Докато се обаждаше в Шотландия, остана с впечатлението, че там цари пълен хаос и това още повече го спря да не се свързва със сър Робърт.

Драйс Глотън изпрати за втори път Чонг-уон. Боже, как горяха от нетърпение тези малки сиви хора да докарат тук сър Робърт!

Най-накрая успя да накара комуникаторите в Шотландия да го издирят. Когато чу гласа му по радиото, всичките му опасения напълно се оправдаха.

Сър Робърт направо се нахвърли срещу Джони и гневът му пролича дори от превода на комуникаторите.

Известно ли му е на Джони, че в подземните скривалища на Касъл Рок има две хиляди и сто човека, ако все още са живи? И че всички възможни входове са затрупани от тежките бомбардировки? На доста места са спуснали атмосферни маркучи, но я се опитай да влезеш във връзка по тях! Стените на замъка са толкова нестабилни, че при всеки опит да работят с пробивни машини, върху главите им се посипват камъни.

Да, Дуайт е там! Да, взел е подпори за тунели от Корнуол и е опитал да ги вкара. Нима Джони си мисли, че стоят със скръстени ръце?

Какво му е на него, седи си с онези тра-ла-ла лордове и си пие чай! Пий си чая, но остави хората да си вършат работата…

И така, на Джони му трябваше цял час, за да накара сър Робърт да проумее, че без неговия подпис въпросът с посетителите няма да приключи.

Най-накрая, с хиляди проклятия, че комуникаторите не можеха да преведат всичко на пали, сър Робърт обеща, че ще осводи някой пилот и ще долети тук.

Джони се облегна на седалката, напълно изтощен. Не обичаше да спори със сър Робърт. И напълно го разбираше. Неговата леля Елън също бе някъде долу в затрупаните скривалища. И Криси! Много усилия на волята му трябваха, за да остане тук, когато с всяка поричка на тялото му се искаше да е там и да копае с голи ръце, ако трябва.

Двамата малки сиви хора останаха много доволни, когато Чонг-уон им каза, че сър Робърт пристига.

На нощното небе от север се появи самолет, долетял много преди звука си. Отначало приличаше на звезда, след това се спусна над Кариба.

Артилеристът се обади по радиото: приятелски самолет. Иска разрешение за кацане.

Джони излезе да наблюдава приземяването. Вратата се отвори и някой изскочи. В тъмнината лицето му се виждаше само като размазано бяло петно. Джони се приближи — бинтове. Цялото лице бе превързано с бинтове!

Един пръст посочи към брадата на Джони.

— Съвсем същата!

Данълдин!

Щастливо се прегърнаха. След това Данълдин леко бутна Джони назад, за да го огледа.

— Съвсем същата! Някой ти я е отрязал наполовина. Моята пък изгоря. Запиши ми час при твоя бръснар.

— Какво, свалиха ли те? — попита Джони.

Притеснено погледна бинтовете му.

— Хайде сега, момче, не ме обиждай! — каза Данълдин. — Кой болбод, хокнер или дрокин може да свали аса на асовете? Не, Джони, помагах да потушат огъня. Не е чак толкова зле, но нали знаеш доктор Алън. Не се успокоява, докато не те повие целия като новородено бебе.

— Как е там?

— Лошо. Потушихме огъня, но с повече не можем да се похвалим. Дуайт и Тор се опитват да отворят проходи, но скалата се руши. Има надежда. А, върнал ли се е онзи малък сив човек. Това там е неговия кораб, нали?

— В Единбург ли е бил?

— О, беше, беше. На всички ни досаждаше с въпросите си. Навсякъде си пъхаше носа. Явно разбра каквото искаше и отиде в Абърдин. За малко да го застрелят. Търсеше краля — нали разбираш, вождът на клан Фергус.

— Как е той?

— О, кръвта му не спира. Нали знаеш, като се пореже и край — с нищо не можеш да му спреш кръвта. Постоянно му казвам да не се меси във войните — не е здравословно. Както и да е, намерихме го отвън и веднага го откарахме в болницата, за да му прелеят кръв. Този малък сив човек се опита да влезе при него в болницата, обаче стражата веднага го изхвърли. Само че после хвана на тясно доктор Алън. Изглежда това човече — и той посочи към кораба с мигащи светлини — е събирал разни книги и библиотеки отвсякъде наоколо. Пиктографира ги. Накара доктор Алън да му каже какво не е наред с вожда и започнаха да се ровят в сума ти древни книги на хората. Доктор Алън откри, че имало някакво съединение, наречено „Витамин К“, което съсирва кръвта. Получиха го по синтетичен път и да видиш — кръвта му спря! Сега вождът бързо се възстановява. Какъв е този малък сив човек — доктор ли е?

— Не — каза Джони. — Той е главен директор на клона на Галактическата банка, който обхваща този сектор. После ще ти кажа повече. Идвал е при вас да се увери, че планетата има правителство!

— Все пак добре направи, че помогна — каза Данълдин.

Джони се радваше за вожда, но започваше все повече да се чувства заобиколен отвсякъде от банкерите. Не каза на Данълдин, че смятат да разпродават планетата им.

— Да си виждал Стормълонг? — попита Джони.

Данълдин поклати глава.

— Дай да свалим сър Робърт от самолета. Много е зле.

Сър Робърт наистина изглеждаше отчайващо. Лицето му бе опърлено и сиво там, където кожата не бе почерняла от сажди. Ръцете му бяха обгорели, дрехите — разкъсани. Целият тормоз от последните няколко дни се бе изписал върху състареното му лице.

Опитаха се да го вдигнат и да го носят, но старият главнокомандващ бе много тежък човек, особено когато бе отпуснат като мъртвец. Донесоха една миньорска количка и го закараха в болницата.

Джони събуди сестрата и тя го прегледа. Само ръцете му бяха зле наранени. Би му инжекция В комплекс. Дори не трепна при забиването на спринцовката.

Господин Цунг и семейството му станаха и се затичаха да поемат положението в свои ръце. За нула време донесоха вана и започнаха да подстригват обгорелите места по брадата и косата, за да изглеждат равни. Като го изкъпаха, сложиха го да легне. До този момент сър Робърт дори не бе отворил очи.

Джони се върна в болницата при Данълдин и го намери здраво заспал, докато сестрата му сменяше превръзките на лицето. Изгарянията нямаше да оставят дълбоки белези. Брадата му наистина бе изгоряла. Джони каза на сестрата да почака преди да му сложи нови превръзки и повика дъщерята на господин Цунг. Тя дойде с ножиците и подстрига брадата на Данълдин досущ като тази на Джони.

Джони мислеше Данълдин да го смени в контролния щаб, а той да иде да потърси Стормълонг. Но Данълдин наистина не бе в състояние да прави нищо друго, освен да спи. Джони го повери в ръцете на семейство Цунг, те и него изкъпаха и го сложиха да легне.

В Единбург явно бе истински ад!

Джони се свърза по радиото с Русия. В онази стара база се бяха натъпкали няколко хиляди души. Нагълтани с дим или не, все трябваше да има някой годен за работа. Там имаше двеста и петдесет китайци от Северен Китай. Там бяха и сибирците, и шерпите. Тини бе успяла да ги разпита за нещата, които я интересуваха — останалите монаси, будистката и китайската библиотеки бяха невредими. Изтича да съобщи радостната вест на Чонг-уон и Цунг.

Макар че бе късно през нощта и в Единбург, и в Ташкент, Джони се обади да прехвърлят хора.

Най-важният въпрос в момента бе къде е Стормълонг. И Макадам. От Люксембург се обаждаше само същото момиче, което повтаряше нещо от рода на „Жо н’компрон па“, а това със сигурност не бе нито името на Стормълонг, нито на Макадам. Нима ще трябва да се занимава с въпроса за разпродажба на планетата без никаква помощ?

Казаха на Джони, че подписването на споразумението ще стане този следобед.

Лорд Дом и Драйс Глотън пристигнаха в контролния щаб. Драйс изглеждаше невероятно доволен.

— Разбрах, че снощи пристигнал представителят на Земята — каза той. — Гледай да присъства на подписването.

Джони погледна колко с часът. Беше обяд. Отиде в стаята, където бяха настанили стария главнокомандващ и Данълдин.

Данълдин бе станал и облечен, и изглеждаше изненадващо свеж въпреки всички бинтове. Сър Робърт едва бе отворил очи, тъй че Джони заведе Данълдин в контролния щаб.