйс Глотън с красноречив жест, — банкерството си е банкерство, бизнесът си е бизнес.

Стормълонг, заспал след дългото изтощение върху масата в контролния щаб, бе рязко изтръгнат от съня. Бе направлявал битките дни наред. Сториха му се безкрайност. Сега с разтревожено изражение видя Джони.

— Събуди се! — настойчиво повтаряше Джони.

Разтърси и будисткия комуникатор, Тини, докато покаже някакви признаци на живот.

— Какво става? — стреснато попита Стормълонг. — Пак ли атакуват?

— По-лошо! — каза Джони. — Малките сиви хора!… Тини, събуди се, моля те!

Жената също бе работила дни наред без капка сън и сега спеше почти безчувствено.

Джони любезно бе отпратил гостите и излезе да се разходи из нощния лагер. Направи пълна обиколка на купата. Макадам! Трябва да се докопа до Макадам от Земната Планетарна банка в Люксембург, и то веднага. Никаква среща с правителството няма да урежда. Ще им устрои среща с някой, който разбира от банкерство!

Тини започна да се пробужда.

— Макадам! — каза Джони. — Свържи се по радиото с Макадам.

— Какво става? — поиска да разбере Стормълонг. Обикновено Джони винаги успяваше да запази спокойствие и хладнокръвие. — Мога ли да направя нещо?

Джони му хвърли два диска, на които бе записана цялата вечер.

— Направи ми копия от тях. Това е вечеря.

Стормълонг нищо не схвана, но отиде до устройството за презапис на дискове и ги пусна.

Тини се опитваше да събуди Люксембург, сънено напявайки кодовете за връзка на пали.

— Ако се опитваш да се свържеш с Люксембург, няма никой — каза Стормълонг. Сети се, че Джони няма много информация за това какво става напоследък.

— Русия — каза Стормълонг. — Хората от Сингапур са отишли там и изобщо не са могли да се доберат до базата. Всичко било в пламъци.

Джони не можа да разбере. Как е възможно да гори подземна база?

— Ти си бил там. Не знам защо, но при входовете са имали някакво черно вещество, възпламенимо. Знаеш ли какво е?

Въглища! В руската база трупаха въглища за зимата.

— Това са въглища — каза Джони. — Черна скала, която може да гори.

— Ами не знам кой е построил тази база, но я е построил близо до, или върху мина от такива скали и явно от стрелбата са се запалили. Сингапурската група изобщо не е могла да се приближи до базата. Бяха малко и не бяха взели никакви миньорски помпи, пък и да имаха, наоколо няма вода. Спешно поискаха помощ. Трябваше да угасят огъня, за да се доближат до базата. Люксембург бе единствената защитена позиция, която не бе нападната и там имаха летящи танкери. Преди около два часа ги напълниха и отлетяха за Русия. Оттогава не е пристигала никаква информация. Не знаем какво става. А в Люксембург не останаха никакви защитници.