— Свикването на пратениците тук също ли беше банкова услуга? — попита Джони.

— Ами, не точно — започна лорд Вораз.

— Ако искате, можете и така да го наречете — каза Драйс. — Защото понякога такива конференции наистина се уреждат като банкови услуги. В интерес на банката е да има цивилизовани планети, които въртят честен бизнес помежду си.

Джони не бе доволен от отговора, но не го показа.

— Но тези пратеници изглежда наистина ти се подчиняват, а? Наричат те „Ваше Превъзходителство“, а лорд Вораз — „Ваше Височество“. Как постъпвате, ако откажат да ви се лодчинят? Например, да не дойдат на конференцията или да не изпълнят заповедите ви?

Самата мисъл шокира лорд Вораз. Преди Драйс Глотън да успее да го спре, той каза:

— Абсолютно невъзможно! Ами банката веднага ще си поиска заемите и ще спре кредитите им. Икономиките им ще се разпаднат. Ще банкрутират. Цялата им планета може да бъде разпродадена под краката им. О, доста ще си помислят, преди…

Драйс най-после привлече вниманието му и го накара да млъкне.

— Ваше Височество — меко каза той, — зная, че силно се интересувате от тези неща, но не трябва да забравяме, че това е моят сектор и всичко, свързано с него е моя грижа. Простете ми. Мисля, че сър лорд Джони всъщност не знае много за Галактическата банка. От цели векове не сме печатали рекламни брошури. Искаш ли да разбереш повече за нея, сър лорд Джони?

Джони определено искаше. Думите „цялата им планета може да бъде разпродадена под краката им“ го изправиха нащрек.

Чонг-уон им сипа още чай.

— Не трябва да оставаш с впечатлението, че сме хора на силата — каза Драйс и отпи голяма глътка от купичката.

Само на безграничната власт, помисли си Джони.

— Расата ни се нарича „силачи“ — продължи Драйс. — Ние сме местните жители на трите единствени населени планети в системата Гредидс. Планетите са покрити предимно с вода — девет водни части на две части земя. И единствената ни индустрия е банкерството.

Усмихна се и отпи още чай.

— Ние сме идеалните банкери. Ядем всичко, пием всичко, можем да дишаме почти всички атмосфери, живеем при почти всякаква гравитация. Според племенните ни обичаи боготворим честността и спазването на задълженията.

Джони помисли, че това сигурно е вярно, но те не му казват всичко, особено що се отнася до намеренията им. „Честността“ не изключва скриването на част от истината. Усмихна се учтиво и продължи да слуша, тъй като можеше да изкочи нещо наистина важно.

— На всяка планета имаме около пет билиона население — продължи Драйс. — И всички са доста заети. Макар че повечето са отдадени на банкерството, имаме и инженери, други специалисти и особено математици. Преди почти пет хиляди години развихме космическото корабоплаване. Това е точната цифра, нали Ваше Височество?

Лорд Вораз не бе много ентусиазиран, но с професионална любезност каза:

— Четиристотин деветдесет и седем хиляди и четиристотин трийсет и две години ще се навършат на този празник на звездите, който ще се чества за сто и трети път в тази вселена.

— Благодаря ти — каза Драйс, доволен, че е привлякъл отново участието на Негово Височество в разговора. — А преди триста и две хиляди години…

— Триста и две хиляди и три — поправи го лорд Вораз.

— Благодаря… Се натъкнахме на психлосите! Не, не се притеснявай. Дори не се стигна до война. По онова време психлосите не бяха такива лоши, каквито станаха около сто хиляди години по-късно. Тогава още не бяха започнали да убиват така, само за удоволствие. Но сигурен съм, че няма нужда точно на теб да разказвам какви са психлосите.

— Не наистина! — каза Джони.

Нещата отиваха натам, че май щеше да научи нещо лошо. Усещаше го въпреки усмивките им.

— Така — каза Драйс. — Докъде бях стигнал? Както и да е — между другото това сигурно ще ти се стори забавно, — не се заинтересуваха от нас, тъй като нямахме особено ценни метали. Тъй като бяха преобладаващо водни, планетите ни със сигурност щяха да ги поставят пред сериозни проблеми, ако трябваше да копаят руда.

Ние имахме нужда от метали, а психлосите имаха нужда от компютърни технологии, с каквито ние разполагахме, тъй че ние им станахме пазар. Това бе съвсем нова и непозната практика в опита на психлосите. Имаше много да учат за финанси и подобни неща. И така, ние ги научихме.

Вътрешното им положение никак не бе добро. Множат се като… как се казваше една риба от вашата планета… херинги! Винаги са се страхували да основават истински психлоски колонни, защото се боят да не въстанат срещу родната планета. Имаха голяма безработица, тълпи бездомни. Бяха в много тежка депресия. В икономиката им пареше хаос.

Затова им помогнахме да си създадат пазари за металите. С изградената им система за телепортиране това никак не бе трудно. Започнаха да просперират и дори откриха други начини за копаене на руда. Ние се грижехме за икономическата им стабилност.

След това съвсем изведнъж се случи нещо ужасно от психлоска гледна точка. Бяха направо ужасени. Това бе преди двеста хиляди години.

— Двеста и девет хиляди, четиристотин шейсет и две — поправи го лорд Вораз.

— Благодаря. Друга раса открадна или сама откри телепортацията.

— Бокснардите от Вселена Шест — каза лорд Вораз.

— Не е много ясно какво се случи тогава — продължи Драйс. — Не винаги имаме достъп до военната документация, а специално в тази никога не сме имали възможност да надзърнем. Но мисля, че бокснардите са се опитали да използват телепортацията за военни цели. Психлосите пристигнаха първи и унищожиха всичките седем планети на бокснардите, без да оставят ни едно живо същество. Това им отне няколко години.

— Три години и шестнайсет дни.

— Избиха дори хора и раси, които бяха съюзници, или имаха някакви връзки с бокснардите. След това не открихме никаква следа от тях.

Тази война, освен това, като че ли промени психлосите. За почти половин век бяха прекъснали всички контакти с други раси. Това бяха лоши години и за самите нас. Икономиката ни бе обвързана здраво с тях. Освен това явно е имало някакви масови избивания сред самите тях, тъй като след това статистиките показаха, че населението им е намаляло с шест единадесети.

Трябваше им още един век, за да се заемат отново с работа. Но вече изобщо не бяха същите.

Аха, помисли си Джони, вече знам кога са започнали да поставят онези капсули в главите на бебетата! И защо. За да защитят технологията на телепортирането и математиката си.

— Бяха изгорили всичките си книги — каза Драйс. — Изгубиха всички естетически изкуства, които развиваха. От речниците им личи, че езикът, който бяха трупали хилядолетия наред преди това, започна да става много по-ограничен. Изпаднаха думи като „състрадание“, „жалост“, дори изглежда изчезна думата „разумност“.

Макар че сега ги наричаме „психлоси“, името се появи точно в онзи период. Преди се бяха наричали с името на краля, който в момента управлява имперския трон.

Както и да е, за да не те отегчавам, тъй като виждам, че някои неща са ти известни, следващите векове бяха много, много лоши за всички, особено за психлосите. Изградиха си репутацията на най-жестоките, най-садистични потисници във всички вселени.

Но имаха много вътрешни неприятности. Населението им бомбастично растеше. Икономиката им бе в хаос. Девет единадесети от населението бяха безработни. Кралското семейство до смърт се страхуваше от революция и в интерес на истината, избиха четири принца, ако не се лъжа.

— Седем — каза лорд Вораз. — И две кралици.

— Благодаря — каза Драйс и продължи. — И в това състояние на пълна депресия дойдоха в Гредидс буквално да молят на колене силачите за помощ. Искаха пари на заем, за да наемат войници и купят оръжие. Но нашият парламент, тялото, което отпуска кредити, както и всички останали раси в шестнайсетте вселени, не искаха да имат нищо общо с тях. Нещата отиваха към открита война. Но един от членовете на парламента…